От появата си в кината досега, адаптацията на режисьора Дени Вилньов по романа на Франк Хърбърт "Дюн" печели повече от ласкави ревюта.
И има защо - филмът предава добре историята от книгата, има великолепни и изключително красиви за гледане кадри и показва разбиране за самата същност на тази история.
Но дори един толкова добър филм трудно може да обхване цялата идейна тежест на романа на Хърбърт. Защото книгите от поредицата "Дюн" са изключително комплексни не само от гледна точка на наратива, но и като смесица от идеи и теми, които се засягат вътре.
Самият писател има сериозни интереси в политиката, психологията, екологията и историята на пустинните народи, а освен това години наред работи като журналист, както и като автор на речи за един републикански сенатор. От комбинацията от всичко това се раждат и романите от "Дюн", която пък, на свой ред, става една от най-влиятелните истории в научната фантастика въобще, оказала влияние върху редица писатели и кино творци.
Причината за това е изключителната дълбочина и мъдрост, които са заложени в историята, както и редицата важни социални теми, които тя покрива. Тук става въпрос за комбинация от власт, религия, обществени строеве, философия на управлението и ролята на човека за оформяне на екологията.
Да разкажем първо малко повече за самия свят, в който се развива "Дюн".
Самата история започва около 20 хил. години напред в нашето бъдеще. Човечеството отдавна е покорило Космоса, като всички планети са обединени под управлението на галактическия падишах-император. Той е един от основните центрове на властта в империята, но не е единствен.
Неговата сила се балансира от Ландсраад - парламентарен съвет на Великите благороднически домове/династии, както и Космическата гилдия (или "Сдружението" според оригиналния превод в книгите), отговаряща за космическите пътувания. Зад завесите стои пък тайнственият религиозен орден на сестрите "Бин Джезърит" (в официалните субтитри можете да ги видите като "Бене Джезърит" - б.р.), които предпочитат да манипулират останалите три точки, за да постигат своите собствени интереси.
На практика в света на "Дюн" има едно феодално общество на федералистки принцип, при което централната власт се дава на падишах-императора, който налага силата си чрез легионите си сардукари (несравними по сила, специално обучени войници), лордовете управляват планетите, на които са поставени от императора като господари, докато Гилдията се грижи за превозите през Космоса и за търговията като цяло.
Има я и компанията ЕМОП ("Единен монопол върху подправката"), която представлява корпорация за всестранно развитие, ръководена от императора и великите династии, Гилдията и Бин Джезърит като неофициални съдружници.
Потайния сестрински орден има и други, чисто политически функции, които остават скрити за множеството - те се грижат правилните наследници да се озоват начело на своите Домове, грижат се да има "приемственост" в управлението и общо взето "нещата да се случват".
Самите те се обучават в продължение на години, за да придобият широк спектър от умения, които за непросветените могат да изглеждат като магия. Едно от тях е "гласът" - способност, която чрез улавяне на правилния тон, позволява на човек да контролира околните, които могат да го чуят.
Сестрите от ордена вършат много работа на терен и сред различните народи и планети, оставяйки своите "легенди" и религиозни вярвания, чрез които впоследствие да управляват събитията на тези планети в своя полза.
Паралелно с това те развиват своя собствена генетична програма, която посредством евгениката се опитва да постигне създаването на Куизъц Хадерах - суперчовек, мъж, който има капацитета да бъде възпитан в практиките на Бин Джезърит, да овладее всичките им почти свръхестествени умения и да отиде по-далеч, като идеята е, че неговите умствени способности ще могат да преодолеят пространството и времето, а самият той ще вижда в бъдещето. И когото Бин Джезърит да контролират.
Тази програма предполага събирането на "правилните" двойки за произвеждане на възможно най-добрия ум в галактиката.
Всичко това поставя Бин Джезърит в позицията да бъдат могъщи манипулатори на събитията и да диктуват реалната политика на планетарните лордове и на самия падишах-император.
Други две групи, на които си струва да се обърне внимание, са ментатите и навигаторите от Космическата гилдия.
Първите представляват живи компютри, способни да изчисляват вероятности наум, за да дадат пълен анализ на дадена ситуация.
Повечето лордове наемат свои ментати, за да им помагат в оформянето на стратегиите и изграждането на планове. Хърбърт ги описва като по-ефективни от най-добрите аналитични машини, които някога сме виждали, но въпреки всичко дори и те могат да грешат. Основната причина за това е, че при наличие на грешни или непълни данни, ментатите не могат да гарантират релевантността на изводите си.
