Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дейвид Финчър, който няма лоши филми

"Седем" (Se7en)Година:1995Започваме с втория филм на Финчър, просто защото е все така култов четвърт век по-късно. След относителния фалстарт на Финчър с "Пришълецът 3" (за него след малко) вероятно цялото му бъдеще е зависело именно от втория му филм. Е, справя се отлично. "Седем" е безмилостно смущаващ криминален трилър за сериен убиец. Филмът се харесва както на мейнстрийм аудиторията, така и на ценителите на артхауса. Сюжетната линия, която следва, стъпва върху концепцията за Седемте смъртни гряха, а детективското дуо Фрийман-Пит завинаги блести със своето остроумно присъствие в играта на котка и мишка. Ако не сте го гледали, задължителен е, а поуката от него засяга безкомпромисно всеки един човек. Не за друго - всички грешим. Снимка: IMDB
"Седем" (Se7en)

Година:1995

Започваме с втория филм на Финчър, просто защото е все така култов четвърт век по-късно. След относителния фалстарт на Финчър с "Пришълецът 3" (за него след малко) вероятно цялото му бъдеще е зависело именно от втория му филм. Е, справя се отлично.

"Седем" е безмилостно смущаващ криминален трилър за сериен убиец. Филмът се харесва както на мейнстрийм аудиторията, така и на ценителите на артхауса. Сюжетната линия, която следва, стъпва върху концепцията за Седемте смъртни гряха, а детективското дуо Фрийман-Пит завинаги блести със своето остроумно присъствие в играта на котка и мишка. Ако не сте го гледали, задължителен е, а поуката от него засяга безкомпромисно всеки един човек. Не за друго - всички грешим.
"Пришълецът 3" (Alien 3)

Година:1992

Връщаме се няколко години назад към първия филм на режисьора. Никой дебютант в историята на киното не е получавал бюджет от 65 милиона долара, за да снима филм, камо ли да ексхумира мащабен холивудски франчайз.

27-годишният Финчър обаче получава този шанс, но за жалост не се справя брилянтно – той започва снимки без готов сценарий и хвърля героинята от поредицата Елън Рипли (Сиго̀рни Уийвър) в ядрото на хорър кашата, която забърква.

По-късно той се отрича от целия филм и не дава интервюта, свързани с него, но ние все пак смятаме, че има защо да го гледате – визуалният стил безпогрешно сочи към Финчър със своето трескаво осветление и зловещи сенки, а и всъщност е доста ефективен филм на ужасите, макар насилието да е може би прекомерно в сравнение с останалите части от поредицата.
"Играта" (The Game)

Година:1997

Третият филм на Финчър е завладяващ хибрид между параноичен трилър и емоционална драма, която се завърта около живота на отегчения бизнесмен (Майкъл Дъглас), заживял откъснат от света.

На върха на рождения му ден неговият брат (Шон Пен) му подарява създадено по поръчка "приключение", което се оказва сложен психологически лабиринт с един голям въпрос в средата – кой стои в неговия край?
"Боен клуб" (Fight Club)Година:1999За "Боен клуб" се е казало толкова много, че трудно може да се добави нова запетая към всички мнения. Интересното е може би, че напоследък някои критици сочат как от "съвременна класика" филмът днес може да се разчете като отровно мачистки. Дали обаче тайно възхвалява токсичната мъжественост и агресията, или всъщност е брилянтна сатира на същата, е въпрос на прочит - за нас филмът си остава второто. И още нещо - това е умен коментар на съвременния живот, в който човекът е разкъсан между дълговете към обществото, порядъчното ежедневие и дълбоко потиснатата енергия на вътрешния емоционален свят.  Бели мъже? Да, но конфликтът е подобен за всички. Снимка: IMDB
"Боен клуб" (Fight Club)

Година:1999

За "Боен клуб" се е казало толкова много, че трудно може да се добави нова запетая към всички мнения. Интересното е може би, че напоследък някои критици сочат как от "съвременна класика" филмът днес може да се разчете като отровно мачистки.

