Докато зрителите си припомнят бруталността на Джордж Р.Р. Мартин чрез "Домът на дракона" по HBO Max или се чудят за това доколко The Lord of the Rings: The Rings of Power по Amazon Prime запазва духа на Толкин, за една наистина качествена фентъзи адаптация сякаш не се говори достатъчно.
Става дума, разбира се, за сериала The Sandman на Netflix, който по впечатляващо успешен начин успява да пренесе на екран историята от графичните новели, дело на Нийл Геймън ("Американски богове", "Звезден прах").
Графични новели, които са попадали в списъка с бестселъри на The New York Times, универсално възхвалявани са и през 90-те дори са събудили в поп легендата Майкъл Джексън желанието да се изяви като актьор.
The Sandman разказва историята на Морфей, господарят на сънищата, който се оказва затворник на окултисти тук, на Земята, а това има катастрофални последствия не само за неговото царство на сънищата, но и върху съня на милиони хора.
Новата телевизионна адаптация на Netflix - и го казваме от опит - се оказва еднакво ангажираща както за хора, които са чели оригиналните комикси на Геймън, така и за незапознати с тях зрители, които просто търсят поредния добър сериал. А сред основните качества на телевизионния The Sandman безспорно е британецът Том Стъридж, който е в главната роля.
Преди обаче да се стигне до неговото избиране и изобщо до това The Sandman да бъде успешно адаптиран като сериал в Netflix, години наред имаше несполучливи планове за адаптации на голям или малък екран. За това разказва и самият Нийл Геймън в подкаста Happy Sad Confused.
"Всичко, което исках, беше да няма лош филм", казва писателят, който през годините многократно се е сблъсквал с калпави сценарии, осакатяващи оригиналната му идея.
Геймън, тогава все още неизвестен, започва да пише The Sandman като ежемесечен комикс за DC през 1989 г. Бързо обаче привлича внимание подходът му, който бяга от историите за супергерои и вместо това се фокусира върху една по-мащабна приказна, а на места и кошмарна вселена, в която божествените Вечни играят своите игри, което няма как да не включва и човечеството.
Интересът към творбата на Геймън поражда желание успехът на книжния The Sandman да се прехвърли на голям екран. Писателят обаче не е така въодушевен. Първата му среща по въпроса е била през март 1990 г. в офисите на Warner Bros. с Лиса Хенсън - дъщеря на легендарния Джим Хенсън, която тогава е била на ръководна позиция във филмовото студио.
"Така... Sandman...", започнала тя, а Геймън веднага я прекъснал:
"Моля ви, не го правете! Моля ви, недейте! Тъкмо започвам с комикса, тъкмо набира инерция, получава внимание. Честно казано, не мисля, че може да направите добър филм сега, така че моля ви недейте, ще е разсейване."
"Никой досега не е идвал в офиса ми, за да ме моли да не правя филм", отговорила Хенсън, но се съобразила с молбата му.
Така желанието на Геймън е удовлетворено, но временно. През 1996 г., годината, в която основната поредица The Sandman свършва със своя 75 брой, писателят отново се озовава в Warner Bros. с тогавашния президент на компанията.
"Седнахме ме и той ми каза, че ден по-рано Майкъл Джексън му е звънял и е питал дали може да играе Морфей във филм по The Sandman", разказва Геймън.
Самият писател не скрил, че не е развълнуван от идеята. За негово щастие и този проект не се реализира.
Но както самият Геймън подчертава, имало е и добри предложения за сценарий. Такъв бил този на Тед Елиът и Тери Росио, които години по-късно ще напишат "Карибски пирати". Проектът е трябвало да бъде режисиран от Роджър Ейвъри.
"Помня как Пол Роджър Ейвъри беше уволнен като режисьор. Той обясни на Warner Bros., [направо им] показа стария филм със стоп моушън анимация "Алиса" на Ян Шванкмайер, за да им покаже как иска да изглежда The Dreaming (бел.ред. царството на Морфей). Беше уволнен и името на паркомястото му вече беше заличено, когато си тръгна от прожекцията", шегува се Геймън.
