Той ненавижда това, в което политическата коректност и преситеността са превърнали Холивуд и Европа. Видял ги е добре, живял е и работил там, но от години се е установил в родната си Русия и вещае края на западната култура.
И тъй като не желае да прави филми, на които се ядат пуканки и след които се броят приходи, Андрей Кончаловски снима ленти единствено по собствен вкус.
"Европа много стремително се движи към пропаст - културна, икономическа, идеологическа, цивилизационна. Доколкото ние сме източна провинция на Европа, се надявам, че нас не ни очаква същото. И не ми се иска, но мисля, че след не много време европейците ще пътуват при нас, за да си спомнят как беше при тях. Затова руската култура ще преживее без Европа. А европейската култура няма да преживее изобщо", прогнозира за пореден път прочутият режисьор в интервю за ТАСС.
Както обикновено той взема на прицел "засилването на политическата коректност" и "задължението за фестивалите да има равно количество мъже и жени, които снимат кино" и казва че "трябва това стадо от политкоректни деятели да прегори".
По-големият брат на друг прочут руски режисьор - Никита Михалков, не пропуска и другата си любима тема - как западното общество затъпява с помощта на технологиите.
Те действат разрушително върху човешкия мозък - с изобилие от ненужна, но прекалено достъпна информация, което убива паметта, смята Кончаловски.
"Хората все по-малко и по-малко помнят. А колкото по-малко помнят, толкова по-малко знаят. Това се случва най-вече в европейската цивилизация, където паметта става все по-кратка и по-кратка и по-кратка, а културата на отмяната означава само едно: култура на отмяна на културата", продължава Кончаловски.
Но понеже според него това не се случва в Китай, Индия или Латинска Америка, има "тектонично нулиране на цялата цивилизация". "Епохата на джинсите, рокендрола и рапа се приближава към края си, а сарито е по-удобно от джинсите", вещае режисьорът.
Не, Андрей Кончаловски не се смята за рупор на руската пропаганда, не и по стандартите, зададени например от собствения му брат Никита Михалков, който си има собствен влог, в който редовно излъчва прокремълски монолози.
По типично руски маниер по-големият брат е също толкова назидателен и арогантен - и в интервюта, и с поведение. И ако не друго - то поне със сигурност може да си го позволи.
Отдавна прехвърлилият 80-те години Кончаловски е от стария дворянски род Михалкови. Баща му Сергей е автор на химна и на СССР, и на Русия. Майка му - Нина Кончаловская, е поетеса, и Андрей избира да се представя с нейната фамилия.
Филмът му от 1967 г. "Историята на Ася Клячина" е забранен от властите, а когато все пак вижда бял свят 20 години по-късно - с личното съдействие на тогавашния първи в СССР - Михаил Горбачов, е обявен за шедьовър.
"Естествено, когато филмът ми беше забранен, се превърнах в нещо като герой за интелектуалците, в дисидент. Но се опарих и реших да правя класически, литературни филми, по Чехов и Тургенев. Не исках да имам проблеми с цензурата", казва десетилетия по-късно режисьорът пред "Гардиън".
Андрей Сергеевич има куп награждавани филми, а възторженият прием на "Сибириада" в Кан през 1979 г. му проправя пътя към САЩ година по-късно.
Руският режисьор прекарва около 10 години в Холивуд, където снима "Влакът-беглец" по сценарий, с който знаменитият японски режисьор Акира Куросава решава, че няма да успее, и касовия, типично холивудски "Танго и Кеш" със Силвестър Сталоун и Кърт Ръсел.
"Като режисьор в Холивуд започваш да мислиш как да направиш историята си продаваема и ставаш цензор на собственото си творение", казва пред "Гардиън" за онези години Кончаловски.
Началото на края за него в Холивуд е, когато продуцентът го пита защо не движи камерата. "Никой не ме беше питал това преди - смятам, че режисьорът решава. Отговорих - защото не го чувствам така, а той отвърна - трябва да местиш камерата при всеки кадър", обяснява Андрей Сергеевич.
През 90-те години на миналия век се връща в Русия, но прекарва и доста време в Европа.
През 2012 г. се подписва в петицията в защита на обвинените в хулиганство за изпълнението на "Богородице, изгони Путин" Pussy Riot, но пък няколко години по-късно се изказва в подкрепа на руската анексия на Крим, а след това е и сред интелектуалците, подкрепили промените в Конституцията, които дават възможност на Владимир Путин да остане президент на страната още дълго.
"Мнозина казват, че Путин е разрушил Русия. Не, обратното е - Русия разруши Путин", казва пред "Шпигел" през 2017 г. Кончаловски.
"В началото той беше прозападно настроен, но когато видя ситуацията у нас... На него, както на всеки руски управляващ, му е трудно да ръководи държава, чието население няма никаква представа за демокрацията, което не взима участие в управлението на страната и което, в унисон с устойчивата традиция, доброволно делегира цялата власт на един единствен човек. И които [хора] след това чакат държавата да се грижи за тях, без те да правят нищо", разяснява той.
