Общото между тях е едно - досега никой не е пътувал в миналото или бъдещето, но темата човърка фантазията на човека откакто свят светува.
В нашата галерия събрахме и примери за филми, които дълбаят в тази тема.
"12 маймуни" (12 Monkeys)
Година:1995
В контекста на пандемията с COVID-19 класиката на Тери Гилиъм придобива допълнителен пласт в така или иначе дълбокия си замисъл.
Непознат и смъртоносен вирус убива 5 милиарда души през 1996 г. До 2035 г. само 1% от населението оцелява и е принудено да живее под земята, но технологията се оказва дотолкова напреднала, че успява да изпрати аутсайдера Джеймс Коул (Брус Уилис) в миналото, за да вземе проба от вируса. Той обаче скоро се оказва затворен в психиатрична клиника, а животът му там и срещата му с психичноболния Джефри (Брад Пит) го карат да поставя не само възприятията, но и цялата си мисия под съмнение.
Година:1989
Всъщност поводът за галерията беше тъкмо новината, че близо 30 години след първото "отлично" приключение на героите на Киану Рийвс и Алекс Уинтър, през август предстои да излезе и трети филм от франчайза.
Нека обаче се върнем в 1989 г., когато Рийвс е на 25 г., а Уинтър - на 24. Двамата тогава играят симпатични, но откровено наивни (дори леко глупави) гимназисти, които искат да основат своя хеви метъл банда. Уви, един изпит по история им пречи да осъществят мечтата си, но появата на неизвестен мъж от бъдещето им помага да се върнат в миналото и да се запознаят лично с личностите от учебниците.
Година:1985
Комедията на Робърт Земекис стъпва върху мисли, които са минавали през главата на почти всеки - какви ли са били родителите ни на нашата възраст и какво щеше да стане, ако не се бяха срещнали?
Марти Макфлай (Майкъл Джей Фокс) - типичен тийнейджър от 80-те - има шансът да си отговори на тези въпроси, а "мисията" му е една: да се увери, че техните ще се срещнат, така че някога в бъдещето той да съществува. Разбира се, това предполага и известен дискомфорт и смешни ситуации, заради които филмът и до днес е класика в жанра.
Година:1984
Едва ли можем да кажем нещо ново за филма на Джеймс Камерън, който превърна Арнолд Шварценегер в истинска звезда. Фатално обаче се доближаваме до 2029-а - годината, от която неговия герой е изпратен в миналото, за да убие Сара Конър, преди тя да стане майка на глобалния лидер на човечеството.
Това донякъде ни кара и да се забавляваме с представата, която киното през 80-те създава за 20-те години на следващия век: киборги с инфрачервени очи, програмирани за убиване. Въпреки това филмът остава еталон в областта на екшъна със сайфай елементи и известни нюанси на хоръра, заради което вероятно държи и рейтинг от 100% одобрение в Rotten Tomatoes.
Година:2012
Райън Джонсън е сценарист и режисьор на този сайфай екшън, който мозъкът дъвче дни наред след края му.
Причината? Годината е 2044. Машина на времето все още не е измислена, но 30 години по-късно такава вече има и мафията я използва, за да разчиства сметките си.
Начинът за това е да изпраща наемни убийци (loopers), които да ликвидират неудобни хора, a един от тях (Джоузеф Гордън-Левит) изпълнява задълженията си безкомпромисно, докато един ден не е изпратен да убие самия себе си (Брус Уилис).
Година:2011
Сантименталният филм на Уди Алън не е толкова за пътуването във времето, колкото за това как романтизираме определени епохи и живота, който не можем да имаме, защото сме направили избор.
Това е тъкмо случаят с младия писател Гил, който заминава на екскурзия в Париж с годеницата си Инес. Оказва се обаче, че в полунощ той може да се завърне в миналото, където се запознава със свои идоли като Хемингуей и Фицджералд. Те му помагат и да вземе решения, които променят бъдещето му, но цялата тази приказна нишка по-скоро води до едно: нуждата да послушаш сърцето си.
Година:2014
Сякаш силно недооценен, филмът на братята Спириг всъщност е интелигентен и многопластов сайфай екшън, който разчита на психологически лабиринти и нелинеен наратив.
Той следи живота на времеви агент (Итън Хоук), изпратен на серия от сложни и взаимносвързани пътешествия, които имат за цел да спрат бъдещи убийци да извършат престъпленията си. Последното от тях обаче се оказва особено важно, защото посочва колко силно свързани сме дори с онези, които смятаме за наша противоположност.
Година:2014
Доста фенове на супергеройската поредица очакваха тази част гръмко да се провали, но се случи точно обратното - тя получи високи оценки и от зрителите, и от критиката.
В него Върколака (Хю Джакман, кой друг) е изпратен от бъдещето, в което мутантите биват преследвани от безмилостни машини, в спокойното минало, в което работата по тези машини още не е започнала. Неговата задача - да предупреди младите версии на мутантите там какво предстои, за да могат те навреме да вземат нужните мерки.
Година:2004
Идеята зад филма на Ерик Брес и Дж. Маки Грубер стъпва върху явлението със същото име, отбелязано в Теорията на хаоса: това е чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния.
Колкото и сложно да звучи, това всъщност значи нещо просто и неизбежно - всеки малък избор в настоящето има своето отражение в развитието на бъдещето. Преди обаче да разбере причините за загубата на памет и объркването си, героят на Аштън Кътчър трябва да измине дълъг път, който далеч не води до едно и също място. Дори напротив - стремежът да създадеш по-добър развой на събитията, като променяш миналото, може да се окаже дори по-трагичен от това да имаш един-единствен избор.
Година:2006
Филмът на Тони Скот често е даван за пример, когато се говори за научна недостоверност и нелогичност, но той едва ли някога е имал претенции за обратното.
Подобно на много други от филмите в тази галерия, сюжетът и на този се завърта около технология за пътуване във времето, която позволява предотвратяването на престъпления. Тук в главната роля влиза Дензъл Уошингтън, който върви по петите на потенциален терорист, докато все повече се привързва към една от неговите бъдещи жертви. Нищо нечувано, но и нищо, което съвсем да загуби времето ви.
Година:1968
Ако ще гледате някой от филмите с това име, то нека това е оригиналът, а не римейкът със същото име от 2001 г., който залага повече на ефектите, отколкото на идеята.
Класиката на Франклин Шафнър със сигурност си заслужава - той е свободна интерпретация на романа на Пиер Бул, който разказва за трима астронавти, попаднали случайно на непозната планета, подобна на Земята. Действието, разбира се, се развива в бъдещето, а там те сварват неочакван социален строй: планетата се управлява от маймуни, които третират хората като животни. Излишно е да казваме, че фантастиката е и социален коментар, а ако не сте я гледали, може да попътувате назад до 1968 г., когато киното е било напълно различно от това, което днес познаваме.
