Тиха делнична вечер. На малкия екран - любимият ми "Малкълм". В епизода майката е бременна и вместо да я поят с амброзия и да я носят на ръце, синовете ѝ я побъркват с простотиите си, а мъжът ѝ я угоява зверски.
Докато се търкалям на дивана от смях, една мисъл пробягва из главата ми...
Вече не правят такива сериали.
Да, стрийминг платформите преливат от страхотни поредици. От епичните екранизации по книгите на Джордж Р. Р. Мартин, през гениалните Stranger Things и Adolescence, че чак до пикантни драми като Heated Rivalry. Че има какво да се гледа - има. Повече от всякога даже.
Но осезаемо липсва пиперливият хумор на "Женени с деца", вече споменатия "Малкълм", оригиналния "Сексът и градът".
Дори и в по-тъповатите "Дарма и Грег" и "Уил и Грейс" имаше повече живец, отколкото в доста от модерните напъни за комедии. Едва преди няколко години постният хумор беше напълно оправдан заради #MeToo вълната, woke културата и, най-простичко казано, принципът "Да не обидим някого".
Оттогава насам обаче мина една пандемия време, а и отгоре.
Все си мисля, че настъпи моментът, в който здравословната доза сарказъм, ирония и самоирония да се завърнат.
Да умееш да се надсмееш над себе си и над своите функционалности и дисфункционалности е едно от най-ценните качества, които човек може да притежава. Да можеш да иронизираш тоя ми ти живот, вместо да го идеализираш, е висш пилотаж, с който като че ли няма кой да се захване в наши дни.
Затова покрай истински качествените заглавия в стрийминг платформите се лее невъзможна захаросана помия и бегли опити за сближаване с реалността като буламача And Just Like That...
Друго си е Ал Бънди да ти каже, че мрази живота си, защото не може да спи, не може да яде, беден е и не може да зарови жена си в задния двор. Или че да се ожени за Пеги Бънди е най-голямото наказание в живота му.
Ето това е пълнокръвен хумор.
Знам, че поколенията след нас се смеят на друг тип неща и се ядосват, че в "Приятели" няма цветнокожи и хомосексуални.
Те имат своето право на мнение и на съдържание, което да им допада.
Но все пак трябва да има и по нещо за онези от нас, които едно време гледаха "Том и Джери" без предупреждение да не правим така у дома.
Дотогава ще гледам "Малкълм" и ще се смея на герои, които са истински, шумни и досадни. И ще очаквам продължението му, стискайки палци да не ме разочарова.
