Приятелският разговор с Боби Косатката и Фидлер от Der Hunds се разгръща във всички посоки. За пореден път стигаме до трудната за разкодиране причина българската алтернативна сцена все още да се крепи на един крак.
Обещаваща рок банда печели конкурс - перфектен сценарий за филм. Съвсем наистина Der Hunds спечелиха участие на Elevation, но пък като на кино не успяха да забият там заради бесните ветрове, отнесли палатки, а впоследствие и феста.
От Elevation нататък нищо не може да спре Der Hunds.
Боби Косатката и Фидлер, освен класически рок събеседници, са и част от истинската ъндърграунд идея. А тази идея оцелява, дори когато трябва да бягаш от тресяща се сцена с барабани и китари под мишница.
Пострадали няма, всичко е в името на музиката. Фидлер също е участвал в операцията по спасяване на имуществото.
"Според мен организацията беше наистина на ниво, фестивалът бе подготвен много добре и се надявам да успеят да запазят този формат. Просто малшанс... ".
Въпреки Elevation-фиаското Der Hunds знаят, че ще имат и други възможности да разгърнат потенциала си. Преди половин година нямаха никакво намерение да ходят на Спирита, но това се промени. Музиката отвежда бандата в едно шоу и историята продължава да се развива като на кино.
"Поканиха ни при Денис Ризов и приятели, свирихме, те много ни се изкефиха", разказва Фидлер. "За наш късмет същата вечер имаше интервю с (музикалния журналист - бел. ред.) Васил Върбанов. Той е и мениджър на една от сцените на Spirit of Burgas. И каза в ефир: "Жестока банда! Мисля, че е време да вляза в контакт с мениджърите на Der Hunds!"
Оттогава мина много време и мислехме, че се е отказал, но той ни се обади: "Пичове, до последно не знаех какво се случва с вносните банди." Те са приоритет както винаги, за хубаво или лошо.. И ни попита дали можем да свирим на феста.
Бандата, която не заби на Elevation, ще бъде единствената българска група, която ще свири на рок сцената на 15 август на Spirit of Burgas. Със сет, увеличен от 30 на 40 минути, нещата звучат повече от добре. Поне достатъчно Der Hunds да се заредят с енергия за EP-то, което трябва да излезе до ноември. Едно-две unplugged парчета, снимки, клип - както си му е редът.
Дали новият материал следва тенденцията групите дори в световен мащаб да издават EP-та, вместо албуми?
"Старите ни неща бяха с предишния басист и искаме да приключим с тази ера и да почнем на чисто", обяснява Фидлер.
"Трябваше да запишем нещо още миналата година, но покрай смяната на басиста нещата се проточиха", допълва Боби.
"Фестивали, едно-друго, щото - като имаш големи концерти, свириш повече и не обръщаш внимание на творенето", казва Фидлер.
Има ли ъндърграунд сцена в България? - питам аз. Настъпва мълчание, което говори много на всеки, който има представа от музикалните реалности у нас. После избухваме в смях. Фидлер е достатъчно опитен и затова - скептичен. "За групи от нашия тип - рокендрол - няма поле за изява!".
Защо? "Заради многото информация и многото видове забавления. Навремето е било друго. Пускат радиото, застават около него и да го слушат, разбираш ли?" - обяснява Фидлер. "В наши дни и аз често се улавям, че си казвам : "Абе няма да ходя да гледам групата, ще видя после записа в YouTube. Или в Строежа ще свирят ъндърграунд групи като нас, а аз се успокоявам, че ще гледам концертите в нета."
Боби продължава: "Да, ще видиш едно-две парчета, ще добиеш представа. Публиката се е разглезила и затова намалява. Няма как да се пълнят стадиони или пък големи зали, всичко отива в малките клубове."
Der Hunds свирят своята музика толкова шумно, че ги чуват всички в алтернативното море. Или езеро. Или локва. Организмите вътре са живи и ритат.
Българската ъндърграунд сцена сякаш черпи вдъхновение от самата себе си. Без този уникален феномен тя отдавна щеше да е в историята за сметка на сватбарското творчество.
За Фидлер вдъхновението е „малко грозно клише - но любовта към това, което правим. Честно да ти кажа, най-се зареждам като ходя да свиря на концерт."
Реакцията на феновете след концерт е най-ценното и за Боби. „Виждаш, че някой се е изкефил на това, което тебе те кефи. По-готино от това няма.
Вчера примерно във Facebook ми пише някакво момче от Дупница: "Der Hunds са много яки, любимата ми българска банда!" Имате ли, вика, някакви ноти на Mister Blister, защото искам да се науча да я свиря на китара? И аз му писах, че ако трябва, ще направя видеозапис и ще му пратя. Това ти пълни душата!"
Бандата започва да забива здраво, събира пари от концерти, търси възможности за свирене, търси си и мениджър, който да поеме участията и франчайза. Der Hunds имат вид на група, която ще направи опит за пробив по фланга. Филмът продължава.
Фидлер се усмихва дяволито: "Не че нямаме планове какво ще правим с парите, като ги изкараме, де..." Рокендрол любопитството ми настоява за отговор, но няма да го получи. "Първо ще ги изкараме и тогава ще видиш." Така си е.