Да обяснява на Запада как не разбира Русия е обичайна поза за титулувания режисьор. Също и да заема противоречиви - поне от западна гледна точка, позиции.
През 2014 г. Кончаловски отказва филмът му "Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин" да бъде в конкурса за руската номинация за "Оскар", защото това е "силно надценена от някои създатели на филми награда".
"През последните години достатъчно рязко критикувах холивудизацията на руския пазар и пагубното влияние на комерсиалното американско кино върху формирането на вкусовете и пристрастията на нашите зрители", съвсем честно обяснява той.
Филмът може да се приема като критика на самата Русия - в него се разказва за забравено от света село, където се шири алкохолизъм и корупция.
Според режисьора обаче няма унижение на Русия, а "се показва животът на хора, които аз обичам, и които, колкото и странно да е това, съвсем не страдат". "С какво западните санкции биха могли да навредят на тези хора? Смешното е, че тези хора там цял живот са под санкции. Те не тичат, за да търсят френски камамбер, защото той внезапно ще изчезне от магазините", пояснява той през 2017 г. пред германския "Шпигел".
"Руснакът е селянин, германецът по рождение е или селски стопанин, или буржоа, той участва в държавните дела. Селянинът притежава съвършено различни качества, той винаги е настроен враждебно срещу държавата, защото тя винаги му отнема нещо. Западът не е в състояние да разбере това. ЦРУ предвиждаше през 90-те, че у нас ще се стигне до гладни бунтове. Пълни глупости. В Русия не може да има никакви гладни бунтове, защото руснаците винаги са готови за глад", допълва Кончаловски.
Две години по-късно обаче той вече няма нищо против друг негов филм - "Рай", да участва в същия конкурс за "Оскар".
Пред ТАСС режисьорът обяснява рязката промяна с това, че е на хората, които гледат кино на Запад, им се обяснява, че няма нищо по-лошо и опасно на света от Русия. Ето защо той иска хората да гледат филма му, за да видят как руски герой реагира при специфични обстоятелства, вместо да продължава клишето как "Путин е тиранин, хората са глупави, няма култура и американците са спечелили Втората световна война".
"Трябва да използвам възможността да покажа, че великата руска култура е жива, и че руските филми съществуват и не е задължително да се правят по холивудски шаблони", обяснява режисьорът.
"Рай" стигна до шортлистата за "Оскар", но не попадна в самите номинации. Спечели обаче наградата "Сребърен лъв" за режисура на фестивала във Венеция, където явно русофобската нагласа е била по-слаба.
Филмът е за концлагер по време на Втората световна война и проследява историята на нацистки офицер, френски жандарм и руска аристократка - изиграна от петата съпруга на Кончаловски - Юлия Висоцка. Тя е по-млада от него с 36 години и играе в повечето му филми в последните години. И тримата герои в "Рай" умират, а лентата е черно-бяла и наситена с дълги монолози.
"В Русия аз се намирам в щастлива ситуация, защото не ми се налага да мисля за приходите от разпространението. Когато живеех в Америка, това беше различно", казва по този повод Кончаловски пред "Шпигел".
През миналата година режисьорът изтегли друг филм - "Скъпи другари", от руските награди "Бял слон", тъй като сред номинираните беше и разследване на опозиционера Алексей Навални за корупцията в Русия, публикувано в YouTube.
Това е "публицистичен проект, който може да се разглежда като политически акт, но не може да се оценява според критериите за постижения в киното", обясни Кончаловски. "Това е като редакционна статия на "Комсомолская правда" да спечели награда за литература", допълни той.
"Скъпи другари", посветен на кървавото потушаване на стачка в Новочеркаск от армията и КГБ през 1962 г., отново беше руското предложение за "Оскар", но не стигна до номинацията.
"Знаех, че ще е провокативен в Русия - просъветско настроените хора смятат, че е антисъветски, а либерално настроените - че е просталинистки. Но това не е политически филм, това е филм за психологическото, а не за физическото насилие", казва за произведението си авторът.
А ако това не е достатъчно - преди няколко години той сравни наградите "Оскар" с "Макдоналдс". В което може и да има логика, само че Андрей и брат му Никита имаха по същото време странична бизнес идея - да направят верига за бързо хранене, която да е нещо като руският "Макдоналдс". Тя обаче засега не е реализирана.
В последните десетилетия обаче едно е сигурно - Кончаловски прави това, което иска - независими филми, за финансирането на които разчита на спонсори. Последният от които е олигархът Алишер Усманов, които е финансирал три негови филма.
"Знам, че имам този лукс. За последните 10 години мога да кажа, че снимам филми, които мога да сложа под леглото си и никой да не види. Да го д***т всички. Това дава абсолютна свобода", споделя той пред "Гардиън".
"Аз съм руски човек, усвоил европейските традиции. Не съм европеец, защото предпочитам да живея не според закона, а според разбиранията си", казва за себе си Андрей Кончаловски.
