ABBA. Селин Дион. Тото Котуньо. Maneskin. Все имена, които са станали популярни благодарение на "Евровизия".
За сметка на това не са твърде много онези, които помнят победители като Лорийн, Манс Зелмерлоу и Салвадор Собрай. Победители, спечелили конкурса още по-назад във времето, тънат в още по-голяма забрава.
Всъщност огромна част от грабналите голямата награда и лъскавата инкрустирана статуетка-микрофон си остават one hit wonder - имат само едно популярно парче и нищо повече.
Дори иначе ярки и скандални победители като Нета Барзилай и Кончита Вурст не се радват на колосална слава в момента.
Една от основните причини е, че форматът на "Евровизия" изисква от участниците си пищно представяне на сцената, което често граничи, че и преминава отвъд кича.
Изпълнителите и държавите зад тях влагат милиони, за да постигнат възможно най-впечатляващите костюми и ефекти, защото има страни, за които участието в конкурса е въпрос на чест и престиж. След като мине данданията обаче инвестициите секват, а намирането на нови е трудно.
Два от трите случая, в които България стига до върховете на "Евровизия", потвърждават това. И изпълнението на Елица и Стунджи, и това на Поли Генова са запомнящи се и с изобилие от специални ефекти, които със сигурност са имали своята немалка цена.
Но след като слязат от сцената на конкурса и започнат да правят по-обрани изпълнения без толкова шум и визия, бившите победители в очите на публиката изглеждат по-скоро като разочарование.
Снимането на клипове, наемането на звукозаписни студиа, грим, костюми и транспортни разходи също не идват на ниска цена.
И тъй като "Евровизия" е концентрирана не чак толкова върху пеенето и музиката, колкото върху шоуто, мнозина успяват да догонят този стандарт само веднъж.
Заедно с това идва и фактът, че призът се връчва веднъж в годината в бранш като музикалния, където понякога тенденциите се сменят за месеци. Ако през определена година са били на мода етно ритмите, които са грабнали сърцата на жури и публика, то следващата година е възможно те да са тотално демоде.
От своя страна певците от "Евровизия" нямат безкрайни гласови възможности и рядко имат възможността да надскочат стила, с който са спечелили. Други така или иначе печелят по политически причини или заради посланията си, което още повече ги обрича на провал.
Чудесен пример за това е израелката Нета Барзилай, която през 2018 г. печели конкурса с песента "Toy".
Парчето и цялото представяне на Нета имат силен феминистки привкус и послание към жените да се чувстват като Жената чудо, независимо от външния си вид и мъжкото мнение.
Певицата комбинира текста с характерни за нея животински звуци и подвиквания и допълва всичко това с крещящ външен вид и поведение. Барзилай е и с по-пищни форми, които заявява, че обича и че никога няма да промени, особено пък за да си намери гадже.
И, логично, печели, само че когато открива следващото издание на състезанието в Тел Авив, някои вече едвам си я спомнят.
Не на последно място идва и факторът "САЩ" с неговия вездесъщ музикален бизнес за милиарди, който до голяма степен диктува правилата и в световен мащаб.
Посланията, които претендентите в "Евровизия" отправят, и стила на изпълненията рядко са в синхрон с това, което се смята за успешно по американските стандарти.
Когато тези стандарти не се покриват, на певците им остава само да разчитат на по-бутикова публика и да стискат палци тя да поддържа кариерата им.
Онези победители на "Евровизия", които са си осигурили фенове и разпространение в САЩ, задължително се радват на повече успех и по-трудно заминават в небитието.
Италианците от Maneskin с рокаджийския си вид и по-твърд звук завладяват не само музикалния конкурс, но и публиката в САЩ. Това им осигурява три парчета в топ 10 на класацията на Billboard, участие при Джими Фалън и Елън Дедженъръс и награда на MTV за най-добро рок представяне.
Песен на италианската банда е включена и към саундтрака на филма "Елвис" на Баз Лурман.
Основателите на "Евровизия" от Европейския съюз за радио и телевизия припомнят, че конкурсът е създаден с цел да обединява нациите, а не задължително да ражда звезди.
Подобно обяснение звучи все по-неправдоподобно. През 2022 г. финалът на конкурса е събрал пред екраните 33 млн. зрители, което означава, че обединението на нациите не е задължително да пречи на славата, а напротив - би трябвало да ѝ помага.
Вместо това все повече изглежда, че "Евровизия" с малки и ярки изключения изяжда собствените си деца и ги обрича на забрава.
