Тазгодишното издание на филмовия фестивал "Синелибри" може да се похвали с ударно начало. "Мастило" ("Ink") на Дани Бойл беше посрещнат от пълна Зала 1 на НДК.
Фестивалът тази година преминава под мотото "Цивилизация на зрелището", вдъхновено от едноименното есе на Нобеловия лауреат за литература Марио Варгас Льоса. А филмът на Бойл предложи както цивилизация, така и зрелище.
"Мастило" е адаптация по едноименната пиеса на Джеймс Греъм и разказва за създаването на най-големия британски таблоид - The Sun от австралийския магнат Рупърт Мърдок и главния редактор Лари Ламб (Джак О' Конъл).
Двамата заедно взимат The Sun като маргинален и западащ вестник и го превръщат в най-четената печатна медия в света, като междувременно с това променят и правилата на вестникарската индустрия, залагайки на скандали, секс, раздаване на безплатни неща, голи момичета на трета страница, ударни заглавия, криминални хроники и още скандали и секс.
"Мастило" много добре предава този път на Ламб и Мърдок.
Филмът разказва историята като възхода на група отритнати, маргинализирани новинари, които искат да променят остарелия и скучен бранш на вестникарството.
Началото ни сблъсква наистина с една среда, замразена във времето - принципно изключително динамичният свят на новините е станал скучен и забил - хората са свикнали да четат един и същи вестник и идеята да го променят е равносилна на това едва ли не да сменят любимия си футболен отбор.
А самите вестници са управлявани от една и съща клика богати магнати, които не допускат нови играчи около себе си. И се изисква някой, който притежава много наглост и безпардонност, за да разбие кликата им.
Това е и ролята на Рупърт Мърдок (Гай Пиърс) - агент на хаоса, който идва от Австралия с амбициите да влезе в света на британските медии, но останалите "новинарски барони" гледат на него като на полудивак от "колониите". Прост "овчар", тръгнал да играе с големите момчета.
Той обаче е решен да промени това - да промени и самите медии. А за целта му трябва някой млад, гладен за успехи и също толкова отритнат, колкото самия него - Лари Ламб (lamb - агне от английски).
Овчарят и малкото му агънце, както се шегуват останалите големи вестникари.
Личи си изключително много с колко внимание и увлечение е подходил Дани Бойл към този филм - чувството на привързаност към старите вестници, печатарската преса и дългата вестникарска традиция на Острова - с нейните добри и лоши страни.
Героите във филма са хора, които живеят за този бранш и се борят за него - всеки според това, което вярва в сърцето си. И на екран този бизнес изглежда динамичен, цветен и дълбоко грабващ.
Самата история между Мърдок и Ламб започва като съблазняване.
Младият магнат иска перспективен новинар да оглави новия му вестник и да направи новините отново вълнуващи. Не да повтаря същата формула като останалите, а да създаде нещо ново, интересно и провокативно. И макар и скептичен в началото, Ламб се съгласява.
А с това се отваря и кутията на Пандора, която ще промени вестниците във Великобритания, а след това и не само.
Филмът ни показва трансформацията на скептичния новинар в брутален продавач на скандали, който няма да се спре пред нищо, за да увеличи продажбите на вестника си. И това, до степен, в която самата парадигма се обръща и Мърдок е този, който се притеснява докъде стига "новаторския подход" в собствения му вестник.
Пътят на Ламб напомня донякъде историята за доктор Фауст, изкушен от демона Мефистофел, както и на "Приказка за стълбата".
А зрителят вижда как амбицията на един млад мъж да промени света и да го изчисти от закостенялото мислене, да се пребори с онези, които са му отказвали достъп, го превръща в жадно за скандали чудовище. Моралът, дори в най-разтеглените му норми, остава на много заден план. Колкото повече се издига и успява, толкова повече пропада.
И Джак О'Конъл успява да покаже всичко това по един брилянтен начин. В главната роля той успява да ни накара и да подкрепяме героя му, и да се отвратим от постъпките му. Неговият Лари Ламб е сложен персонаж, за който не можеш да имаш просто едно мнение. Енергичен, провокативен, интелигентен, търсещ истината, но търсещ и отмъщението спрямо тези, които са го пренебрегвали и унижавали в миналото.
Репортерката Джулс (Клеър Фой, която познаваме от "Короната") пък е онази част от цялата картина, която все още държи Ламб да продължава да бъде "добър човек".
Верен сподвижник на главния редактор на The Sun, както и негова любовница, тя е тази, която го пази от пълното пропадане - донякъде глас на разума, донякъде мотиватор да продължава с промяната.
Героинята на Фой показва какво е да се жертваш в името на тази работа, заради която останалият ти свят се усеща напълно празен и сив. Тя вярва в това, което иска да бъде The Sun, но и е отвратена от това, в което вестникът се превръща.
Трябва да отбележим и Гай Пиърс, който създава нов поглед към милиардера и медиен магнат Рупърт Мърдок - от аутсайдер бунтовник, който е свикнал да се бори за мястото си в бизнеса, до част от статуквото, чието собствено творение го надскача.
В един момент просто виждаш на екрана как Мърдок осъзнава какво е сторил - как нещата вече не са под негов контрол и как той трябва да се съобрази с една действителност, която не харесва, но която му изкарва купища пари.
Наистина може би малко липсва онази страна на медийния шеф, в която виждаме неговата бруталност и алчност (каквито ги видяхме вече на екран, представени в сериала "Наследници", вдъхновен точно от клана Мърдок). В случая това само е маркирано с някои коментари, но и реално самият Мърдок не е толкова в центъра на историята, колкото е Лари Ламб.
Освен страхотната актьорска игра, за цялото усещане от филма много помага и това как той е заснет.
Странни ъгли, накъсан на моменти монтаж, шумен звук и известна преувеличеност в сцените носят едно много специфично усещане на театралност. Това може да дава силен въздействащ ефект, но може и да те извади на моменти от историята, защото театралното е взело превес.
В тези моменти сюжетът сякаш излиза от ритъм, а сцените се усещат дълги и протяжни. И тогава виждаш точно актьори, които казват реплики, а не персонажи, които си говорят помежду си.
Въпреки това цялостно филмът оставя добро и приятно впечатление. Развлекателен е и за хора, които не са толкова дълбоко омаяни от света на печатните медии, колкото изглежда е самият Дани Бойл.
Затова ние му даваме обща оценка 4 от 5 кафенца.
