На вече 62 години, Хю Грант - някога любимият сладникав актьор на половината свят - започва да усеща как тялото му се променя. Това, което остава същото, е саркастичното чувство за хумор, което често насочва към себе си.
"Трябва да пикая на всеки три секунди", шегува се с възрастта си актьорът в интервю за InStyle през 2020 г. В Twitter му казали, че лицето му - което безспорно вече носи белезите на отминалите лета с по поне една бръчка за година - прилича на скротум.
"Не мога да оспоря това", отвръща Грант, отново привидно безпощаден към себе си.
С годините сред нещата, които се промениха, е и начинът, по който публиката го възприема. През 90-те и началото на века поредица от романтични комедии - сред които "Четири сватби и едно погребение" и "Наистина любов" - му лепнаха стигмата на обикновения, средностатистически мухльо в търсене на любовта.
"Нямам идея защо в крайна сметка заснех толкова романтични комедии. Това никога не е било жанр, към който да съм естествено привлечен като любител на киното", казва в друго интервю.
По онова време погрешното разбиране на много хора, че играе версия на себе си във филмите на сценариста Ричард Къртис ("Нотинг хил", "Четири сватби и едно погребение"), винаги е карало Грант леко да скърца със зъби, защото този персонаж според него наистина е бил леко повтаряем и всъщност е бил не негова версия, а на самия Къртис.
"Благодарен съм [на ранните ми филми], че ме направиха богат. Но никога не съм мислил "Добър съм в това", казва Грант пред "Лос Анджелис Таймс". И съжалява, че му е отнело време да се захване с друг тип определено по-мрачни персонажи.
"Бидейки мързелив и малко страхлив, не потърсих [подобни роли]. Имам предвид, в един момент светът беше мой и можех да се снимам в почти всеки филм. И не го направих", казва актьорът.
Нужни са много отказани роли, задкулисен скандал и последвалата донякъде принудителна пауза от киното за няколко години, за може Грант да се завърне на екраните и да излезе от този калъп.
Така видяхме негова нова страна (или поне нова на екран), която показа с по-студени, зрели и качествени роли в сериалите "Отмяната" и "Един много английски скандал", и филми като "Джентълмените" на Гай Ричи.
"Вече най-малко десет години се опитвам да не бъда онзи тип романтичен англичанин, който е влюбен. Опитвах се да играя повече характерни роли", обяснява Грант собствената си борба със старата слава.
Помага му това и че днес е баща на пет деца, повечето родени след 2011 г., т.е. доста малки - и твърде активни - за мъж на неговите години.
"Когато казвате как съм се променил като актьор, подозирам сериозно, че да имам тези деца много помогна. Защото изведнъж, вместо да съм полуатрофирал голфър на средна възраст, аз съм мъж с изпълнен с любов живот. Обичам жена си, обичам децата си. Те ме обичат. И изведнъж - много необичайно за англичанин - имам достъп до толкова емоции. Почти твърде много. Понякога ми е трудно да ги удържа", разказва актьорът. А емоциите са добре дошли за новите му роли.
Но как стигна дотук?
Връзката на Грант с актьорския занаят винаги е била особена. По собствените му думи той е предвиждал да се занимава с актьорство около година след университета. Това, че е станал успешен актьор, според него е случайност.
Никога не е искал и да се взират в него, което още в началото на века посочва като много уморително.
Вероятно визира таблоидите, които преди четвърт век бяха обсебени от връзката му с бившата му половинка Елизабет Хърли, а и с най-скандалния миг в личния му живот - когато беше хванат на "Сънсет Булевард" да получава орална любов от сексуална труженичка.
В интервю за "Венити Феър" през 2003 г., малко преди излизането на "Наистина любов", Грант казва, че не знае колко дълго ще продължи да се занимава с кино. Тогава е само на 42.
