Странно е, че изминаха цели пет години от смъртта на Алън Рикман.
Когато толкова жизнена фигура в киното си отиде, филмите с участието й започват да се гледат отново и отново, отново и отново възкресявайки паметта на великите артисти.
Като повечето британци, посветени в изкуството на театъра, и Алън Рикман стартира кинокариерата си по-скоро късно.
Той е на 32 години, когато прави първата си роля в телевизионна продукция - играе Тибалт в "Ромео и Жулиета". Не особено значима роля за такава история, но острият поглед и монотонно изкования от лед глас на Рикман го отделят от тълпата актьори, които обитават малкото телевизионно пространство по онова време.
Рикман пробива в Холивуд чак 10 години по-късно, когато влиза в ролята на злодея Ханс Грубер в първата част на "Умирай трудно".
След това виждаме Рикман като Шерифа от Нотингам в единствената прилична филмова версия на Робин Худ. И като полковник Брандън в "Разум и чувства" по Джейн Остин.
Алън Рикман получава шанса да изиграе и Григорий Распутин в тв адаптацията "Распутин" на НВО и това му носи един "Златен глобус" и една награда "Еми".
Разбира се, той е и един от ярките образи в може би най-култовия коледен филм (след "Сам вкъщи") "Наистина любов": неприятният съпруг Хари, който се придвижи към ръба на брака си с една огърлица.
Когато е на 55 години, Рикман приема безспорно една от ролите на живота си: тази на мрачния професор Снейп от света на Хари Потър.
Феновете на книжната поредица за "момчето, което оцеля", имат доста забележки към екранизациите на романите, но досега не сме чули някой да се оплаче от образа на професор Снейп.
Изглежда като Дж. К. Роулинг да си е представяла именно Рикман, когато е описвала лицето на Снейп, когато лишава Грифиндор от точки и когато убива професор Дъмбълдор.
В галерията сме приготвили сцени от най-запомнящите се роли на мистър Рикман.
Пуснете си някой от тези филми през уикенда, в памет на големия актьор. Рискът да съжалявате е като температурите навън: значително под нулата.