Това е пример за магията на футбола.
Нулево равенство между отбор №59 и отбор №64 в ранглистата на ФИФА може да предизвика невероятни емоции, а единият от съставите може да празнува така, все едно е станал световен шампион.
Кабо Верде надмина и най-смелите предварителни очаквания на дебютното си световно първенство. "Сините акули" участват като най-малката по площ държава, която въобще някога се е класирала за световни финали, но бързо показаха, че няма да са боксова круша.
И не просто стартираха със сензационно равенство с европейския шампион Испания, но успяха и да прескочат групата си и да си спечелят 1/16-финален сблъсък с Аржентина на Лионел Меси.
Равният със Саудитска Арабия в последния двубой от групата позволи на Кабо Верде да събере 3 т. и да завърши пред арабите и пред Уругвай като втори отбор в подреждането.
"Не мисля, че някой от нас дори си е мечтал за това", призна вратарят Возиня, превърнал се в сензация с милиони нови последователи още след геройствата си срещу Испания.
"Направо щях да заплача", сподели пък полузащитникът на Лудогорец Дерой Дуарте, избран за играч на мача срещу саудитите.
"Всички чакахме резултата от другия мач и се молехме да е добър за нас. Беше толкова специален момент, нещо, което никога не съм чувствал на терена. Надявам се да можем да го почувстваме и в следващия мач".
За тима на Кабо Верде се изписа доста още преди началото на първенството, а после и при равенството с Испания.
Едва около 530 000 души живеят на този архипелаг в Атлантическия океан, разположен западно от Африка.
До 1975 г. страната е португалска колония и официалният език остава португалски. А футболният проект е базиран на натурализирането на играчи, родени в други държави, които имат корени от Кабо Верде.
"Сините акули" станаха прочути с това, че търсят национали дори чрез LinkedIn.
Ясно е, че в отбора няма големи звезди, но нивото на националния тим се покачва прогресивно през последните 20 години.
И всички футболисти представляват страната на най-голямата сцена с гордост и признателност за възможността да играят на световно първенство.
"Обичаме страната си и имаме много страст. Срещали сме много трудности при израстването си. Нашите родители, баби и дядовци са направили много жертви, за да можем ние да сме образовани. И сме се научили да ценим това, което имаме", разказва вратарят Возиня, който е свободен агент, след като изтече договорът му с втородивизионния португалски Шавеш.
"Ние сме малка страна, но имаме големи сърца", подчертава съотборникът му Дуарте, който играе в Лудогорец от лятото на 2024 г.
Куриозно е, че отборът успя да завърши втори в групата си след три равни мача, а всяко от равенствата беше различен тип постижение.
Срещу Испания съперникът отправи 27 удара към вратата, Возиня спаси седем от тях, а други осем бяха блокирани от защитници. Уникалното беше, че Кабо Верде извърши само едно нарушение за целия мач и постави рекорд по чиста игра в сблъсък от световно първенство.
Последва атрактивното 2:2 срещу Уругвай, което беше тест за издръжливост.
След като аутсайдерите поведоха рано, те допуснаха обрат в края на полувремето и изглеждаше, че рухват окончателно.
Но през второто полувреме промениха нагласата си и демонстрираха психическа устойчивост, за да изравнят и даже да потърсят победата.
Решаващото 0:0 срещу Саудитска Арабия пък беше тест за нервите им.
Когато Испания поведе на Уругвай, "сините акули" разбраха, че равният може да им свърши работа. Но не само удържаха набезите на противника, но и можеха да спечелят с няколко обещаващи контраатаки.
Мнозина футболни фенове все още се отнасят цинично към разширяването на първенството до 48 отбора и към присъствието на толкова много участници със скромни футболни традиции.
Но красивото на разширения Мондиал са именно приказките, които могат да изживеят състави като Кабо Верде, надминаващи и най-смелите им мечти.
По-голямата бройка отбори даде шанс точно на такива страни и засега именно "сините акули" успяват да се възползват в най-пълна степен.
Возиня наблегна на възможността актуалните футболисти на страната да се превърнат в герои за младото поколение и да вдъхновят множество деца да преследват собствените си мечти.
Безспорно е, че променената групова фаза прави залозите по-ниски за големите отбори, но дава незаменими изживявания на по-малките.
Дори нулевото равенство на Кюрасао с Еквадор беше невероятно събитие за аутсайдера и тъкмо такива футболни страсти подтикват широката публика да опознае малките нации чрез нещо положително.
Затова Световното първенство свързва цялото земно кълбо и ни кара да се чувстваме по-близки с всички останали по света. То ни напомня, че навсякъде хората могат да се вълнуват от същите неща, които вълнуват и нас.
Дори да ненавиждате ФИФА, все пак бихте могли да признаете добрите страни на случващото се.
Големите отбори са тези, които печелят световните първенства, но малките отбори превръщат първенствата в нещо толкова специално и запомнящо се.
Вероятно с титлата ще си тръгне Франция или Испания или Англия, но нищо чудно спомените ни от този турнир да са свързани именно с Кабо Верде, Кюрасао и други като тях - които ни показват най-романтичната и вдъхновяваща страна на футбола.
