Датата е 15 декември 2019 г. - последният концерт на финландските метъл машини Children Of Bodom, преди групата да се разпадне официално.
Шест седмици по-рано барабанистът Яска Раатикайнен, басистът Хенка Сепала и кийбордистът Яне Вирман, които са част от групата още от дебютния албум Something Wild от 1997 г., обявяват официално, че напускат, за да "променят посоката на живота си".
Зад това дипломатично обяснение обаче се крие мрачната истина за края на Children of Bodom - тежката зависимост на Алекси към алкохола и наркотиците е поставила клин между него и останалите членове на бандата.
Групата обаче се събира за един голям финален концерт, преди всеки да поеме по пътя си, като шоуто е емоционално и показва най-доброто, на което финландците са способни.
Макар плановете да са Лайхо и новият китарист на Bodom - Даниел Фрайберг - да започнат нова група, малко над година след финалното шоу става ясно, че харизматичният фронтмен никога повече няма да прави музика.
Алекси умира на 29 декември 2020 г., покосен от най-жестокия си демон - пиенето.
През декември 2023 г. този последен концерт на бандата беше издаден като лайв албум под името "A Chapter Called Children Of Bodom", като той напомня колко значими бяха тези момчета за метъла във Финландия.
Наричан още от детска възраст "Дивото дете" по песента на W.A.S.P., Алекси Лайхо е обаятелният мотор на Children Of Bodom, който с личното си присъствие и откачения си характер привлича феновете и създава "легендата" за бандата.
Неговият немирен дух става причина за създаването на групата, за солидния ѝ успех, но също така и за разпада ѝ.
Макар днес да свързваме Финландия с огромната ѝ метъл сцена, в началото на 90-те нещата съвсем не стоят по този начин. Групи като Stratovarius и Sentenced са постигнали успех в Европа, но са далеч от ранга на големите имена в жанра.
Мечтата на младия Алекси обаче е да влезе в списаният за тежка музика, които сестра му му дава да чете.
Той свири още от 7-годишен, като първият му инструмент е цигулката. Под влияние на същата тази сестра момчето се ориентира към китарата, а на 11 години вече ежедневно прекарва часове, упражнявайки се с инструмента.
Заедно със своя приятел от училище Яска създават групата Inearthed, вдъхновени от екстремната метъл сцена. През 1994 г., когато са още на по 12-13 години, записват първото си демо, с което успяват да си спечелят локална слава в родния си град Еспоо.
"Направихме около 50 копия и това беше голямо нещо в Еспоо. Хората започнаха да говорят за това, защото бяхме още деца. Всички хлапета, независимо в кое училище учеха, се мотаеха наоколо през уикендите", спомня си барабанистът Яска в интервю за сп. "Metal Hammer".
Една от причините за това внимание, разбира се, е Алекси. Въпреки че е в ранните си тийнейджърски години, той се носи с кожено яке и каубойски ботуши, пуши цигари и пие бира. И свири непрекъснато - поне по 6 часа на ден, спомня си басистът Хенка.
Няколко години след това те подписват и първия си договор за запис с малкия белгийски лейбъл Shiver Records. Проблемът обаче е, че оттам поставят условие момчетата сами да финансират записите.
Налага им се да работят цяло лято по 16 часа на ден, за да се сдобият с парите, но в крайна сметка успяват, а до края на годината записите са готови.
Тогава получават обаждане от Spinefarm Records, изгряващ финландски лейбъл, базиран в Хелзинки, който обещава много повече. Шансът е твърде добър, за да бъде пропуснат и Яска предлага логичното решение - Inearthed просто да се разпадне.
Така белгийският лейбъл е отсвирен, а на сцената се появява съвсем нова група, която по случайност има същите членове - Children Of Bodom.
Новото име е вдъхновено от едно от най-жестоките престъпления във Финландия от XX век - убийството на трима тийнейджъри край езерото Бодом през 1960 г. Случаят така и не е разкрит, а на групата не ѝ пука особено дали ще нарани нечии чувства.
