Ерата на алтернативния рок от 90-те години на миналия век ни дари с някои от най-великите песни и състави, съществували някога.
Напоследък може да сме привикнали с мисълта, че рок музиката не е това, което беше. И е факт, че популярността на съвременните рок изпълнители цялостно бледнее пред тази на великите им предшественици, включително големите имена от 90-те.
Но това не означава, че съвременният алтернативен рок няма какво да предложи.
Всъщност напоследък виждаме тенденции на завръщане именно на деветдесетарското звучене - и то не е само под формата на деликатна носталгична нотка в някоя иначе съвременна музикална продукция.
Изпълнителите на гребена на алтернативната вълна заслужават внимание, а засега на преден план сред тях е актуалната поп дива Оливия Родриго.
Съвсем наскоро американката стартира своето световно турне The Unraveled Tour, което обещава да бъде сред най-доходоносните в музикалната индустрия през тази година.
Родриго е може би най-успешната поп звезда в момента след Тейлър Суифт и Бед Бъни.
Чрез своите песни тя запознава младото поколение със звука на алтърнатив рока от 90-те и началото на 2000-те, а това естествено не е случайно.
Оливия е израснала с любими банди на своите родители като Pearl Jam, No Doubt, Weezer и The White Stripes.
Любовта към рока си личи във всеки от трите ѝ досегашни албума, макар че те спадат предимно към поп жанра и са съобразени със съвременните вкусове.
Песни като All-American B*tch (повлияна от Rage Against The Machine) с техните подчертани динамики, мощни барабани и преимуществено китарно звучене, няма как да оставят безразлични феновете на женствения пънк рок.
Оливия Родриго обича да подчертава своите рокаджийски влияния и да отдава дължимото на своите любимци.
Когато свири на митичния фестивал "Гластънбъри" преди две години, певицата покани на сцената фронтмена на The Cure Робърт Смит и двамата изпяха заедно класиките Friday I'm In Love и Just Like Heaven.
Смит върна услугата, като се включи в песента на Родриго What's Wrong With Me от тазгодишния ѝ трети албум.
Изпълнителката направи колаборация и с групата Weezer на сцената на Lollapalooza през 2025-а, а в други нейни концерти са се появявали Аланис Морисет, No Doubt и Стиви Никс.
Рок културата изглежда на сигурно място в ръцете на тази 23-годишна поп фурия, но кои други изпълнители съживяват деветдесетарските традиции?
Ето няколко от тях, които пречупват носталгията към 90-те през своя модерен и различен музикален поглед:
Крис Кейси
Този американец представлява аномалия в най-хубавия смисъл.
Неговият алтърнатив саунд напомня на хитовия през 90-те Бек и е комбиниран с хип-хоп елементи и силни текстове.
Песните са пълни с атмосфера и въпреки привидно небрежния стил на Кейси, откъм аранжименти също са изработени майсторски.
High June
В инструментален план тази група звучи много близо до традициите на деветдесетарския гръндж с плътните и мелодични китари.
Но вокалите на Джак Флауърс с неговия поглъщащо дрезгав и проникновен глас предизвикват по-скоро асоциации с южняшкия рок.
Крайният резултат е извънредно удовлетворяващ и High June са много приятни за слушане.
Wisp
Певицата с тайландски и тайвански корени вече се радва на значителна популярност и също дължи много на гръндж рок влиянията си.
Ако трябва да я сравним с нещо от миналото, може да споменем The Smashing Pumpkins, Garbage и Deftones, но аналогиите нямат особено значение, защото Wisp вече е изградила свой почерк.
Нежността в пеенето е подсилена със звучни и богати китари, а атмосферата е едновременно зареждаща и меланхолична.
Dexter and the Moonrocks
Банда от Тексас, която ще се хареса на почитателите на Foo Fighters и на класическия американски рок.
Тазгодишният им хит Freakin' Out вече оглавява класации и заслужава да бъде чут.
Уестърн елементите в звученето на Dexter and the Moonrocks са изградени върху гръндж основа и образуват много познат и същевременно свеж облик на състава.
