"Понякога се наказвах да не ям нищо. Бях размер 0 и хората от отдела по костюмите често трябваше да стесняват дрехите ми. Бях кожа и кости."
За Кристина Апългейт ролята ѝ в сериала "Женени с деца" е както път към славата, така и огромно психологическо бреме.
Сега, години по-късно, актрисата се връща към времето си в сериала и как то засилва хранителните ѝ проблеми в новата си автобиография "You With the Sad Eyes" ("Ти с тъжните очи").
Още преди да приеме ролята в сериала, Кристина страда от анорексия, но ролята на младата и глуповата блондинка Кели Бънди само влошава нещата.
От днешна гледна точка Апългейт се възмущава, че толкова хора се прехласват по ролята ѝ.
"В крайна сметка се вкопчих в този образ, защото трябваше да съм слаба. Имах визия за дрехите, които исках тя да носи. Дрехи, които щяха да покажат, ако изядеш нещо толкова малко, колкото гроздово зърно. И това ме вкара още по-дълбоко в хранителното ми разстройство", пише актрисата в мемоарите си.
Тя разказва, че в тези моменти е приемала изключително малко количество храна, като за нея дори един геврек е бил "нещо огромно".
С всеки следващ сезон на сериала дрехите ставали "все по-тесни", а полите - "все по-къси".
В този период тя тренира с часове, но никога не е доволна от резултата. С години продължава да измъчва тялото си в името на стремежа към съвършенство, който тя определя като по-пагубен от всяка друга зависимост.
"Бях просто дете. Знаех, че доброволно да се окажа от храната беше изцяло на травматична основа", казва Апългейт. Дълго време тя не се възприема като сексуален обект, докато тълпите не започват да я заглеждат и да и подсвиркват похотливо.
Звездата е категорична, че шоу като "Женени с деца" в момента не може да съществува, защото младите момичета не заслужават подобно отношение.
В мемоарите си Кристина разкрива, че преживява сексуално посегателство, още когато е на 5 години, от страна на своята детегледачка - случай, който оставя у нея страх от всеки интимен контакт.
"Никога не съм се чувствала напълно комфортно, когато ме докосват, и това е вярно и до днес. През целия си живот не съм изпитвала удоволствие от допир и всичко е заради това момиче, което ме караше да правя нещо, което едва разбирах, но знаех, че е срамно", споделя откровено Апългейт в своите мемоари.
Тя също така е била свидетел и на борбата на майка си с хероиновата зависимост и физическото насилие от страна на нейния партньор.
"Мисля, че бях в най-лошата възможна ситуация между 3 и 7-годишна възраст. Но такива неща се случваха във всички домове около нас. Самотни майки, мъже, които влизат и излизат от живота ни, наркотици", спомня си Апългейт за тежкото си детство.
Актрисата пише още в биографията си, че иска да бъде пример за своята 15-годишна дъщеря Сейди.
Именно тя е най-голямата ѝ опора, след като през 2021 г. чува тежката диагноза множествената склероза.
Един от най-големите страхове на Апългейт е, че коварната болест ще ѝ попречи да бъде пълноценен родител. Тя не крие, че изпитва вина от това, че прекараното време с детето ѝ вече се е превърнало само в грижа.
"Сейди имаше родител, с когото обичаше да танцува, да играе тенис, да ходи на излети, а сега тя вижда човек на легло, което я натъжава изключително много", казва актрисата пред USA Today.
В последната една година, 54-годишната актриса събира смелост да разлисти старите си дневници и да събере в книга истории и болки, които до този момент знаят само най-близките ѝ хора.
"Когато накрая оставих химикалката на масата, си казах: "О, току-що написах всички тези неща, но сега не искам никой да ги чете", коментира тя пред сп. People.
С книгата "You With the Sad Eyes", която излезе в началото на март, актрисата не търси съжаление, а напротив - свободата да разкрие истинското си аз пред читателите за нея е терапия, която се надява да даде сила на всеки, прочели нейната история.
Кристина Апългейт се надява нейният житейски път да помогне на някое момиче или момче, преминали през блудство, побои, болести и това да му дада надежда да повярва, че има шанс да се оправи.
