В един популярен израз на Запад се казва, че погребенията изваждат най-доброто от хората, а сватбите - най-лошото.
На сватбите има неизбежни конфликти и неловки срещи с хора, с които едва се познаваме, но се предполага, че трябва да се забавляваме заедно, само защото сме роднини. Общо взето на такива събития има един цял маратон от стресиращи задължения, които са идеалната основа за комедия.
Разбира се, Холивуд не е пропуснал тази плодородна тема.
Социалната суматоха и зашеметяващите разходи по сватбите са вдъхновението зад култовата поредица от филми "Бащата на булката", които представят най-важния ден в живота на една жена през очите на нейния баща.
Пробивът в ролята на изнервения баща бе направен през 50-те от Спенсър Трейси, но в масовото съзнание на публиката "Бащата на булката" е Стив Мартин във версията на комедията от 90-те години.
И въпреки култовото изпълнение на Мартин, щафетата продължава да се предава, стигайки до Анди Гарсия, който влиза в образа на навъсения татко в латино варианта на класическия сюжет.
Новата версия на "Бащата на булката", с премиера в стрийминг платформата HBO Max, започва с Били (Анди Гарсия) и Ингрид (Глория Естефан), които са на ежеседмичната си консултация при брачен терапевт. Двамата спорят през цялото време, а кавгата приключва с желанието на Ингрид за развод.
Отношенията на двойката буксуват от известно време, тъй като героинята на Глория Естефан копнее отново да получава старото внимание от мъжа си, но той е прекалено отдаден на работата си като архитект и я пренебрегва.
Постепенно се появяват и останалите еднопластови членове на семейството, сред които най-колоритна е по-малката дъщеря на Били и Ингрид - Кора (Изабел Монер) - бунтар и дизайнер, който се чувства като аутсайдер в собственото си семейство, но понеже тя е незначима част от историята, проблемите ѝ бързо са пренебрегнати.
Кора живее в сянката на по-голямата си сестра София (Адриа Архона), завършила право в Ню Йорк, с перспектива да бъде успешен адвокат, която се прибира у дома и саботира новината за развода на родителите си, обявявайки, че се е сгодила и след сватбата ще приеме нископлатена позиция в Мексико, за да бъде със съпруга си.
На Били и Ингрид им се налага да крият решението си за раздяла, докато организират сватбата, за да не огорчат дъщеря си и новите си роднини.
По правило това трябва да е бомбата със закъснител, която да отпуши комедийните ситуации в продукцията, но за съжаление на всички, които са очаквали убийствена комедия в стил "най-доброто от Стив Мартин", планът е неуспешен.
"Бащата на булката" с Анди Гарсия е филм, на който спокойно може да отидете за бира до хладилника, без да спирате видеото, да се върнете, да си сипете една чаша и да продължите да гледате, без да си задавате въпроси за сюжета.
И то не защото междувременно нищо не се е случило, а защото ако сте гледали една-две романтични комедии в живота си, лесно ще запълните празнините. Толкова предвидимо е действието и събитията в него.
Добрите комедианти казват, че най-големият враг на хумора е подготвената публика и ако по този съвет трябва да се съди за забавлението в "Бащата на булката", то комедията не е на особено високо ниво.
Естествено, има хора, които могат да се смеят на един и същ виц до безкрайност, но погледнато през призмата за креативност, в лентата на режисьора Газ Алазраки изобретателността в смеха видимо куца.
Основният проблем е отсъствието на ярко изразена комедийна двойка, каквито са Стив Мартин и Мартин Шорт от версията на филма от 1991 г.
По сценарий техен заместител трябва да са Анди Гарсия и Глория Естефан, но заради характерите на персонажите им, забавно-дразнещата връзка не се получава. Ингрид просто е контра на всяка идея, дошла от устата на Били, а той ѝ отстъпва, защото е джентълмен. Умилително, но не и смешно.
С напредването на сюжета, впечатлението, че филмът се опитва да ни разсмее, става все по-слабо, защото идеята преминава в съвсем друго поле - във вид на история, реверанс към нюансите в латино културата.
"Бащата на булката" държи зрителите да разберат, че само защото представители на две държави говорят на един език, не означава, че си съвпадат по останалите показатели. Размахва се пръст към онези американци, които поставят кубинците, мексиканците и пуерториканците под един знаменател.
Но извън тази тема филмът не успява да постигне много.
За Анди Гарсия обаче ролята е шанс да избяга от клеймото на опасния гангстер - етикет, от който многократно се е оплаквал, защото му пречи да експериментира на екрана. Вероятно по тази причина пое в нова професионална посока през последните години.
Кубинският актьор разцъфна в съвсем различен жанр от този, който го направи известен, с филми като "Мамма Миа: Отново заедно", "Книга за възрастни", а сега и с "Бащата на булката". И изглежда, че му е приятно да плува във водите на романтичната комедия, нищо че по същество играе една и съща роля отново и отново.
Все пак трябва да има и филми от подобен тип за запълване на времето през летните отпуски, докато чакаме бирата да се охлади. Нещо старо, нещо ново и както е в случая - нещо кубинско, което на всяка цена иска да се разграничи от образа си в "Кръстникът".
