Филмът “Тетрис” хваща основните моменти от реалната история за това как играта се е превърнала в световен хит. Руснакът Алексей Пажитнов наистина е бил служител в компютърния център към Съветската академия на науките в Москва. Създава играта “Тетрис” при тестването на нов компютър (а не в свободното си време, както е посочено във филма), като вдъхновение черпи от игра от детството си, в която блокчета с различни форми трябва да бъдат напаснати.
След това наистина има спор около правата за разпространение на играта извън СССР, а предприемчив бизнесмен с холандски произход, живеещ в Япония, на име Хенк Роджърс (изигран от Тарън Еджъртън) заминава за Москва с туристическа виза, за да се пребори за правата. Както и във филма, той залага собствеността над японския си дом на успеха на преговорите. Разликата? В истинския живот домът дори не е бил негов, а на родителите на съпругата му…
Филмът показва драматичните пътешествия на Роджърс в опит да си осигури правата за “Тетрис” и да спаси цялото си имущество. Виждаме го в Русия, САЩ, Япония и Великобритания.
В действителност той лети само от Япония за Русия – при това само веднъж, а не два пъти, както е показано във филма. Озовава се на разпит в държавни служители в компанията “Елрог”, която държи правата над играта на Пажитнов, и още тогава среща руснака, създал “Тетрис”. Не е нужно много убеждаване, за да спечели доверието му, както е показано в екранната версия. В истинския живот Алексей вижда в Хенк човек със сходно мислене и страст към програмирането и игрите, което бързо ги прави приятели.
Това пътуване на Роджърс отнема само около седмица, в края на която той вече има така желаните права. С други думи, филмът сериозно усложнява задачата му, вероятно в търсене на повече динамика и напрежение.
Във филма при първото си пътуване в Русия Хенк започва да използва услугите на преводачка на име Саша (във филма изиграна от актрисата София Лебедева). Тя е тази, която се опитва да го откаже от идеята да влиза неканен в правителствени сгради и да се опитва да върти бизнес, докато е с туристическа виза. Към края на филма разбираме, че Саша всъщност е агент на КГБ. Но и това е холивудско допълнение.
Роджърс наистина прибягва до услугите на преводачка, но не е казвал, че тя доказано е била агент на руските тайни служби. Отбелязва обаче, че около нея е имало нещо съмнително. “Тя от раз знаеше къде е всичко, а това намирисваше”, разказва той пред “Си Ен Ен”.
![Да уловиш атмосферата
Във филма са показани студените московски улици, отново през традиционния сив филтър, през който Холивуд обича да показва Източна Европа. Несигурното положение в живота на руснаците в края на 80-те е илюстрирано в сцена с опашка за хранителни продукти. Истинският Алексей Пажитнов отбелязва, че по онова време не са се редили на опашки за зеленчуци и хляб, но са го правили за месо, сладкиши и плодове.
“Цялата част със Съветския съюз е много вярна, защото [тогава] чувствахме невероятно напрежение”, разказва Пажитнов пред Gamespot. Напрежението идва и от тайните служби, наблюдаващи всеки контакт с чужденец.
“Когато Алексей искаше да говори с мен нещо тайно, той винаги ми даваше знак и отивахме да се разхождаме в парка. Разбирането беше, че всяка стая и всяка кола се подслушват”, посочва пък Хенк Роджърс пред “Гардиън”.](https://static.webcafe.bg/uploads/images/93/6293/256293/1024x.jpg?_=1681202467)
Във филма са показани студените московски улици, отново през традиционния сив филтър, през който Холивуд обича да показва Източна Европа. Несигурното положение в живота на руснаците в края на 80-те е илюстрирано в сцена с опашка за хранителни продукти. Истинският Алексей Пажитнов отбелязва, че по онова време не са се редили на опашки за зеленчуци и хляб, но са го правили за месо, сладкиши и плодове.
“Цялата част със Съветския съюз е много вярна, защото [тогава] чувствахме невероятно напрежение”, разказва Пажитнов пред Gamespot. Напрежението идва и от тайните служби, наблюдаващи всеки контакт с чужденец.
