Който следи страшно успешната, но хаотична кариера на гръндж бандата Stone Temple Pilots, е наясно с иронията в решението им да вземат за вокалист точно Честър Бенингтън.
Фронтменът на Linkin Park замени на поста наскоро уволнения Скот Уейланд - личност така проблемна и противна, че успя да изчерпи търпението и на известния със спокойната си натура Slash, докато пееше за Velvet Revolver.
Честър от своя страна прекара последното десетилетие в една от бандите с най-изчистен имидж.
Няма видимо голям риск в това да замениш един световноизвестен вокалист с друг, но със сигурност в решението на Stone Temple Pilots е вложен известен демонстративен елемент. Те сякаш казват: „Последното, което ни трябва е още един надувко с избухлив нрав. Дайте този път да пробваме с някой съвсем безобиден".
Друг е въпросът дали това ще им донесе комерсиален успех, но поне Честър няма да се тъпче с хероин и да бие случайни хора задето са го погледнали леко накриво.
Като ми пееш, Пенке ле...
Светът на рока е съвсем наясно какъв хазарт са смените на вокалисти. Гигантите на стадионния рок AC/DC едва си взеха дъх след трагичната смърт на певеца си Бон Скот през 1980 г. и веднага взеха Браян Джонсън, който им донесе десетилетия безспирна слава.
Да не пускат педала на газта дори в периоди на голяма скръб - това изглежда точният подход, с който AC/DC почитат паметта на Скот.
Легендите на грънджа Alice in Chains също загубиха своята икона Лейн Стейли след свръхдоза през 2002 г. и някои ги упрекнаха за решението им да прекъснат дейност. Три години по-късно те подновиха концертите си за радост на феновете, но разочароваха немалко от тях с новия вокал Уилям Дювал.
Все пак успехът на албума, белязал завръщането им (Black Gives Way to Blue) накара публиката да приеме Дювал и засега той се оказва правилен избор.
Други големи групи обаче са страдали много при смяна на широко тачени певци. Когато Брус Дикинсън напусна Iron Maiden през 1992-а, това доведе до неочаквано големи трудности за останалите. Въпреки огромния ентусиазъм и страхотните шоута на Maiden, публиката така и не успя да приеме новия вокал Блейз Бейли. Никак не помогнаха и двата анемични албума с негово участие.
Затова решението на Maiden да се съберат отново със символите Дикинсън и китариста Ейдриън Смит екзалтира феновете. А за Блейз Бейли всичко приключи безславно.
Същото може да се каже за Тим Оуенс, който замени Роб Халфорд в Judas Priest през 90-те. Халфорд напусна след турнето по един от най-добрите албуми на групата - Painkiller.
При пристигането си от кавър банда на Judas, Оуенс беше радушно посрещнат от феновете, но имаше и прояви на подозрителност и цинизъм. Двата албума, които направи с Judas Priest, бяха стабилни, а гласът му имаше почти свръхестествена прилика с този на Халфорд.
Това обаче така и не успя да заглуши упоритите клюки за завръщането на предшественика му, което се и случи през 2003 г.
Типично
Емблематичен е случаят с метълите от Skid Row. Басистът Рейчъл Болън се изпокара с вокала Себастиан Бах и го изрита от бандата през 1996 г., за да го смени с приветливия, но посредствен Джони Солинджър.
Феновете все още таят надежда Бах един ден да се завърне, но той си има своя група, която свири големите хитове на Skid Row когато си иска. Болън пък все още му е сърдит и не ще и да чуе за него.
Резултатът е, че Skid Row продължават да свирят на много по-малки сцени, от тези, които биха могли да завладеят в оригиналния си състав. Отстрани поведението им изглежда доста детинско, но вероятно можем да влезем в положението на Болън - има предостатъчно доказателства колко вбесяващи могат да бъдат някои фронтмени.
Може пък Skid Row да последват примера на Stone Temple Pilots и да си потърсят някой нашумял, но миролюбив певец. Тези от One Direction май са свободни... но това е просто идейка.