Посочва, че му се струва странно да стои в гримьорната на тази възраст. На коментар на интервюиращия, че някои актьори се справят добре и в 60-те си години, той отговаря:
"Но, виж, те са истински актьори. Те обичат работата си. Аз никога не съм [я обичал]. В някаква степен я мразя. Всъщност, мразя я доста - актьорството като цяло, но особено това във филми."
По думите му се чувства добре в началото на снимачния ден, когато се правят общи планове, но не и към към края, когато времето те притиска, слънцето залязва, а ти трябва да уловиш нещо специално, което 8 часа по-рано се е появило сякаш по инстинкт.
"И тъй като 9 от 10 пъти не се справяш така добре, както преди, се прибираш вкъщи разочарован и ядосан", споделя Грант тогава. Казва, че тези емоции се трупат години наред до момента, в който човек си казва: "О, не се нуждая от това".
При него отказването не е напълно доброволно. Още в интервюто покрай "Наистина любов" заявява, че е отказал редица роли, което пък води до по-малко предложения. Все пак прави още няколко филма, макар по думите му по това време да развива "много лошо поведение".
Тогава идва 2009 г. и абсолютният провал "Къде покриха Морган", в който си партнира със Сара Джесика Паркър ("Сексът и градът"). През същата година Грант вдига скандал зад кулисите на телевизионното предаване The Daily Show, където трябва да промотира новия филм. Водещият Джон Стюарт по-късно казва, че актьорът никога повече няма да бъде поканен.
"Бях в най-лошия си период. Пиех твърде много по онова време и вероятно съм имал ужасен махмурлук. А и знаех, че никой не е харесал филма", отбелязва актьорът пред InStyle.
"Без значение дали исках или не, дните на това да съм много добре платен главен актьор бяха изчезнали изведнъж", обяснява пък пред LA Times.
За завръщането си е благодарен на режисьора Стивън Фриърс, който го кани да участва във филма "Флорънс" с Мерил Стрийп, а след това го избира за главната роля в сериала "Един много английски скандал".
"Това ми даде нова инерция. Върнах се там, където започнах, като характерен актьор. През 80-те правех просто имитации и глуповати гласове за скеч програми и реклами. В това бях добър. Никога, дори за момент, не съм си помислял, че ще бъда главен актьор, особено в романтични комедии", казва Грант днес.
Не е неблагодарен - казва, че обича парите, които тези роли са му донесли, и дори е горд с някои от тези филми. Подценява обаче собствения си талант, като мисли, че има талант само за характерен актьор.
Хората, които са работили с него, разказват друго - посочват колко отдаден е, когато е пред камера и как повтаря дубли многократно, за да постигне най-добър резултат. Самият Грант признава, че пише подробни биографии на персонажите си и анализира всеки момент от сценариите, по които работи.
Резултатите са видими. За ролите си в "Един много английски скандал" и "Отмяната" беше номиниран за награда "Еми". Вече го няма сладникавият влюбен англичанин - на екран той показва по-мрачни персонажи, които държат вниманието на всякакви зрители.
Отвъд 60-те си години Грант вече е не само различен човек в личния си живот, но и различен актьор. Като част от второто от няколко години отказва да носи грим пред камера, макар че признава, че се е замислил дали не греши, след като се е видял в "Отмяната" редом до Никол Кидман, която дори над 50-годишна има чудесна кожа.
"Тя изглежда невероятно. А аз наистина изглеждам като скротум", продължава шегата със себе си актьорът.
И въпреки завърналият се успех, не е сигурен колко още ще продължи да се занимава с актьорство.
"В момента водя този дебат в главата си. Не знам. Ако прекрасни ангажименти се появяват, предполагам, че ще ги поемам", казва през 2020 г.
Не се учудвайте, ако видите името му и в книжарница след известно време. Очевидно, актьорът има интерес към писането, а по думите му превръщането на празна страница в нещо творческо му носи голямо удоволствие.
"Наскоро си казах: "Така трябва да прекараш 60-те си години. Иначе ще умреш и ще е твърде късно", казва актьорът.
