Ако някъде в студените води на Северния Атлантик днес плува 400-годишна гренландска акула, животът ѝ е започнал около времето, когато Галилео Галилей все още е бил жив.
Оттогава човечеството е минало през индустриалната революция, две световни войни и появата на интернет.
А акулата вероятно не е бързала особено за никъде.
Гренландската акула е най-бавната позната акула и един от най-необичайните хищници в океана. Тя расте приблизително с по сантиметър годишно, може да достигне над 5 метра дължина и обитава студените дълбоки води на Северния Атлантик и Арктика.
Но най-необикновеното при нея е времето.
Гренландските акули се смятат за най-дълголетните познати гръбначни животни на Земята. Според изследване на Юлиус Нилсен и международен екип учени, публикувано в Science през 2016 г., женските вероятно достигат полова зрялост едва на около 150 години.
Същото изследване дава и най-известната оценка за продължителността на живота им.
Определянето на възрастта на тези животни не е лесно. При много риби учените използват твърди структури в тялото, които растат с времето по начин, подобен на годишните кръгове на дърветата. При гренландската акула този метод не работи.
Затова екипът на Нилсен поглежда в очите им. Буквално.
Учените анализират протеини в очните лещи на 28 женски гренландски акули. Те се образуват още по време на развитието на животното и остават почти непроменени през живота му, което позволява възрастта им да бъде приблизително определена чрез радиовъглеродно датиране.
Най-голямата акула в изследването е дълга малко над 5 метра. Вероятната ѝ възраст е 392 години.
Числото не трябва да се приема като точна рождена дата. Методът има значителна статистическа несигурност и възможната възраст на животното е между приблизително 272 и 512 години.
Изследователите стигат до извода, че гренландската акула може да живее поне 272 години - достатъчно, за да бъде определена като най-дълголетното познато гръбначно животно.
За сравнение най-възрастният потвърден човек в историята, французойката Жан Калман, умира на 122 години.
Една гренландска акула може да прекара повече време от това само докато достигне възраст за размножаване.
Как успява да живее толкова дълго, все още не е напълно ясно.
Студената среда и бавният начин на живот са сред възможните обяснения, но учените продължават да търсят отговори в метаболизма, гените и способността на клетките на животното да се предпазват от натрупващите се с времето увреждания.
А гренландската акула продължава да ни изненадва.
Дълго време се смята, че тези животни са практически слепи. Очите им често са нападани от паразитни ракообразни, а самите акули прекарват голяма част от живота си в почти пълния мрак на дълбоките води.
Ново изследване, публикувано в Nature Communications през 2026 г., показва друго.
Учените откриват запазена ретина, адаптирана към много слаба светлина, а при изследваните акули, някои от които на повече от век, не са установени очевидни признаци на дегенерация на ретината.
Оказва се, че дори след столетия живот, гренландската акула вероятно продължава да вижда.
И докато учените се опитват да разберат тайните на животно, способно да надживее няколко човешки поколения, в Гренландия се води далеч по-практичен спор - дали част от тези акули да бъдат убивани.
Причината е риболовът.
В северозападната част на острова акулите се заплитат в съоръженията за улов на черна камбала и треска, повреждат въдиците и понякога изяждат улова.
"Тази година съм загубил около 6000 куки. В най-лошия случай това са около 30 хил. крони за един ден", разказва пред The Guardian, 27-годишният рибар Хенрик Йенсен.
Напрежението стига дотам, че по-рано тази година община Аваната одобрява план за убиването на 1000 гренландски акули.
Предвидено е рибарите да получават по 300 датски крони за сърцето на всяко убито животно.
Планът впоследствие е изоставен, след като правителството поставя под въпрос законността му.
Спорът обаче остава.
От едната страна са рибарите, за които повредените съоръжения означават реални финансови загуби. От другата са природозащитниците, които предупреждават, че при вид с толкова бавен жизнен цикъл масовото избиване може да има последици за десетилетия напред.
Гренландските акули все още се възстановяват от времето, когато са били целенасочено ловувани заради маслото от черния им дроб. В пика на този риболов през 1948 г. са уловени 58 хил. екземпляра. Днес около 3500 акули годишно попадат като случаен улов в риболовни съоръжения, а популацията им продължава да намалява.
"Ако някой каже: "Ще унищожа няколко хиляди гренландски акули", според мен това е катастрофа", казва пред изданието проф. Ник Дълви, специалист по опазване на морските видове от Университета "Саймън Фрейзър" в Канада.
Именно тук се крие парадоксът на гренландската акула.
Тя е еволюирала така, че да преживява столетия. Може да надживее поколения хора, държави и цели епохи. Но природата, която ѝ е дала толкова много време, я е направила почти беззащитна срещу скоростта, с която ние можем да променим средата ѝ.
Една акула може да живее 400 години. На човека може да му трябва само миг, за да прекъсне този живот.
А на природата - повече от век, за да го замени.
