Холивудският пейзаж, който се изпъстри със спинофи и продължения, а оригиналните идеи за филми станаха по-редки от Халеевата комета, през 2022-ра година извади романтичните комедии от нафталина и реши да им даде втори шанс.
Уцелили веднъж, че съвременната публика обича старото, но златно кино, студиата от Силициевата долина си припомниха за лекия там жанр, оставил в хубавите си времена класиките "Когато Хари срещна Сали", "Четири сватби и едно погребение", "Хубава жена", "Дневникът на Бриджит Джоунс".
За разлика от миналогодишното си разпределяне на бюджети, в романтичните премиери тази година се вложиха повече усилия, а от тях се вижда, че налице беше и по-голямо желание за възраждане на жанра.
Този път главните роли не се раздаваха на хора, които до вчера са работили като бармани и сервитьори, а на някои от най-големите имена в индустрията, които потенциално ще привличат публика само с присъствието си в сюжета.
Дженифър Лопес и Оуен Уилсън оглавиха "Омъжи се за мен", Сандра Бълок и Чанинг Тейтъм се оставиха на чувствата и несполуките в "Изгубеният град", Анди Гарсия се появи в нова версия на "Бащата на булката", а през есента "майката" на романтичните комедии Джулия Робъртс се завърна в тропическата турболенция "Билет към рая".
Имената им обаче не бяха от полза за ренесанса на жанра.
Заглавията едва ли ще се запомнят, а единственият смисъл на съществуването им бе само да докажат колко невярна е теорията, че липсата на холивудски звезди е сред причината за колапса на жанра.
Къде тогава е проблемът? И има ли проблем изобщо, или романтичните комедии, подобно на уестърните, след като изживяха своя звезден миг, нямат повече какво да дадат на публиката.
На първо време, ако романтичните комедии съвсем бъдат избутани по периферията, киното ще се лиши от съществена част от своята аудитория - жените. А в период, в който някои от най-големи студиа изпитват криза откъм финанси, не е добра идея голям сегмент като женската публика да остава встрани.
Нека да си го кажем в прав текст - малко са изключенията, в които жените ще си купят билет за префасонираните "Междузвездни войни" или за Marvel и DC. Те предпочитат истории за любовта, за връзките, за приятелството. Нещо ненапрягащо ума, но е емоционално.
В този контекст супергеройските франчайзи трудно ще се пласират за разлика от третата част на "Дневникът на Бриджит Джоунс" или филмите "Сексът и градът".
Не че това са най-добрите примери за жанра, но понеже афишите обедняха откъм романтични комедии, едно-две добре рекламирани заглавия са достатъчни и салоните ще преливат от жени.
С две думи, ако студиата искат да поддържат интереса на женската публика към кината, ще трябва да опреснят романтичните комедии, понеже в настоящия си вид те са филмов труп, който ще развълнува тесен кръг от публика.
Какво обаче пречи на романтичната фантазия да се съживи? Фактори не липсват, но основните са няколко.
Нова публика, стари правила
По неясни причини студиата, пускащи романтични комедии, още са заседнали в структурните шаблони от 90-те. Двама привлекателни си разменят закачки, влюбват се и веднага след това се изправят пред усложнения.
Розовият период приключва с първия изпречил им се проблем, който е или хиляди пъти по-секси конкурентка на главната героиня, или бившо гадже, което се появява от нищото със зъл план да развали идилията.
Няма значение - основното послание е, че мъжете и жените не могат да бъдат приятели и ако някой се присламчи към двойката, то обикновено е, за да забие клин между тях. А защо иска да ги раздели? Просто защото е гадняр.
В кулминацията на вече изтърканите комедии, майсторския план успява, влюбените се разделят, но за кратко, а подлецът преживява катарзис като се сваля я с някой монтьор, я с иконома.
Тази формула обаче отдавана е омръзнала на публиката, минава за клише, а някои аспекти от нея са обидни за младото поколение Z. С безспирното ѝ преповтаряне продуцентите няма да хванат много риби е нея.
Успехът на "Лакрицовата пица" от Пол Томас Андерсън, от друга страна, доказа, че ако сценарият се завърти в малко по-различна посока, жанрът може да се освежи.
Химията, физика и други отсъстващи предмети
Съвременните романтични комедии пропускат и друг съществен аспект - на публиката трябва да ѝ пука за главните герои. Трябва да се вълнуват с тях, трябва да ги е грижа дали ще се съберат, или ще се разделят. Днешните романтични истории не им предлагат този ураган от емоции най-вече заради избора на актьори.
Рядко вече може да се види старата химия между основните персонажи в историята, така че чувствата им да изглеждат достоверни.
Помислете и сами, колко хора успяха да повярват, че Дженифър Лопес и Оуен Уилсън реално могат да бъдат двойката и колко се вързаха на намеците за романтика между Джулия Робъртс и Джордж Клуни?
Предефинирането на жанра
Има причина защо жанрът се казва романтична комедия, а не комедийна романтика. Предполага се, че романтиката трябва да преобладава, а хуморът да е само за пълнеж, но това не се предлага в съвременните заглавия.
Напротив, продължават да се рециклират стари майтапи от като това, че е изключително смешно, когато главният герой прищипе пениса си с цип. Или се спъне в пясъка, или остане без панталони на обществено място, или се напие и оповръща входа на главната героиня.
Тези шегички обаче изместват смисъла за съществуването на романтичните комедии - да прокарват представи за любовта, било то и нереалистични.
Някои от най-обичаните филми за всички времена са романтични комедии, но и през 2022-ра този жанр продължава да минава за захаросан, глуповат и несъществен. Грубо казано - тъп филм, направен за тъпи хора.
Но в тази категория филми има по-всеобхватни истории, които могат да приобщят женската част от публиката и да покажат, че никой не е маргинализиран, когато става въпрос за хубаво кино.
