Обикновено музикантите считат, че най-добрият тест за въздействието на една песен е изпълнението ѝ пред публика.
Да видиш как хората пред теб реагират на заложения в песента заряд е безценно и дава ориентир за нейната стойност.
Всяка отделна песен обаче има различна съдба и някои са орисани никога да не бъдат изпълнени на живо - поне от техния оригинален изпълнител.
Причините за това могат да са различни и понякога е въпрос на нежелание от страна на артиста, друг път на чисто техническа невъзможност.
Но резултатът е, че редица забележителни песни така и не зазвучават на концерт, независимо че публиката мечтае да ги чуе.
В тези случаи ни остава да се радваме на студийните записи и да си представяме усещането от това да им се насладим на живо.
Ето 6 примера за страхотни песни, които никога не попадат в сетлиста на своите изпълнители:
Queen - Princes of the Universe
Една от емблематичните песни на Фреди Меркюри и компания няма как да не бъде свързвана с филма "Шотландски боец", за който е създадена.
Тя е сред песните на Queen с най-твърдо звучене и най-откровени влияния от хард рока и хеви метъла, а в нея гласът на Фреди звучи величествено.
Princes of the Universe обаче е изключително тежка за пеене и вероятно това е основната причина никога да не е изпълнявана на живо - за разлика от други песни от албума A Kind of Magic (1986).
Така визуалният материал, свързван с Princes of the Universe, си остава музикалното видео с актьора от филма Кристоф Ламбер - който в един от кадрите кръстосва меча си с микрофонната стойка на Фреди.
Майкъл Джексън - Leave Me Alone
От самото начало на соловата си кариера, Кралят на попа е в стълкновение с медиите заради твърде голямото внимание към него при всяка негова крачка.
Джексън има нужда да изкрещи "Оставете ме на мира!" и го прави в тази песен, в която текстът само привидно е насочен към твърде натрапчива девойка.
Реално Leave Me Alone е вопъл на човек, нуждаещ се от малко лично пространство. Песента е включена като бонус трак в CD версията на албума Bad, а във видеото изпълнителят се подиграва на многобройните слухове за него.
Leave Me Alone се представя успешно в множество класации, но Джексън така и не се решава да я изпее в което и да е от турнетата си.
Slipknot - Diluted
Една брутална песен от дебютния албум на Slipknot си остава нечувана на техните концерти.
Diluted е сред най-тежките тракове от ню метъл периода на Кори Тейлър и компания, а фронтменът сякаш влага цялата си болка и гняв в нея.
Изглежда именно заради прекалено голямата емоция Кори отказва да се върне към Diluted в концертите.
Сякаш в Slipknot са постигнали съгласие никога да не се връщат към състоянието на духа, произвело тази песен и думите в припева: "Какво по дяволите съм направил, за да заслужа всичко това?".
The Beatles - Tomorrow Never Knows
Има доста песни, които неимоверно влиятелната ливърпулска четворка никога не е изпълнявала по концерти. Просто Beatles спират да свирят на живо още през 1966 г. и се отдават на студийна работа, при която концертите им се превръщат в изключения.
Специално Tomorrow Never Knows е от албума Revolver, издаден седмица преди да започне финалното турне на групата. Албумът обаче е твърде експериментален и напредничав за времето си и песните от него просто няма как да прозвучат на живо, затова и не са включени в турнето.
Сред най-смелите експерименти е именно Tomorrow Never Knows, бисер от психеделичния период на Beatles и сред открояващите се композиции на Джон Ленън.
Технологичните възможности в музиката през 60-те просто не позволяват песента да бъде пресъздадена на живо.
Оттогава доста музиканти са се опитвали да изпълнят по някакъв начин кавър версии на Tomorrow Never Knows, но е невъзможно да се улови духът на създаденото от Beatles в студиото.
Песента е изпреварила времето си с десетилетия и включва предварително записани звуци и мотиви, които са спонтанно смесени от самите музиканти и инженерите в студиото, за да се получи неподражаемият и хипнотизиращ финален микс.
Led Zeppelin - Hey Hey What Can I Do
Led Zeppelin е една от класическите рок групи, които почти нямат слаби места в дискографията си.
Но конкретно Hey Hey What Can I Do е сред техните най-пренебрегвани и слабо известни песни.
Става въпрос за една от композициите с акустично звучене, която обаче не намира място в концертите на четворката. Робърт Плант, Джими Пейдж, Джон Бонъм и Джон Пол Джоунс предпочитат да изпълняват други свои по-меко звучащи песни като Going to California и Babe I'm Gonna Leave You.
Hey Hey What Can I Do заслужава повече внимание, защото е песента на Zeppelin, която най-много се приближава до кънтри стилистиката и съдържа не само прекрасни китари, но даже и мандолина, изсвирена от Джон Пол Джоунс.
Дейвид Боуи - Lazarus
След като вече имаме представа през какво е преминавал Боуи през 2015-а, можем да осъзнаем какво чудо е, че е продължавал да прави музика и че издаде цял албум преди смъртта си с епичната Lazarus като втори сингъл от него.
Смъртно болен заради рак, легендарният музикант постави изкуството си пред всичко друго и албумът му Blackstar излезе броени часове преди той да си отиде от този свят.
Съвсем естествено, но и твърде тъжно е, че Боуи нямаше как да изпълни на живо Lazarus и остатъка от албума.
Лебедовата му песен има огромна стойност и извън обстоятелствата, при които е създадена. Но в целия контекст на болестта и смъртта му, просто нямаше как Боуи да си отиде по по-емблематичен начин.