Колкото до навигаторите от Космическата гилдия, тяхната роля е да осигурят безопасно пътуване между планетите. Те правят това с помощта на сериозни дози от Подправката Меланж, която им позволява да предвиждат вероятностите и да пътуват сигурно в Космоса. Заради тази засилена консумация на подправката обаче те са развили мутации, които ги променят в сравнение с обикновените хора.
Нуждата от такива организации на хора със специални умения се появява след т. нар. "Бътларов джихад" - голяма революция срещу всички "мислещи машини", която се случва около 10 хил. години преди събитията от "Дюн". Тъй като премахването на мислещите машини оставя човечеството отслабено, това води до въздигане на човешките способности, които да запълнят нишата.
И тук идва да споменем и самата подправка - Меланж. Тя е вид наркотик, който дава на приемащия го повече жизненост, по-дълъг живот, по-висока способност да разчита на инстниктите си, а при някои хора дори може да отключи възможност да се виждат линиите на времето.
Проблемът, както с повечето наркотици, е, че подправката е силно пристрастяваща и ако човек я спре, абстиненцията буквално ще го убие.
Веществото се добива само от планетата Аракис, наричана още Дюн заради почти изцяло пустинния си характер. На планетата живеят огромни пясъчни червеи, които са пряко отговорни и за производството на подправката. Въпреки всички опити (особено на Гилдията), подправката може да се произвежда само на Аракис, което прави тази малка планета изключително важна за цялата галактика.
Местното население на Аракис са "свободните" (или "фремени", както може човек да ги види в оригиналните субтитри към филма...). Те живеят в пустинята в специално изградени под земята убежища, наречени "сийчове".
Според "Терминология на Империята в Дюн" свободните са били роби на бившата имперска столица (а по-късно - и имперски затвор) Салуса Секундус в продължение на девет поколения, които след това са били преселени още два пъти, преди да попаднат на Аракис. Те идват на Дюн стотици години по-рано, като представители на изпратената в изгнание религиозната секта Зенсуни - интересна комбинация от дзен будизъм, сунитски ислям и голямо количество мистика.
В тази религия голяма роля играе "Махди" - месия, който "ще заведе свободните в Рая". Те говорят и за "Лизан ал-гаиб" - "Гласът от външния свят" - според легендата това е предсказател, дошъл от друга планета. В този месия се вижда и пръстът на Бин Джезърит, които подготвят различните народи за своя Куизъц Хадерах.
И все пак основен фактор тук са пясъчните червеи, които са почитани като божества - Шай Хулуд, "мъдрецът от пустинята". Самите червеи достигат огромни размери, като някои от тях са дълги дори по 400 метра. Живеят до дълбока старост, освен ако не ги убие някой червей или не бъдат удавени във вода, защото водата е смъртоносна за тях. Наличието на пясък на Аракис се приписва главно на дейността на пясъчните червеи.
Заради постоянното присъствие около подправката, свободните се ползват от всичките ѝ предимства, а очите им стават изцяло сини от нея. Свободните съжителстват в унисон със суровата среда около себе си, като най-смелите от тях дори яздят пясъчните червеи. Освен това те са смятани за изключително умели бойци, сравними по сила с имперските сардукари.
За да се върнем до основната движеща сила в цялата тази система - Меланж или просто "Подправката".
Предвид факта, че тя се добива само от едно място, търсенето е огромно и постоянно (да си спомним за убийствената абстиненция), а влиянието ѝ е ключово за самото запазване на цивилизацията, контролът върху Аракис е винаги сериозен и железен, като през няколко поколения императорът го прехвърля от един Дом на друг, за да не стане някоя от тези династии твърде силна.
Сюжетът на Дюн ни изпраща именно в един такъв момент - династията на Харконените, която е администрирала Аракис в продължение на поколения, трябва да предаде управлението върху ценната планета над набиращата сила в Ландсраад династия на Атреидите, зад която са се събрали редица по-дребни династии.
Именно тази амбициозна позиция на Атреидите ги поставя в опасна близост до трона на падишах-императора Шадам IV Корило, заплашвайки властта му, а и реда в галактиката. Което, на свой ред, води до събитията в "Дюн".