Дали обаче тайно възхвалява токсичната мъжественост и агресията, или всъщност е брилянтна сатира на същата, е въпрос на прочит - за нас филмът си остава второто. И още нещо - това е умен коментар на съвременния живот, в който човекът е разкъсан между дълговете към обществото, порядъчното ежедневие и дълбоко потиснатата енергия на вътрешния емоционален свят. Бели мъже? Да, но конфликтът е подобен за всички.
"Паник стая" (Panic Room)

Година:2002

Клаустрофобичният психотрилър на Финчър държи на тръни през цялото време и определено не трябва да се гледа в незряла възраст, защото оставя травми.

В него наскоро разведената Мег (брилятната Джоди Фостър) се нанася в нов дом в Ню Йорк с дъщеря си (пробив за Кристен Стюарт), която е диабетичка.

Всичко щеше да е приказка, ако в апартамента нямаше и скрита стая, която представлява интерес за трима престъпници, а цялата психологическа игра на котка и мишка едва започва, когато двете жени влизат вътре. Хлоп - капанът се затваря.
"Зодиак" (Zodiac)

Година:2007

Стъпил върху истинската история на прословут сериен убиец и манипулатор от Сан Франциско, психологическият трилър на Финчър събира ансамбъл, ръководен от Джейк Джиленхол, Робърт Дауни-Джуниър и Марк Ръфало, който овладява съвършено общия тон на сюжета.

Идеята зад него? Да покаже две проявления на обсесията: едната е желанието да убиваш, а другата – да научиш истината на всяка цена.
"Странният случай с Бенджамин Бътън" (The Curious Case of Benjamin Button)Година:2008Определено по-сантиментален от останалите му филми, седмият опит на Финчър стреля по-скоро към фантастиката и философията, отколкото към по-обичайните за него клинични дълбочини. Вероятно знаете - Бенджамин Бътън (Брад Пит) е роден възрастен и времето за него върви наобратно, а когато среща любовта на живота си (Кейт Бланшет), младостта се оказва все по-голям враг за любовта им. Истинско визуално угощение,(включително и заради опита в CGI технологиите), добра игра и история, която има потенциал дълго да остане в паметта - този филм е достатъчно масов, за да се хареса на всички, но и достатъчно умен, за да не е това неговият порок. Снимка: IMDB
"Странният случай с Бенджамин Бътън" (The Curious Case of Benjamin Button)

Година:2008

Определено по-сантиментален от останалите му филми, седмият опит на Финчър стреля по-скоро към фантастиката и философията, отколкото към по-обичайните за него клинични дълбочини.

Вероятно знаете - Бенджамин Бътън (Брад Пит) е роден възрастен и времето за него върви наобратно, а когато среща любовта на живота си (Кейт Бланшет), младостта се оказва все по-голям враг за любовта им.

Истинско визуално угощение,(включително и заради опита в CGI технологиите), добра игра и история, която има потенциал дълго да остане в паметта - този филм е достатъчно масов, за да се хареса на всички, но и достатъчно умен, за да не е това неговият порок.
"Социалната мрежа" (The Social Network)

Година:2010

И като говорим за завои - "Социалната мрежа" също е отклонение от обичайната линия на Финчър с историята за създаването на Facebook, но определено запазва и визуалния почерк, и дълбочината, с която го познаваме.

Последното се случва, защото със сценариста Арън Соркин успяват добре да предадат идеята си за Facebook като закодиран в ДНК-то на Зукърбърг - социална мрежа, изцяло отразяваща неговата амбиция, арогантност, нужди и пренебрежение към останалите.

Във всеки случай си заслужава да се види, а и хей - Тарантино го нарече "най-добрия филм на десетилетието", което бихме могли да оспорим, но не и да подминем.
"Мъжете, които мразеха жените" (The Girl with the Dragon Tattoo)

Година:2011

Едноименният криминален роман на Стиг Ларшон е перфектен повод за Финчър да се върне към поджанра "кино за серийни убийци" със своя девети филм.