Отвъд кръга на шегата, Ейвъри наистина е уволнен, а до края на 90-те не се намира друг подходящ сценарий за филмова адаптация на The Sandman. Основен проблем е и това, че всеки опит да се адаптира комиксът е водил до проект за 200-минутен филм.
Превъртаме лентата две десетилетия напред, след като и проект с Джоузеф Гордън-Левит (Looper) не е стигнал до никъде. The Sandman най-накрая открива екранния си дом под формата на сериал в Netflix, с работата по който е ангажиран самият Геймън.
Тогава идва следващия голям въпрос - кой ще играе култовия Морфей.
"Когато заговорихме за кастинги, казах: "Толкова лесно ще е да изберем актьор! Ще намерим англоговорящ актьор със страхотни скули, знам, че има много такива", разказва Геймън в Happy Sad Confused.
Оказва се, че греши. Той и екипът гледат около 1500 записа от прослушвания на актьори за главната роля. Според писателя кастинг режисьорът на сериала е видял дори повече - към 6000, докато пресява тези с дори минимален потенциал.
Един от първите, минали ситото, е Том Стъридж - млад британец, чийто най-голям успех до момента е награда "Тони" за изпълнението му в пиесата "Сираци" на Бродуей.
Стъридж се озовал в краткия списък с потенциални фаворити, а Геймън вярвал, че след прослушванията в списъка ще има още петима или десетима души, които да са на същото ниво.
"Нямахме. В края на първата седмица имахме само Том. В края на втората имахме Том, в края на първия месец имахме Том", спомня си Геймън. В края на шестата седмица било очевидно, че Стъридж ще получи ролята, но Netflix поискали да бъдат проверени и останалите кандидати.
Никой обаче не се справил като британеца. По думите на Геймън за ролята са се явили различни актьори - всичките със "страхотни скули", от различни раси и националности. Но никой не е бил на нивото на Стъридж.
"Мисля, че беше най-вече заради гласа. Има нещо в това как произнася репликите; във внимателния му начин на произнасянето им; в начина, по който открива поезията, красотата, мелодията в тях", обяснява Геймън за това защо Стъридж е бил най-подходящ.
Когато снимките започват, писателят най-накрая успява да се срещне с актьора, който съживява на екран култовото му творение. До онзи момент почитателите на The Sandman масово си представят бледия и рошав Морфей като версия на самия Геймън.
"Казах му: "Толкова се радвам, защото през последните три десетилетия хората очакват да срещнат Морфей, срещат мен и се разочароват, а сега те могат да се срещнат с теб и ще бъдат разочаровани, но не от мен. Това ще е чудесно", шегува се писателят.
А единственият му съвет към Стъридж бил "Не говори като Батман", тъй като имало риск актьорът да използва по-гърлен, ръмжащ глас за репликите си. "[Вместо това] прави това, което правеше на всяко от прослушванията", казал Геймън.
"Просто да говоря?", попитал Стъридж.
"Точно така!", зарадвал се Геймън.
Неговият Морфей вече имал лице и в истинския свят. И не, не е покойния Джако, а някой по-подходящ.
Колко сполучлив е изборът на Стъридж може да се убеди всеки, който изгледа 11-те епизода на The Sandman в Netflix. Да, след първоначалните 10 от стрийминг платформата пуснаха и доста добър бонус епизод, събиращ две истории в себе си.
Под въпрос остава само дали ще видим втори сезон на тази чудесна адаптация. Тук проблемът не е в интереса - The Sandman оглави класациите за най-гледани сериали в Netflix в редица държави по света, включително и в България, където и до ден-днешен е на първо място.
Но тъй като става дума за доста скъп сериал - с предполагаем бюджет от 15 милиона долара на епизод, бъдещето му остава несигурно. На нас ни остава да стискаме палци след две години отново да се върнем в The Dreaming, защото както графичните новели показват, има още много, което да видим.
