Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шок и ужас! На Евровизия се гласува и политически

Вотът за украинците от Оркестър "Калуш" беше съпричастност с Киев и един голям, общоевропейски среден пръст в лицето на Путин... и за този конкурс няма нищо по-нормално от това Снимка: БГНЕС
Вотът за украинците от Оркестър "Калуш" беше съпричастност с Киев и един голям, общоевропейски среден пръст в лицето на Путин... и за този конкурс няма нищо по-нормално от това

Гласуването в Евровизия има сериозни политически нотки, а победата на Украйна беше предизвестена още от 24 февруари?! Шок и ужас, знам.

Да започнем с това, че песенният конкурс Евровизия е от онези публични забавления, които хората обичат да мразят.

От шегите, че това са музикалните "параолимпийски игри", подхвърляни заради съмнителното качество на част от песните вътре, през намеците за това колко добре се котират ЛГБТ+ елементите в парчетата, та до обичайните обвинения за това, че политиката е неделима част от този конкурс - всеки може да си намери за какво да се дразни на Евровизия.

Тази година този последен елемент се усети особено силно, след като Украйна взе победата.

Местният Оркестър "Калуш" - хип-хоп група, залагаща силно на фолклорния елемент в изпълнението си, грабна победата, въпреки че при гласуването на журито беше останала на четвърто място. Разпределянето на зрителския вот беше категорично - огромната подкрепа от вота на феновете даде категоричния резултат. И на фона на тази победа се чу вой на недоволство.

Смешно било Украйна да спечели, нагласено било, едва ли не позорна история. Все пак става въпрос за песенен конкурс, не за политическо сигнализиране. Мрън-мрън.

Всеки, който знае какво представлява Евровизия, беше напълно наясно какво ще се случи. Този конкурс има уникален по рода си формат, който отразява по доста интересен начин настроенията на милиони хора в Европа.

Ако оставим гласуването на журито настрана, той дава възможност на всички граждани на страните членки на Европейски съюз за радио и телевизия (да не се бърка просто с Европейския съюз) да дадат гласа си за песента, която ги е зарадвала най-много. Или за държавата, за която искат да дадат подкрепата си.

По този начин скандинавските държави и Финландия масово се подкрепят една друга, на Балканите България винаги има добра оценка за представителите на Гърция, а Северна Македония пази почти винаги 12-те си точки за Сърбия.

Гърция редовно подкрепя участниците на Армения, а Молдова дава едри точки на българските представители (когато са на финал).

Или обратното - от началото на кризата в отношенията между София и Скопие на Евровизия Северна Македония не ни е дала и 1 точка.

Гласуващите в Армения и Азербайджан по-скоро ще изядат живи въглени, отколкото да подкрепят парчето на другата страна. За Украйна и Русия (които тази година не бяха допуснати до участие) пък може да се направи цял научен труд базиран върху гласуванията им на песенния конкурс.

Така че изненаданите и възмутени възклицания, че на Евровизия, видиш ли, някой гласува политически, са като човек да открие изведнъж, че българският футбол от години не става.

Същевременно с това в момента Европа минава през най-турбулентните си времена от началото на 90-те насам и обществата на континента са силно политизирани. Замислете се все пак - колко пъти през последните месеци сте обсъждали с познати и приятели или дори само в интернет войната в Украйна? Или ковид кризата преди това.

Някои теми са толкова големи, че няма как да не окажат влияние върху мисленето и позициите на хората.

И изкушението да използваш един музикален форум, който събира десетки държави и милиони зрители, за да покажеш политическите си позиции по наболял обществен въпрос, който засяга целия регион, а дори и целия свят... е изкушаващо.

Да, песента в случая има малко общо с това, но дори сама по себе си тя има всички онези черти, които се ценят на Евровизия. Шарени изпълнители, странни танцьори, модерно звучене, примесено с народни мотиви... Дали щеше да спечели в обикновена година - сигурно не, но пак щеше да се класира високо.

Само че годината не е обикновена. Вотът за украинската песен "Стефанia" беше вот на съпричастност с каузата на Киев във войната, но също така и издигане на един голям, обединен, общоевропейски среден пръст в лицето на Русия на Владимир Путин.

И това не беше позиция на журитата, а на зрителите - милиони хора от цяла Европа, които са решили да пуснат по няколко SMS-а в името на това да покажат, че са несъгласни с руската инвазия, правейки Украйна шампион на Евровизия.

Че са несъгласни с това в XXI век в Европа някой да си позволява да заповяда нападение над суверенна държава, пренебрегвайки всички опити за дипломация, повеждайки след себе си света към хаос, бедни години и смърт.

Едно такова гласуване на зрителите на Евровизия не просто не е изненадващо, то беше очаквано. И макар да не съм съвсем съгласен с лафа, че украинците и магарица да бяха пуснали да се състезава, пак щеше да спечели, тази победа наистина беше решена още на 24 февруари с началото на инвазията.

Сериозно, истинската изненада щеше да е ако Украйна не беше спечелила конкурса.

   

Най-четените