Новопокръстената банда издава своя дебютен албум "Something Wild" през ноември 1997 г. - свежа и изобретателна смесица от мелодичен дет метъл и блек метъл, взела малко от експлозивността на 80-те.
Въпреки този доста тежък стил "Something Wild" достига до впечатляващото трето място във финландската музикална класация.
Месец след това две други групи също издават дебютните си албуми - Nightwish и HIM. И скоро целият свят започва да говори за "финландския метъл".
Тази нова слава на северната държава като своеобразна Мека на метъла дава допълнителен тласък на Children Of Bodom. Вторият им албум "Hatebreeder" от 1999 г., се представя още по-добре, като оглавява класациите в страната в продължение на няколко седмици.
Следва турне в Япония през лятото, а оттам групата започва да обикаля из Европа.
"Тълпите губеха ума си всяка вечер. А ние бяхме просто едни 19-годишни момчета от Финландия", спомня си с въодушевление кийбордистът Яне Вирман.
Бандата следва възходяща траектория. Следващите им два албума - "Follow The Reaper" от 2000 г. и "Hate Crew Deathroll" от 2003 г. представят по-богата музика и привличат все повече внимание, включително и в САЩ.
Истинският им успех идва обаче през 2005 г. с албума "Are You Dead Yet", който просто избухва и кара метъл света да говори за тях.
Групата е включена в турнето Unholy Alliance през 2006 г., където свирят заедно с In Flames, Mastodon, Lamb Of God и хедлайнерите Slayer.
"След концертите Кери Кинг ни молеше да останем с него, докато ни черпеше с шотове йегер", спомня си Яска.
По време на концертите музикантите от Children Of Bodom осъзнават, че имат някои доста известни фенове. Така на едно от шоутата в САЩ забелязват в публиката Кени Джи - децата му се радвали страшно много на финландците. На друг концерт се запознават с актьора Роб Лоу, който даже им урежда да гостуват в "Шоуто на Джей Лено".
С развитието на групата фронтменът Алекси Лайхо също се развива. Макар той да става все по-добър музикант и шоумен, неговият апетит към алкохола и дивото му поведение също придобиват все по-мащабни форми.
Останалите в групата са забелязали проблема още през 1998 г., когато техният приятел е приет в болница след натравяне с уиски и транквиланти, но в следващото десетилетие ситуацията ескалира значително.
През 2004 г. Children Of Bodom се налага да отменят концерти от турнето си, след като Лайхо чупи ръката си, докато пиян танцува върху тавана на автомобил.
Заради подобни "травми", провокирани от алкохола, групата отменя концерти също така през 2007 г. и 2008 г.
"Всеки купонясваше, но с течение на времето имаше неща, които той правеше, а никой друг не би... като например да стане от леглото и да изпие две чаши водка", разказва кийбордистът Яне.
По-лошото е, че алкохолът или поне проблемите в бандата, които той предизвиква, убива творческия устрем на цялата група.
Нито "Blooddrunk" от 2008 г., нито след това "Relentless Reckless Forever" от 2011 г., могат да се сравняват с предишните албуми на Children Of Bodom.
Яска признава, че в този момент вече е обмислял да напусне групата, но приятелят му от детинство осъзнава какви проблеми предизвиква тежкото му пиене.
На една от репетициите на бандата Алекси се изправя пред колегите си и признава, че е алкохолик, обещавайки им, че повече няма да пие, докато работи.
"Яска стана със сълзи на очите, защото от доста време при тях нещата бяха зле заради алкохола. Работата по "Halo of Blood" беше наистина голям катарзис за групата. Беше като ново начало", обяснява басистът Хенка.
Работата по албума върви леко, фронтменът на бандата е трезвен през по-голямата част от времето на турнето след това, а отношенията в групата са значително по-добри. Но това щастие не трае дълго.
Творческият дух от "Halo of Blood" се пренася и в следващата работа на Children Of Bodom - "I Worship Chaos" от 2015 г. и "Hexed" от 2019 г., но по това време Лайхо отново пие здраво. Все пак колегите му все още вярват, че могат заедно да преодолеят проблемите.
"Последните ми много добри и приятни спомени от Алекси са от работата с него по клавирите за "Hexed". Ние винаги работехме върху тях заедно, само двамата", спомня си Яне.
"Той дойде в къщата ми и каза: "Хей, имаш ли нещо против да направим тези сесии напълно трезви?". Очевидно нямах нищо против. Прекарахме си страхотно през онази седмица", допълва той.
Това обаче е началото на края. Издаването на "Hexed" е отложено за 2019 г., а Алекси заминава за Австралия, за да бъде заедно с тогавашната си приятелка Кели Райт. Двамата дори се женят там, въпреки че Лайхо вече е женен в родината си за Кимбърли Гос, вокалистката на Sinergy.
Когато той се завръща от Австралия, колегите му моментално разбират, че нещо не е наред. Техният приятел винаги е бил слаб, но в онзи момент той "прилича на скелет", по думите на Хенка.
"Казахме му, че нещата не могат да продължават така. Беше в толкова лошо състояние, че нашият тур мениджър трябваше да намира номера на моргата във всеки град, където свирим, в случай, че се събудим и намерим Алекси мъртъв в леглото си. 2019 беше отвратителна бъркотия", споделя още Яне.
Музикантите разказват как Лайхо често се затруднява да си изсвири партиите на китарата, а понякога е в откровено неадекватно състояние.
Опитите им да му влеят малко разум обаче завършват с гневни изблици от страна на вокалиста. В крайна сметка турнето приключва, а Яска, Яне и Ханке обявяват, че повече не искат да са част от групата.
Всички се съгласяват на един последен концерт в Хелзинки - една горчива вечер, в която между музикантите има напрежение, но и прошка.
"Беше странно, емоционално нещо. Точно преди да продължим, прегърнах Алекси и останах поразен от идеята, че това е последния път, в който ще свиря тези песни", споделя Яне Вирман.
По думите му той и колегите му не са знаели до последно как ще реагира Лайхо, който със своя избухлив нрав е можел съвсем умишлено да провали концерта, оставяйки горчив вкус за всички.
Въпреки това обаче той не го прави. Дори напротив - цялата група дава най-доброто от себе си и това може да се чуе и днес.
A Chapter Called Children Of Bodom е жив, наелектризиращ и грандиозен, като в него могат да се чуят песни от всеки един период на Children Of Bodom - напомняне колко важна част са те от тежката сцена въобще.
"Вероятно не е било лесно за Алекси. За нас това беше последното шоу, но за него той планираше да продължи с друга група. Щастлив съм, че се справи така добре, както го направи", коментира Ханке.
Малко над година по-късно той и колегите му научават за съдбата на Алекси. На 4 януари 2021 г. семейството на музиканта обявява, че той е починал.
Официалната причина за смъртта е съобщена като "причинена от алкохол дегенерация на съединителната тъкан на черния дроб и панкреаса". В момента на смъртта си Лайхо е само на 41 години.
За останалите членове на Children Of Bodom винаги е било ясно, че техният приятел ще си отиде заради пиенето.
"До последното шоу знаех, че ще умре от пристрастяването си. Той не се интересуваше от помощ и ми го беше казал", споделя Яне.
Те обаче предпочитат да го помнят със следата, която е оставил, с таланта му и с огромното вдъхновение, което е бил за всички.
"Нашето наследство трябва да бъде, че ако вярвате в това, което правите и не позволявате на никого да ви контролира, дори и с толкова странна музика като Bodom, можете да успеете", категоричен е Яне.
Сега феновете могат да се докоснат вече и до спомена за финалния концерт на Children Of Bodom - "A Chapter Called Children Of Bodom".
