Обичам, когато филмите ме карат да се вълнувам, да ми пука, да не съм безразлична. Когато ме провокират да мисля отвъд рамките, да правя паралели и да си давам равносметка.
Най-любимо ми е киното, което ме изключва от ежедневието и за 2 часа в мрачния салон ме увлича по нещо различно. Нещо интригуващо. Нещо, направено така, че да прикове вниманието ми. На мен, зрителя.
Новият филм на Педро Алмодовар "Съседната стая" е филм, който успя да ми даде всичко това.
Успя така да ме развълнува и да изненада очакванията ми, че да ми припомни защо толкова обичам киното. Защото то е магия и вече повече от век ни държи със "заклинанията си".
Трейлър на "Съседната стая" гледайте тук:
"Съседната стая" е трогателно разказан образец на седмото изкуство, който въздейства със своята сантименталност и - неочаквано за целия свят - с чувство за хумор на Педро Алмодовар. Кой да предположи, че в испанеца лежи духовитост, заровена под пластовете мелодрама на "Болка и величие" и "Паралелни майки"?
Алмодовар можел и да се смее. И го е направил фантастично в "Съседната стая" по тема, с която по правило не се правят шеги - евтаназията.
Главният герой в историята на режисьора Марта (Тилда Суинтън) е бивш военен репортер, диагностицирана с рак в терминален стадий. На по-прост език това означава, че тя няма шанс да оцелее. Няма какво да направи, не съществува експериментално лечение, на което да се подложи.
Естественият развой на събитията за Марта е страдалчески да приеме участта си, прекарвайки последните си дни сред живите в нетърпими болки. Тялото ѝ ще гасне бавно, превръщайки я в повече обвивка, отколкото в човек.
Но запознавайки се по-отблизо с героинята научаваме, че тя не е от хората, които се оставят на течението. Разбрала вече, че няма смисъл да се бори с болестта, Марта желае за последен път да поеме контрола като планира смъртта си.
И тук се появява Ингрид (Джулиан Мур). Двете с Марта са били близки приятелки през 80-те, работили са заедно в списание, създали са куп познанства и дори за кратко са споделяли един и същ любовник. Броят на общите им интереси е неизчерпаем.
Когато Индрид разбира от тяхна обща приятелка, че Марта е сериозно болна, веднага отива да я види в болницата, разкайвайки се, че не я е потърсила по-рано, защото се е отдала на писателката си кариера.
След обичайните условности за случая обаче, Марта прави необичайно предложение на някогашната си приятелка. Заявява, че си е купила хапче за евтаназия, но се страхува да умре сама. Огорчава я мисълта, че с дни, а може би и със седмици никой няма да потърси тялото ѝ.
Затова Марта предлага да наеме отдалечена хижа сред природата, където да се самоубие през нощта, а на следващия ден приятелката ѝ Ингрид да я намери и да се обади на Спешна помощ. Репортерката измисля и кодов знак, с който да сигнализира, че е починала. Планира да спи на отворена врата, а сутринта, в която Ингрид види спалнята затворена, то значи Марта е изпила хапчето за евтаназия.
Героинята на Суинтън е непоправим практик, което прави гледната ѝ точка за смъртта - основното ядро на филма - глътка свеж въздух.
Марта налита на повече комични случки, докато се подготвя за вечния сън, отколкото трагични, защото в нея няма и капка драма. Организмът ѝ е съставен от логика, предвидимост, анализ. Тя е студеното рацио от плът и кръв.
А това преобръща всички първоначални представи за "Съседната стая".
Макар че действието се завихря около човек в предсмъртните му дни, във филма отсъстват сцените на физическо омаломощаване, опитите на лекарите да се борят с неизбежното и победата на болестта.
Сюжетът е пропит с мислите на Марта. Тя разсъждава над съдбата си по своя прагматичен начин, не се подава на истерията, на отрицанието или на инстинкта да се пазари за живота си. Фактите са си факти и тя ги приема в тяхната цялост, без да ги разкашква с емоции.
Тилда Суинтън и Джулиан Мур са забележителни в своите роли, но тъй като във филма отсъстват емоционалните лупинги, не виждаме много от актьорския обхват, на който и двете звезди са способни.
По-скоро те влизат в едно състояние в началото на "Съседната стая" и остават в него до края.
Посланието за правото на евтаназия също не се набива на очи.
Алмодовар го поднася фино и деликатно с мисловни картини. Като желанието на Марта да си отиде благороднически - владеейки положението до последната секунда - пред алтернативата да издъхне в болнично легло, останала само кожа и кости и носейки памперси за възрастни.
Чувството за справедливо умиране на Алмодовар обаче е там. Прокарано пред една нормална човешка история, създадена да се съпреживее в автентичната ѝ пълнота.
Премиерата на "Съседната стая" бе на 25 октомври в рамките на фестивала "Синелибри". Филмът излиза по кината на 29 ноември.
ПРИСЪДАТА ЗА "СЪСЕДНАТА СТАЯ": 4 от 5 кафенца
