На 17 март, сряда, от 19 ч. е премиерата на филма "Сега и завинаги" за миналогодишния концерт на три от най-големите български рок групи Ревю, Контрол и Хиподил. Свързахме се със Светльо Витков, който, освен лидер на Хиподил, е и продуцент на концерта и на филма.
- В сряда е премиерата на филма ви. Какво ще се случи там?
- Премиерата си е премиера. Няма да има специални ефекти. Просто прожекция на филма за три от групите, които определят облика на българската рок или пънк музика.
- През 1993, когато издадохте първия си албум "Алкохолен делириум", представяше ли си, че някой ден ще сте заедно на сцена с Ревю и Контрол?
- Дори не сме го и помисляли това нещо. Бяхме много различни. Виждахме се на "Кравая", но никога не сме си говорили за съвместни дейности.
- Освен участник в проекта си и негов продуцент. Как се чувстваш в тази роля?
- Така се случи, че го направих. Втори път, и да ме молят, няма да го повторя. То и няма да стане. Затова концертът се казваше "Веднъж и завинаги".
- А планираш ли да продуцираш други музиканти и събития? Имаш собствена фирма "SKD Sound"...
- Не знам, бъдещето ще покаже. В България всичко е на парче. Тук не можеш да кажеш: "Аз ще направя това". Щото в момента, в който го кажеш, ще дойдат пет човека да ти кажат: "Ти това не може да го направиш".
- Кога ще влизаш в политиката?
- Мисля много скоро да влезна в политиката, щото... там не е лошо. Има гейове... Когато ме повика... Не знам, да ти кажа. В политиката не е за мене, щото не обичам топли и космати усещания.
- За известно време от пънкар се превърна в телевизионен водещ и ти гостуваха фолк певици, политици и Дим Дуков. Водеше и „Пей с мен" (вместо „Пий с мен" например)... Как се чувстваше в тази светлина?
- Никога не съм спирал да съм пънкар, но като си водещ, имаш предаване. Изпълняваш определени неща за определени пари. Това е. Не може да има творчество. Творчество (колкото го има), моето творчество издържа три месеца. Не може - казват ти какво да правиш. Това е в медиите. Тия неща, които искам да ги кажа, никой нема да ги пусне в ефир. А това, че са идвали фолк певици, си зависи от екип "Гости". Аз съм просто водещ. Ако си беше чисто мое предаване, щеше да е хубаво...
- Изпитваш ли потребност за завръщане към пънкарските корени, песни като "Чифт очи", "Колко ти струва" или "Да ви еба майките"?
- Ми, да. Парчето, което сега ще запишем, се казва "IBAN", а на български си се чете "ебан".
- Що не си обновявате сайта svetlioandthelegends.com?
- Няма кой да се занимава. Сега ще трябва да го обновим, ама да не ти обещавам...
- Един изключително нестандартен журналистически въпрос ще ти задам - може ли да живее човек от музика в България?
- Може. Може да живее, може и да умре от музика.
- Забелязал съм, че мисълта ти тече на неравноделни, но много плодотворни тактове и се хвърляш от едно в друго, но звучи добре. Това част от концепцията „Стреми се да не потвърждаваш чуждите мнения за характера ти чрез очаквани от теб действия" ли е?
- Ти сега как ми изпусна нишката! Ако успееш това всичкото да го повториш, ще ти бъда много благодарен!... А бе по телефон е много по-лесно да говориш, иначе ако ти се изпъне някой отпред... Това е като миенето на кола - безконтактното е най-добре.
- Ти си за мен източник на кротка житейска мъдрост... Например „Самоиронизирай се, така никой не може да те обиди. Не ставай сериозен, за да не станеш смешен" или пък „Усмихвай се винаги, макар и тъпо. Дори тъпата усмивка е по-приятна от насълзените очи. Никой не обича проблемите". Откъде ги вадиш тия?„
- От западниците.
- От кое?
- От западниците. Нали съм източник. Западниците са нещо като задниците.
