Признавам си, че отидох с големи очаквания да гледам "Бягащият човек". Трейлърът бе много обещаващ, актьорският екип включва много топ имена, историята идва от самия Стивън Кинг, а пък режисьор е професионалист като Едгар Райт с опит в разнообразни жанрове ("Последна нощ в Сохо", "Горещи палки").
До един момент всичко вървеше така гладко, че даже си помислих дали пък това заглавие няма да се окаже най-добрият екшън на годината.
Е, не се оказа така. Хубавото продължи час и нещо. После всичко се обърна с главата надолу до степен, в която човек наистина да се запита: "Какво, за Бога, гледам"?
В случая режисьорът Райт е опитал едновременно да работи плътно по едноименния роман на Стивън Кинг и също така да почете подходящо първата филмова адаптация на романа, която е с участието на Арнолд Шварценегер от златните му години.
Признавам си, че никога не съм харесвал "Бягащият човек" с Арни и личното ми мнение е, че филмът е бутафорен даже по стандартите на 80-те.
Тук е редно да се отбележи, че сегашният филм на Едгар Райт като история и сюжет е много по-близо до оригинала.
Вижте тук трейлър на "Бягащият човек":
Историята ни отвежда в недалечно дистопично бъдеще, съвсем по оруелски, където Америка се управлява от тоталитарен режим със стриктен контрол върху всеки аспект от обществото. Наблюдението е повсеместно, а основен пропаганден инструмент на властта е медийна корпорация, която движи целия поток от информация чрез своя телевизионен канал.
Там съдържанието е микс между пропаганда от фалшиви новини, изпразнени от съдържание, безумно плоски риалити предавания и шоу програми, акцентиращи върху насилието и зрелището.
Целта е масите да бъдат забавлявани и залъгвани, но също така и да си знаят какво се случва, ако някой случайно си помисли, че може да има различно мнение.
Топ шоуто е "Бягащият човек" - смъртоносно състезание, в което участниците трябва да оцелеят 30 дни, докато са преследвани от професионални убийци из цялата страна. Наградата е най-голяма, но пък шансът за оцеляване е минимален. Всяко движение на участниците се излъчва на живо пред жадната за кръв и зрелище публика, която също с може да участва в преследването и го прави с голяма охота.
А обикновеният работник Бен Ричардс (Глен Пауъл) няма друг избор, освен да се включи в "Бягащият човек"...
Едгар Райт добре е представил атмосферата в едно зомбирано до безобразие общество, където на хората се пробутва зрелище по телевизията, за да не забелязват мрачната картина на потресаващо неравенство между бедни и богати, неадекватно здравеопазване и репресивна държава.
Ричардс е един от мнозината, докарани до пълно отчаяние, и е принуден да рискува своя живот, за да спаси този на болната си дъщеря.
Въпреки това пропагандната машина го представя като престъпник и измамник, само и само озверялата публика да може да го намрази, а рейтингите да са високи.
Режисьорът със сигурност е напипал релевантни и извън филма моменти, които могат да накарат зрителите да се замислят за реалността в ежедневието ни и какво съдържание е най-гледаното по телевизии и социални мрежи.
За това усещане помага и представянето на героя на Пауъл като воден от гняв, любов и отчаяние баща. Джош Бролин също е убедителен в ролята на сладкодумния, но безмилостен продуцент на "Бягащия човек".
Особено изпъкващ е Колман Доминго ("Еуфория"), който играе водещия на шоуто с неговата широка усмивка, атрактивно поведение и тотална липса на морал, докато разправя на публиката пълни лъжи за участниците. Всъщност той вероятно е най-запомнящият се персонаж, въпреки участието и на други познати лица като Майкъл Сера ("Джуно"), Уилям Мейси ("Джурасик парк 3") и Лий Пейс ("Фондацията").
Никой от тях обаче не успява да спаси филма.
Някъде около средата по необяснима причина хубавото досега отива в директно в кофата за боклук. Филмът продължава да следва събитията и персонажите както е в книгата, но започва да губи смисъл. Качествените екшън сцени и забавните препратки са заменени от слаби диалози и липса на логика.
Персонажът на Майкъл Сера е превърнат в абсолютна карикатура с изключително безумни реплики и поведение. Главният герой Ричардс пък пътува от място до място и се среща с различни хора набързо и безкрайно претупано. Събитията се прескачат едно през друго и голяма част стои като кръпка.
Липсва повече и от таланта на Джош Бролин. Той играе основния злодей, а участието му е крайно ограничено и недостатъчно. Пропусната е възможността манипулативният продуцент Дан Килиан да бъде разгърнат по начин, чрез който наистина да ни пука какво ще се случи с него.
Няма да издавам какъв е краят - мога единствено да кажа, че завършекът е съвсем различен от този в книгата, а последните 10-15 минути могат да се конкурират по екшън абсурд и липса на смисъл даже с "Бързи и яростни".
А това си е голямо "постижение", когато говорим за липса на реализъм.
Гледайки "Бягащият човек" останах с впечатлението, че сякаш различни хора са работили. Все едно сценарият е писан от Райт и сценариста Майкъл Бакол, само че в някакъв момент им е писнало и са го оставили на някой намерен от улицата да го довърши, като социален експеримент.
Така се е изгубили всичко истински интересно в една история, която е повече от обикновена екшън фантастика и заслужаваше по-добра адаптация от лентата с Шварценегер, а не по-лоша.
ОЦЕНКАТА ЗА "Бягащият човек": 2 от 5 кафенца
