Необичайното сътрудничество между трима от най-влиятелните творци в съвременния Холивуд започва с един парадокс: Куентин Тарантино е написал филм, който няма желание да режисира.
При това не става дума за няколко нахвърляни идеи, а за завършен сценарий от 230 страници, посветен на Клиф Буут - каскадьора от "Имало едно време в Холивуд", който донесе на Брад Пит първия му актьорски "Оскар".
Пит иска отново да изиграе героя, но Тарантино е непреклонен - десетият и предполагаемо последен филм в режисьорската му кариера няма да бъде продължение.
Актьорът не се отказва и се обръща към Дейвид Финчър, с когото вече е работил по "Седем", "Боен клуб" и "Странният случай с Бенджамин Бътън".
Така се стига до творчески съюз, който изисква необичаен компромис и от двамата режисьори. Тарантино трябва да отстъпи контрола върху собствената си история, а Финчър - да я разкаже през своя поглед, без да изгуби характерния ѝ дух.
В съвместно интервю пред списание Empire двамата разказват как намират общ език при създаването на The Further Mis-Adventures of Cliff Booth и какви компромиси правят по пътя.
Трейлъра на The Further Mis-Adventures of Cliff Booth вижте тук:
Преди да се ангажира с проекта, Финчър поставя едно условие - да получи съгласието на Тарантино.
За създателя на "Криминале" интересът на колегата му е толкова приятна изненада, че при първите им разговори внимателно подбира думите си, за да не го разубеди.
Тарантино разказва, че се опитвал "да не каже нещо, с което да провали всичко".
След като постигат съгласие, идва ред на внушителния обем на сценария.
Финчър смята, че написаното спокойно може да се превърне в два отделни филма. Екипът обсъжда и вариант за сериал, но в крайна сметка избира пълнометражна продукция.
Задачата се усложнява от различните методи на работа на двамата автори.
Тарантино сравнява сценариите си с огромни романи, които постепенно адаптира по време на снимките. Финчър предпочита да изясни структурата и мотивацията на персонажите още преди камерата да заработи.
За да намерят общ подход, двамата прекарват между шест и осем седмици в продължителни обсъждания.
Тарантино получава собствен офис в студиото, който превръща в своеобразен музей на киноманските си пристрастия, изпълнен с плакати на стари продукции.
Срещите им често продължават с часове, а разговорите преминават от конкретни сюжетни решения към разсъждения за киното като цяло.
Междувременно Финчър съкращава около 60 страници от първоначалния текст, а резултатът изненадва дори неговия автор.
Преди да замине за Тел Авив, Тарантино предупреждава колегата си да не се притеснява, ако първата монтажна версия достигне четири часа и половина. Затова остава изумен, когато научава, че тя продължава едва два часа и 18 минути.
"Това е кратък филм за мен!", възкликва той.
Промените обаче не се ограничават до продължителността. С Финчър зад камерата светът на Клиф Буут придобива и различна атмосфера.
"Имало едно време в Холивуд" е носталгично пътуване към Лос Анджелис през 1969 г., в което зрителите се потапят в ежедневието на героите и наблюдават последните дни на една отминала епоха.
Продължението ги отвежда през 1977 г., когато животът на каскадьора вече изглежда съвсем различно.
Той не е просто довереният човек на залязващата телевизионна звезда Рик Далтън. Сега се препитава с различни занимания, но използва уменията си и за разрешаването на деликатни проблеми, с които влиятелните фигури в Холивуд предпочитат да не се занимават лично.
Тарантино сравнява атмосферата с криминалните романи на Елмор Ленард, по чиято книга "Ромов пунш" създава "Джаки Браун".
Финчър пък открива най-големия потенциал не в криминалната интрига, а в отношенията между замесените персонажи.
Обединява ги и представата за Клиф като представител на работническата класа в Холивуд - един от хората, които стоят зад блясъка на индустрията, но рядко получават признанието и богатството на звездите.
На снимачната площадка Финчър се изправя пред предизвикателство, което не е срещал в предишните си филми с Брад Пит.
Този път актьорът познава главния герой по-добре от него.
Пит вече е изградил Клиф Буут като персонаж и има ясна представа за характера, реакциите и поведението му.
За Финчър ситуацията е необичайна. Докато той познава новите обстоятелства, в които попада каскадьорът, актьорът знае как би реагирал героят на тях.
Това понякога води до разногласия. Режисьорът предлага различни решения за отделни сцени, а Пит защитава собствената си интерпретация.
"Брад знаеше кой е този човек", обяснява Финчър.
Тарантино почти не се намесва в снимачния процес. Колегата му дори се шегува, че едно от посещенията му на терен е продължило едва 11 минути.
Двамата се шегуват и с прословутия му перфекционизъм. В началото режисьорът обмисля да се ограничи до пет-шест дубъла на сцена, но Тарантино настоява да получи пълното преживяване - включително 28 повторения, ако е необходимо.
Зад творческите спорове обаче стои и един по-личен мотив.
Въпреки двата си "Оскара" за сценарий и огромното влияние върху съвременното кино, Тарантино смята, че все още има какво да доказва като сценарист.
По думите му част от публиката го възприема предимно като режисьор, който пише единствено за собствените си продукции.
Ето защо решението на Финчър да посвети година и половина от живота си на негов текст има особена стойност. За Тарантино то е потвърждение, че историите му могат да съществуват и извън собствения му режисьорски почерк.
Но има и още една причина да се радва на сътрудничеството.
Когато се отказва да заснеме продължението, той се чувства виновен най-вече пред Брад Пит. Знае колко силно актьорът иска да се завърне към Клиф Буут и се опасява, че го е разочаровал.
"Чувствах се зле", спомня си Тарантино.
Пит обаче намира начин историята на каскадьора да продължи, като поверява сценария на друг свой дългогодишен сътрудник.
Така филмът, който Тарантино не пожелава да режисира, се превръща в първия проект, събрал творческите светове на двама от най-разпознаваемите автори в съвременното кино.
The Further Mis-Adventures of Cliff Booth излиза в избрани IMAX кина на 25 ноември, а от 23 декември ще бъде достъпен в Netflix.
