В своята почти 100-годишна история церемонията по раздаването на наградите "Оскар" е оставила много противоречиви победители, последният от които беше "Анора".
Миналогодишният носител на "Оскар" за най-добър филм стана обект на немалко подигравки, след като се оказа едно от най-слабо гледаните заглавия сред номинираните. За мнозина иронията беше очевидна - отличието за "най-добър филм" отиде при продукция, която остана почти непозната за масовата публика.
"Анора" обаче е далеч от случая, известен като най-противоречивия победител в историята на Академията за филмово изкуство и наука.
Датата е 21 март 1999 г., а мястото е "Долби тиътър" - традиционният терен, на което се раздават най-престижните статуетки в киното.
Малко преди закриването на 71-вите награди "Оскар" на сцената излиза Харисън Форд и мнозина от присъстващите и зрителите получават усещане за дежа вю.
Пет години по-рано актьорът връчва "Оскар" на Стивън Спилбърг - режисьорът, с когото си сътрудничи в "Индиана Джоунс" - за "Списъкът на Шиндлер".
И когато публиката го вижда отново да държи плика за най-добър филм, всички очакват, че ще обяви за победител "Спасяването на редник Райън".
Филмът на Спилбърг вече е възхваляван като шедьовър заради 24-минутната си откриваща сцена, но в кулминационния момент се случва нещо неочаквано. Харисън Форд отваря плика и произнася: "Победителят е "Влюбеният Шекспир".
••• Гледайте тук момента на победата:
Камерите моментално се насочват към изумените лица от екипа на филма, включително и Гуинет Полтроу, която малко по-рано е спечелила "Оскар" за главна роля в същото заглавие. Следват викове, прегръдки и радостни удари с юмруци.
Никой обаче не изглежда по-щастлив от Харви Уайнстийн - ръководителят на Miramax, студиото зад "Влюбеният Шекспир".
Докато екипът си проправя път към сцената, в публиката се вижда масово недоумение. Победата на "Влюбеният Шекспир" е изненадваща не само защото успява да надвие "Спасяването на редник Райън", но и заради кампанията, която е предшествала наградите.
Връщайки се към този момент днес, е трудно да гледаме на "Влюбеният Шекспир" отделно от образа на Харви Уайнстийн - осъден за множество изнасилвания и сексуален тормоз.
Без съмнение още тогава в залата е имало хора, наясно с хищническото му поведение, но през 1999 г. публичният образ на Харви Уайнстийн е по-скоро на агресивен играч, който не се спира пред нищо, за да постигне целите си.
През 1999 г. целта на Уайнстийн е пълен триумф на "Оскарите".
Оскарското лобиране за награди е отдавнашно явление. Студиата винаги полагат усилия да промотират филмите и звездите си по време на наградния сезон с надеждата, че ще ги закрепят в съзнанието на гласуващите в Академията.
Още през 1930 г., в навечерието на едва втората церемония по раздаването на Оскарите, актрисата Мери Пикфорд кани членовете на комисията по гласуването на чай - малък, но показателен жест в стремежа ѝ да си осигури победа.
През 1999 г., обаче, Уайнстийн чувствително вдига залозите.
"Той превърна Оскар кампаниите в кървав спорт. Никой никога не е водил по-агресивна кампания от тази, която Miramax проведоха за "Влюбеният Шекспир". Това, което направиха, промени отношението към наградите завинаги", пише Майкъл Шулман в книгата си Oscar Wars: A History of Hollywood in Gold, Sweat and Tears.
И преди "Влюбеният Шекспир" за Miramax се говорело, че ухажват членовете на Академията с подаръци, частни партита и прожекции, но в края на 90-те показват още, че не се страхуват да си изцапат ръцете.
Харви Уайнстийн е първият продуцент, който за целите на наградната кампания наема вътрешен пиар специалист и изпраща 300 покани до членовете на Академията за премиерата на "Влюбеният Шекспир".
За тези, които не успели да присъстват на дебюта, Уайнстийн осигурява видеокасети, за да могат да гледат филма от дома си.
Практиката на почерпките и партитата за членовете на Академията, която още през 90-те се смята за неуместна, също се провежда.
Черешката на тортата е поразяващото медийно присъствие на "Влюбеният Шекспир" седмици преди раздаването на "Оскарите". Уайнстийн набляга на критическите похвали и осигурява широко медийно присъствие на звездите Гуинет Полтроу и Джуди Денч.
Продуцентът обаче не спира дотам. Той организира и кампания срещу най-големия си конкурент на "Оскарите" - "Спасяването на редник Райън".
Уайнстийн плаща за публикуването на негативни рецензии, които определят филма на Спилбърг за прехвален и изчерпващ фабулата си след 25-а минута. Някои от тези критики са анонимни, а други по-късно се разкриват като написани от служители на Miramax.
Виждайки как филмът бива публично очернян, една от продуцентките на "Спасяването на редник Райън" - Кейлин Кенеди, се свързва със Спилбърг и му предлага да отвърнат на удара.
Режисьорът обаче ѝ отговаря с краткото: "Не искам да влизам в калта с Харви Уайнстийн. Предлагам ти също да не го правиш".
В решаващата вечер на Оскарите, преди да бъде обявен победителят в категорията за най-добър филм, "Спасяването на редник Райън" вече е спечелило 5 статуетки, а "Влюбеният Шекспир" - 6. Всички очаквали вечерта да завърши с равен резултат, докато Харисън Форд не ги изненадал.
След края на церемонията Стивън Спилбърг отказва да участва в пресконференцията и отива директно на афтърпартито, където според присъстващите изглежда като "човек, на когото му е умряло кучето".
Ситуацията не е по-лека и за отсрещната страна.
"Всички ни гледаха така, сякаш сме откраднали Оскара на Спилбърг", споделя другият продуцент на "Влюбеният Шекспир" Едуард Зуик.
В интерес на истината, никой не е твърдял, че "Влюбеният Шекспир" е лош филм. Голямата част от критиката твърди, че е глътка свеж въздух на фона на драмите, които традиционно заливат сезона на наградите.
Но победата му през 1999 г. оставя горчив вкус, поставяйки въпроса доколко наградите са действително заслужени и доколко представляват поредния предварително режисиран спектакъл в Холивуд.