Фокусът обаче пада и върху отношенията между разследващия журналист Микаел Бломквист (Даниел Крейг), нает от богаташ да разследва случай с давност от 40 години, и умна хакерка с тъмно минало (Руни Мара), която му става асистент.

Двамата попадат в заешка дупка, погълнала много герои на Финчър, а както обикновено, и тук паралелно с ровенето в чуждите престъпления, те се борят и със собствените си травми и обсесии.
"Не казвай сбогом" (Gone Girl)Година:2014Последният за момента пълнометражен филм на Финчър отново стъпва върху книжно тяло, този път на бестселъра на Джилиан Флин от 2012 г. Сюжетът му се завърта около младото семейство Дън, които се преместват от Ню Йорк в Мисури, за да може съпругът Ник (Бен Афлек) да се грижи за болната си майка.Малко след това обаче жена му Ейми (Розамунд Пайк) изчезва, а с това постепенно навлизаме в спиралата на техните отношения, която крие резки и шокиращи завои зад всеки ъгъл. Именно чрез тях се разлиства и талантът на Пайк. Това е "романтичен филм, който ще сложи край на петнадесет милиона брака", беше се пошегувал Финчър. Истина или не - въздействието му отговаря на тази заявка. Снимка: IMDB
"Не казвай сбогом" (Gone Girl)

Година:2014

Последният за момента пълнометражен филм на Финчър отново стъпва върху книжно тяло, този път на бестселъра на Джилиан Флин от 2012 г.

Сюжетът му се завърта около младото семейство Дън, които се преместват от Ню Йорк в Мисури, за да може съпругът Ник (Бен Афлек) да се грижи за болната си майка.

Малко след това обаче жена му Ейми (Розамунд Пайк) изчезва, а с това постепенно навлизаме в спиралата на техните отношения, която крие резки и шокиращи завои зад всеки ъгъл. Именно чрез тях се разлиства и талантът на Пайк. Това е "романтичен филм, който ще сложи край на петнадесет милиона брака", беше се пошегувал Финчър. Истина или не - въздействието му отговаря на тази заявка.

Няма много режисьори, чийто стил да е толкова отличим, че дори да съществува прилагателно, което да го описва.

Подобно на определението "кафкиански" обаче, в англоезичния жаргон е навлязло подобно понятие и за Дейвид Финчър: Fincher-esque.

Ако сте гледали поне три негови филма, знаете какво означава това: мрачни теми и абсолютна визуална педантичност, брилянтни сценарии и автентични, сложни отношения между персонажите. 

Няма да е пресилено, ако кажем, че и заради тези неща Финчър е едно от най-големите имена в киното на нашето време.

След недотам успешния си дебют "Пришълецът 3" той все пак успява да постигне онова, към което се стремят всички големи в киното - публиката да има определени очаквания от теб всеки път, когато работиш по нов проект.

"Когато снимаш филм като "Не казвай сбогом" (по-добре познат като Gone Girl - бел. ред.), не е лошо, че хората са гледали "Седем" и знаят, че нещата могат сериозно да излязат от релси. Можеш да си играеш с очакванията на хората. Твоя отговорност е да си даваш сметка за това и да го използваш в своя полза, вместо просто да се пускаш по течението на историята, която се опитваш да разкажеш", казва по този повод Финчър в интервю за IndieWire. 

Ето защо решихме да се разходим през неговата филмография, докато чакаме с нетърпение да излезе и първият му игрален филм от 2014 г. насам. Името му е "Манк" и ще разказва историята на сценариста Херман Дж. Манкевич и битките му с режисьора Орсън Уелс за сценария на "Гражданинът Кейн". 

От "Пришълецът 3" през "Седем", "Зодиак" и "Боен клуб", та чак до "Социалната мрежа" и "Не казвай сбогом" (или Gone Girl, понеже ние така го познаваме) - припомняме си защо е щастие, че сме съвременници на неговото кино. 

Вижте филмите в нашата галерия.

Най-четените