“Когато Алексей искаше да говори с мен нещо тайно, той винаги ми даваше знак и отивахме да се разхождаме в парка. Разбирането беше, че всяка стая и всяка кола се подслушват”, посочва пък Хенк Роджърс пред “Гардиън”.
Една сцена, която може да стопли сърцето на всеки геймър, е моментът, в който Хенк Роджърс е поканен в лаборатория на компанията за игри Nintendo. Там му е представен таен проект – бъдещата конзола Game Boy. Адвокатът Хауърд Линкълн (Кен Майлс) казва на Хенк, че той е “един от едва десет души в света”, които са я виждали.
Хубав филмов момент, но в реалност не е било точно така. По онова време Game Boy вече е била пусната на пазара в Япония. Предстояло е обаче пускането ѝ в САЩ и тук филмовата сцена хваща ключов момент – Хенк наистина убеждава Минору Аракава (Кен Ямамура) от Nintendo, че конзолата трябва да се появи на пазара в комплект с Tetris, а не с първоначално предвидената игра Super Mario World.
Аргументът на Ханк в реалността е бил същият като във филма – ако Nintendo искат малките момчета да си купуват Game Boy, нека компанията я пусне на пазара заедно с играта Super Mario World. Ако искат всички да я купуват – тя трябва да е в комплект с “Тетрис”.
Хенк и Алексей (тук в кадър от филма) можеше да нямат повод за усмивки, ако не беше... природата.
Във филма Хенк влиза в надпревара с медийния магнат Роджър Максуел, който вижда в “Тетрис” лесно решение за финансовите проблеми на своята империя. Неколкократно зрителите чуват Максуел да се хвали, че е приятел с тогавашния “пръв сред равни” в СССР Михаил Горбачов, а в края на филма ставаме свидетели на това как милиардерът и синът му Кевин отиват в Москва за среща със съветския лидер.
Такава обаче не е имало. По думите на самия Хенк Роджърс срещата между Максуел и Горбачов е трябвало да се случи по време на посещението на втория в Англия. Именно там милиардерът е планирал да съсипе сделката на Роджърс и да поиска правата за “Тетрис” да бъдат прехвърлени на сина му.
Срещата обаче така и не се случва заради земетресение в Армения, случило се по същото време, което изисквало Горбачов да прекрати посещението си, разказва Хенк.
![Преследването по улиците на Москва
Вероятно най-видимо холивудската сцена от филма “Тетрис” е преследването с автомобили по улиците на Москва, по-подходящо за “Мисията невъзможна”, отколкото за история, базирана на истински събития. И, да, такова преследване очевидно не е имало.
“Опитаха се да направят най-доброто при приемането на нашите промени [по сценария], когато ставаше дума за автентичност”, обяснява истинския Хенк Роджърс за работата си с екипа на филма. “Но когато се стигна до преследването с колите и всичко това, казахме: “ОК, това си е тяхно [творение]”.
Всъщност стигането до московското летище наистина е било напрегнато, но е отнело доста време, не са бързали толкова и не ги е преследвал корумпиран руснак, който да ги изпусне в последната секунда.](https://static.webcafe.bg/uploads/images/95/6295/256295/1024x.jpg?_=1681202470)
Вероятно най-видимо холивудската сцена от филма “Тетрис” е преследването с автомобили по улиците на Москва, по-подходящо за “Мисията невъзможна”, отколкото за история, базирана на истински събития. И, да, такова преследване очевидно не е имало.
“Опитаха се да направят най-доброто при приемането на нашите промени [по сценария], когато ставаше дума за автентичност”, обяснява истинския Хенк Роджърс за работата си с екипа на филма. “Но когато се стигна до преследването с колите и всичко това, казахме: “ОК, това си е тяхно [творение]”.
Всъщност стигането до московското летище наистина е било напрегнато, но е отнело доста време, не са бързали толкова и не ги е преследвал корумпиран руснак, който да ги изпусне в последната секунда.
