Откакто Отмъстителите се assemble-наха за последно, за да победят Танос и армията му в "Отмъстителите: Краят" (2019 г.), нещата във филмовата вселена на Marvel лека-полека закучиха. И не го казват пишман критици и комикс-разбирачи, казват го резултатите в боксофиса.
Самите Marvel вече не крият, че има проблем, като го превръщат в история на екрана. Правят го с новия си филм "Тъндърболтс*" (Thunderbolts*), в който СУПЕРгероите ги няма, но група АНТИгерои се опитват да свършат работата.
Да, звучи сякаш от студиото се опитват да ни пробутат "Отмъстителите" от Temu (или AliExpress, ако сте по-"old school"), но по-скоро се получава.
Тук обикновено е време да ви покажем трейлъра. Ако все още не сте го гледали, нека ви предупредя - има шанс след трейлъра имате чувството, че сте гледали почти целия филм:
Самият аз по време на прожекцията имах чувството, че първият един час вече съм го гледал, тъй като от контекста и отделни сцени в предните трейлъри се сещах какво предстои да се случи. Във втората си половина обаче филмът успя да ми предложи няколко изненади, особено с по-необичайния си финал. Спокойно, няма да спойлвам. Накратко за сюжета:
Макар да говорим за история за цяла група антигерои, основно вниманието пада върху Елена Белова (Флорънс Пю) - доведената сестра на покойната вече Черна вдовица Наташа Романоф (Скарлет Йохансон).
Елена, също обучавана от дете да е ефективен убиец, се е пуснала по течението, опитвайки да преодолее загубата и чувството за екзистенциално безсмислие. Я с работа, я с пиене. А Анатоли (Дейвид Харбър) - някогашният Червен пазител и неин мним баща, сега отдал се на топлене на дивана и бизнеса си с лимузини - не е особена подкрепа...
В дните и нощите си Елена изпълнява заръките на директора на ЦРУ Валентина Алегра де Фонтейн (Джулия Луис Драйфус). По-конкретно, да заличава следите на каша, която де Фонтейн е забъркала в опитите си да създаде нов суперчовек.
Това среща новата Черна вдовица с други действащи от сенките агенти на де Фонтейн, които преди сме виждали като злодеи във филми и сериали на Marvel - от Джон Уокър (Уаят Ръсел), който за кратко беше новия Капитан Америка след Стив Роджърс, през Ghost (Хана Джон-Камен), която тормозеше Ант-мен и компания и може да става невидима и минава през стени, та до Боб. Просто Боб, който не знае как точно е попаднал там, понякога си говори сам, но иначе е супер.
Жадната за власт и готова на всичко да отърве кожата Де Фонтейн без да иска задвижва интересен механизъм, в който група счупени от живота хора със специални умения - основно в посока убиване - се оказват принудени да си помагат. А защо не и да помогнат на други, ако няма кой друг.
Защото истинските Отмъстители няма да дойдат, както във филма чуваме неколкократно.
"Ние с теб сме еднакви, но сме различни", казва един от (анти)героите във филма и абсолютно същото може да се каже за целия "Тъндърболтс*" - хем е филм на Marvel, хем личи опитът да се излезе от рамките.
Какво имам предвид? На първо време е доста камерен, което необичайно за студиото. Голяма част от действието е ситуирано в затворени пространства и залага на интеракцията между героите, била тя вербална (на места доскучаваща), или физическа (ръкопашните схватки не са като в сериала Daredevil, но поне не са и забравим CGI буламач).
Малкото сцени на открито, в които налице е обичайната за Marvel "голяма заплаха", стоят най-изкуствено и не на място в тази история, която се опитва да е малко по-човешка, по-лична и по-драматична, без да прекалява, разбира се.
Тук е второто необичайно нещо - "Тъндърболтс*" е филм за травмата.
Не говорим за факта, че непрокопсаниците, които гледаме на екран, са свикнали да губят и да отнасят пердах от "добрите". Всеки от тях има в биографията си от по-тежките загуби - на близък, на семейство, на нормално детство, на разсъдък. Това не са група полубогове, а хора с натоварена с много багаж психика.
Знам, че е трудно за вярване, но това е филм на Marvel, в който прегръдката може да означава повече и от най-силния удар. Хареса ми и ми е интересно как ще го приемат другите зрители, които може би очакват още CGI кютек.
••• Как ни се стори "Капитан Америка: Нов свят" - четете тук:
Вярвам обаче, че никой не очаква шедьовър. И по-добре, защото "Тъндърболтс*" си е филм на Marvel с всички обичайни слабости. Дразнещо наивен на моменти сценарий? Да. Персонажи, които са само с една идея по-малко плоски от хартията на комиксите? Да.
"Тъндърболтс*" попада в капана, че е продължение на няколко неща едновременно - от филма "Черната вдовица" до сериала The Falcon and the Winter Soldier. Не е изключено зрителите да нямат никаква идея кои са тези хора на екрана, а сценарият не помага - фокусира се основно върху Елена и не остава време да ти пука за останалите и тяхната сюжетна арка, ако изобщо може да се говори за такава.
Липсва и рискът. В комиксите в екипа "Тъндърболтс" през годините е имало не само антигерои, но и откровени злодеи, което е давало основа за съвсем различна химия между персонажите и мрачни, насилствени истории.
На Marvel Studios обаче не са им стигнали топките да ни покажат наистина зли Отмъстители в новия филм.
Вместо да го има напрежението да си забият нож в гърба, персонажите са по-склонни да си пускат заядливи шеги като тези между Тони Старк и Стив Роджърс. Представени са не като измет по трудния път към изкуплението, а като добряци, които са получили етикета "лоши" заради кофти обстоятелства и едва ли не чакат възможност да се появят на кутия за зърнени закуски.
В тази концепция се вписва появата на вече миналия по този път Бъки "Зимния войник" Барнс.
Винаги е приятно да видиш нова глава от развитието на този второстепенен, но важен за MCU персонаж, но сега Себастиан Стан е получил дори по-малко възможности да покаже актьорски дарби. Язък за номинацията за "Оскар" покрай "Стажантът"...
На Флорънс Пю е сервирана малко повече сценарна мръвка, която да захапе, но тук най-ограничаващ е акцентът на героинята ѝ, който пречи да приемеш Елена сериозно. Какво е това обучение за супершпионка, ако накрая говориш английски като руски таксиджия?
Дейвид Харбър (Stranger Things) естествено е по-голямото клише като потъналия в спомени за славното си съветско минало и гонещ американската мечта от легнало положение Анатоли. Но пък при него клишираността е напълно умишлена, тъй като отново му се пада да носи на тлъстите си плещи повечето от хумора.
"Тъндърболтс*" изглежда като вдъхновен от реалността, където зрителите искат филмите на Marvel да са като преди, но и да са различни. Да има пак Отмъстители, ама ако не са старите, какви Отмъстители са?
Създателите му съзнават тези противостоящи си очаквания и опитват ако не да ги оправдаят, то поне да ги адресират. Хем да се пошегуват с тях, хем да кажат "Чуваме ви".
Странен експеримент, който завършва с един от най-странните финали в историята на MCU.
Но експеримент, който лично на мен ми стана симпатичен, може би и защото бях с много ниски очаквания. Сега остава боксофисът да се произнесе дали и при другите зрители е било така.
НАШАТА ПРИСЪДА ЗА "ТЪНДЪРБОЛТС*": 4 от 5 кафенца
Филмът е в кината от 30 април.
---
Следващото предложение на Marvel е "Фантастичната 4: Първи стъпки" - вижте повече тук:
