На 30 ноември 1984 г. Slayer изнасят първия си концерт в Сан Антонио, Тексас. Изгряващата траш метъл група от Лос Анджелис е поканена да свири в "Вила Фонтана" - старо заведение за кънтри музика с дървен балкон и класически пейзаж от пустинята, изрисуван зад сцената.
По-интересното е, че групата, която излиза преди тях същата вечер, също се казва Slayer.
Това не е първият случай, в който две различни групи използват едно и също име, нито последният.
Но това е единственият случай, в който две групи с идентично име се оказват на една и съща сцена.
С времето вечерта, в която Slayer се изправят срещу Slayer във "Вила Фонтана", се превръща в легенда от метъл сцената на 80-те - своеобразна "Битка на групите" за името и наследството на Slayer.
След края на концерта изглежда, че има ясен победител - групата от Лос Анджелис продължава напред, докато тексаските ѝ съименници постепенно потъват в забрава.
Само че истинската история е малко по-различна.
"Имаше всякакви слухове и истории - че сме получили писмо да спрем да използваме името, че това е била битка за името Slayer. Нищо от това не беше вярно. Но концертът беше луд", разказва пред сп. Classic Rock басистът на тексаската Slayer Дон Ван Ставерн.
Ван Ставерн създава своята група Slayer през 1981 г. заедно с 15-годишния тогава барабанист Дейв Макклейн. Името е съкратена версия на Dragonslayer - иронично, тъй като именно така първоначално се е наричала и другата Slayer.
"Свирехме на партита в задни дворове, в колежи, дори в едно закрито игрище за миниголф", разказва Макклейн. "Има много ранни записи как свирим For The Future на Raven, както и Dr Phibes и Angel Of Death на Angel Witch. Което е доста иронично, като се има предвид, че по-късно Slayer ще имат песен, наречена Angel Of Death", спомня си той.
В началото на 1983 г. съставът вече включва Ван Ставерн, Макклейн, китаристите Боб Катлин и Арт Вилареал и вокалиста Стив Купър.
"Той беше Роб Халфорд на Сан Антонио, защото пееше страшно високо", спомня си Макклейн. "Беше по-възрастен от останалите - на 22-23 години. На нас ни изглеждаше като дядо", разказва още басистът.
По това време Тексас е едно от горещите места за метъл музиката в САЩ. В Хюстън свирят Helstar, а в Остин се появява бъдещата прогресив метъл група Watchtower. Ван Ставерн обаче твърди, че към онзи момент неговата Slayer е била по-голяма от двете.
Те са и първите от трите групи, които издават запис - EP-то "Prepare To Die" от 1983 г. Шестте песни са суров и енергичен пример за ранния пауър метъл на 80-те, издаден от местния лейбъл Rainforest Records.
Именно тогава тексасците научават за друга група Slayer, която се намира на около 2100 километра от тях - в Калифорния.
"Получихме обаждане: "Знаете ли, че има още една Slayer в Лос Анджелис и те също ще издават албум?". Ние изобщо не бяхме чували за тях. В началото си казахме: "Е, може да има две Slayer - те са Лос Анджелис Slayer, ние сме Сан Антонио Slayer". После нещата станаха странни. Те ни се обадиха и казаха: "Трябва да направим нещо по въпроса". Ние казахме: "Ние се появихме първи". А те отвърнаха: "Ние пък записваме от една година", припомня си музикантът.
Следват няколко неофициални разговора между двете групи. Ван Ставерн обаче категорично отрича неговата Slayer да е получавала официално писмо от Metal Blade - лейбъла на калифорнийската група - с искане да спре да използва името.
Основателят на Metal Blade Брайън Слейгъл също потвърждава, че подобно писмо никога не е било изпращано. Междувременно дебютният албум на Slayer от Лос Анджелис - "Show No Mercy" - започва да привлича все повече внимание.
"Metal Blade имаха по-добра дистрибуция, а ние започнахме да губим позиции", казва Ван Ставерн. "Но ние си казвахме: "Искаме да продължим"."
Тексаската Slayer все пак има достатъчно успех с демото си Prepare To Die, като дори успяват да влязат в студио за записи в началото на 1984 г.
Там те записват и първия си цял албум - "Go For The Throat". Междувременно китаристът Арт Вилареал е заменен от Рон Джарзомбек. Само че тогава се появява друг проблем.
Докато записват албума, Ван Ставерн, Макклейн и Стив Купър започват да свирят с Марк Рийл - китариста на известната през 80-те метъл група Riot. Появява се идея тримата да се присъединят към нова група, която Рийл планира да създаде под името Narita.
"Другите момчета от Slayer казваха: "Какво става? Ще продължаваме ли?". Ние им отговорихме: "Искаме да посвирим с Марк и да видим как ще се развият нещата". Така Slayer беше поставена на пауза", разказва Ван Ставерн.
Тъй като групата вече не функционира, Rainforest Records решава да не издава "Go For The Throat" и го прибира в архива. Към онзи момент по всичко изглежда, че историята на Slayer от Сан Антонио приключва.
Поне до есента на 1984 г.
Местен промоутър и приятел на групата се свързва с музикантите. Той организира концерт на Slayer от Лос Анджелис във "Вила Фонтана" и има идея тексаската група да се събере отново специално за случая.
"Той каза: "Какво ще кажете за Slayer със специален гост Slayer?", спомня си Ван Ставерн. "Ние си казахме: "Уау, това ще е лудост". Решихме, че е добра идея - все пак всички бяхме част от метъл сцената."
Тексасците вече са започнали да се впечатляват от музиката на съименниците си, а според басиста им с излизането на "Show No Mercy" той и колегите му в групата са признали, че "съименниците им" са добри, но когато на пазара се появява "Haunting The Chapel", вече не е имало съмнение, че лосанджелистките Slayer правят "убийствена" музика.
"Карахме с колата на наш приятел като Бийвис и Бътхед, със свалени прозорци и пусната на макс касета", разказва Дейв Макклейн.
За концерта е направен и специален флаер. Подобно на плакат за боксов мач, той показва имената на двете групи и родните им градове - "Лос Анджелис, Калифорния" и "Сан Антонио, Тексас" - под лозунга "1000 mph or death!".
Ден преди концерта двете групи се засичат в Остин.
"Отидохме да ги видим и да се запознаем", разказва Макклейн. "Не бяха гадняри, но ние казахме: "Здравейте, ние сме другата Slayer", а те бяха: "Ъъ, добре, готино...", разказва той.
Напрежение обаче така и не възниква. Ван Ставерн дори си спомня, че е представил членовете на двете групи един на друг. В деня на концерта Slayer от Лос Анджелис пристигат във "Вила Фонтана" със спортната кола на барабаниста Дейв Ломбардо, а оборудването им е натоварено в ремарке.
"Спомням си как ни се подиграваха, защото ние бяхме с кадилака на майка ми и ремарке U-Haul", казва Макклейн.
Въпреки шегите тексасците помагат на гостите да внесат оборудването. Двете групи дори споделят една гримьорна. "Стояхме заедно с тях. Единственият, който не говореше много, беше Кери Кинг. Останалите бяха готини", спомня си Ван Ставерн.
Концертът е разпродаден. Причината не е само необичайното съвпадение в имената - и двете групи вече имат сериозна публика.
Slayer от Лос Анджелис набира популярност в ъндърграунд сцената, а тази от Сан Антонио е локален метъл герой, въпреки че не е свирила от няколко месеца.
"Беше разпродадено, а някакви хлапета буквално висяха от балкона. Беше голяма работа", казва Ван Ставерн. Преди двете Slayer на сцената излизат местните групи Syrus и Militia. След това идва ред на тексасците.
"Излязохме и си казахме: "Нека направим най-тежкото и най-доброто шоу, което можем". Когато свириш на такъв концерт, даваш всичко от себе си. А и имахме предимството на домакините - всички наши хора полудяха. Шоуто беше лудост. Имаше всичко - скачане от сцената, крясъци, пълен хаос. Чувствахме се така, сякаш градът е наш", спомня си Макклейн.
Групата от Лос Анджелис също не отстъпва.
"И те получиха страхотна реакция. Но стилът беше различен - пауър метъл срещу траш метъл", обяснява Ван Ставерн. Сред хаоса и тълпата обаче очакваното съперничество между двете Slayer така и не се случва.
"След концерта останахме заедно, може дори да сме им помогнали да си съберат нещата", разказва Макклейн. "Мисля, че Ломбардо дори си тръгна с няколко от стойките ми за чинели. Никога не съм го питал за това."
А какво да кажем за легендата за "Битката на групите"?
"Цялото това "срещу" се появи по-късно - че това е било състезание за името. Изобщо не беше така. Не беше битка за името - ние вече бяхме на път да приключим", категоричен е Ван Ставерн.
И наистина. Тексаската Slayer изнася още само един концерт, преди музикантите окончателно да се разделят.
Ван Ставерн се събира отново с Марк Рийл и помага за възстановяването на Riot. Днес басистът е в третия си период с групата, вече преименувана на Riot V.
Макклейн пък сега свири за втори път с траш метъл групата Sacred Reich от Аризона, след като междувременно прекарва 23 години в друга култова метъл банда - Machine Head.
През годините той многократно се среща с членовете на другата Slayer, но твърди, че никога не е повдигал темата за концерта в Сан Антонио.
Китаристът Рон Джарзомбек по-късно се присъединява към Watchtower, Боб Катлин продължава да бъде активен на тексаската метъл сцена, а вокалистът Стив Купър умира през 2006 г. на 47-годишна възраст.
"Go For The Throat" - дебютният албум, записан и прибран в архивите през 1984 г. - все пак излиза през 1988 г. Той е издаден под името S.A. Slayer, за да няма объркване с групата от Лос Анджелис.
"Някакъв човек го издаде независимо. Просто му казахме да сложи "S.A." отпред, за да знаят хората, че не е другата Slayer. Но оригиналната обложка просто пишеше "Slayer", разказва Ван Ставерн.
Албумът постепенно се превръща в култово издание сред почитателите на ъндърграунд метъла.
"Постоянно идват хора при мен и ме молят да им го подпиша", казва Макклейн.
През 2022 г. Ван Ставерн и Макклейн отново се събират с Катлин, Джарзомбек и бившия вокалист на Watchtower Джейсън Макмастър, за да презапишат няколко от старите песни. Те обаче все още не са издадени.
В края на 2023 г. Ван Ставерн разказва пред Classic Rock, че фестивали проявяват интерес към евентуално пълно събиране на групата.
"Не е изключено да се съберем отново и да излезем на сцената с гръм и трясък. Така, както трябваше да приключим още първия път", казва басистът.
А какво се случва с другата Slayer?
Историята има още една забавна подробност. На 15 август 2018 г., когато Slayer от Лос Анджелис свирят в Сан Антонио като част от прощалното си турне, вокалистът Том Арая излиза на сцената с тениска, на която е изобразен оригиналният флаер за концерта "Slayer vs Slayer".
Това е своеобразен жест към една необичайна част от общата история на двете групи.
