Роб Зомби определено е водил интересен живот.
Музикантът, чиято кариера на сцената започва с метъл бандата White Zombie, преди да премине в успешен солов проект, може да не е имал безумното ежедневие на някои от колегите си от сферата на рока и метъла. За разлика от много от тях той не е отдаден на алкохола и наркотиците - дори е веган.
Но въпреки по-здравословният лайфстайл, все пак се е сблъсквал с какво ли не - от насилие сред фенове, през работа по порно списания до срещи с идоли, които не са протекли никак според очакванията му.
Професионалният път на музиканта, роден на 12 януари 1965 г. под името Робърт Къмингс, започва много преди да се отдаде на изкуствата - първо като музикант, а след това паралелно и като режисьор на хорър филми, сред които римейка на "Хелоуин" (2007 г.), "Отхвърлени от дявола" (The Devil's Rejects, 2005 г.) или The Lords of Salem (2012 г.).
Първите си работни задачи изпълнява като дете. Родителите на Къмингс/Зомби прекарват години наред в това да работят в пътуващи карнавали, семеен бизнес по майчина линия. Роб от време на време получава задачата да плаши посетителите, които са решили да посетят "обладаната къща", и страховитите пътувания с влакче. Нещо, което звучи забавно, но тъй като е принуден да го прави, намира за досадно.
Този кариерен път на семейството приключва, когато една вечер на карнавала избухва бунт, вадят се оръжия, разменят се удари, а палатки биват запалени. Впоследствие бащата се захваща с изработка на мебели, а майката работи като продавачка.
За малкия Робърт предстои първият ежедневен ангажимент - ходенето на училище. Музикантът разказва пред Louder колко е мразел да ходи там - било му е скучно и не е можел да се фокусира. Заспивал постоянно, защото по цели нощи гледал филми по телевизията. Успял да завърши гимназия благодарение само на това, че открил "невероятна измама".
"Всъщност не следваше да мога да завърша, но осъзнах, че ако се запиша за много, много часове по изкуство, ще успея да завиша достатъчно оценките си за диплома. В общи линии ходех на училище, отбелязвах, че съм там, а след това си тръгвах и правих други неща по цял ден", обяснява Зомби.
Оценките по предметите, свързани с изкуства, и тези, които получава за присъствие - защото никой не забелязва, че го няма - са това, което му позволява да завърши.
След това идва и светът на големите - трябва да се работи, за да ядеш. Една от най-неприятните професии, които е упражнявал, е да бъде куриер с колело в Ню Йорк. Работа, която също ненавижда.
"Държи те във форма, но иначе е гадна. След това получих работа в телевизионна продуцентска компания като асистент за [детското шоу] Pee-wee's Playhouse и тази работа беше доста добра", разказва музикантът години по-късно.
От телевизионно шоу за деца той обаче отива дълбоко в сферата на нещата само за възрастни - започва да се занимава с графичен дизайн за порно списания.
Целта не е била да направи списанията "естетически задоволяващи", а просто да се погрижи "всичко да си е на мястото".
"Никой всъщност не се интересуваше да изглежда добре. Просто трябваше да гарантирам, че кадрите с разтворени ***** няма да се озоват там, където е телбодът [държащ страниците]. Беше велика работа, защото изкарах добри пари", спомня си Зомби.
Това е и последната работа на заплата, която е имал, а това е било още в началото на 90-те години.
После идва музиката - истинската страст на Роб, от която той вече не се оплаква. Именно по тази линия успява да се срещне с една легенда на метъла - Ози Озбърн, който сам е преживявал какво ли не. Първата им среща - в дома на Озбърн - оставя на Зомби силен спомен, тъй като Ози се държи подобаващо странно.
"Срещам го там, в дома му, и си мисля: "Ще има много хора. Моят мениджър ще е там. Шарън [бел.ред. съпругата на Озбърн] ще е там и пр.", разказва Роб. Оказва се, че бърка - на срещата са само той и Ози, който иска да изпълни за госта си новия си албум.
И под "изпълни" нямаме предвид просто да му пусне запис на някоя от песните - изслушват целия албум, а Озбърн дори пее през повечето време, докато гледа директно в Зомби.
"Междувременно си мислех "Това е велико, но също и толкова некомфортно, че не знам какво да направя", спомня си Роб.
Други некомфортни моменти са такива, в които са замесени животът и здравето на фенове. Така например по време на концерт на White Zombie, докато бандата още съществува, посетител застрелва приятелката си, а после прострелва и себе си.
Спомняйки си за тези моменти, Зомби се връща и към концерт на бандата в Сан Антонио. По онова време нямат много пари и заради това всички са в една стая. В един момент ядосват мениджъра на хотела - възрастен мъж, който идва и започва да им крещи.
Въпреки предупрежденията им, че трябва да спре да се ядосва, за да не получи инфаркт, мъжът продължава с тирадата си и в крайна сметка получава сърдечен пристъп. Мениджърът на групата се опитва да му помогне с първа помощ, но не успява.
"Друг път видях хлапе да скача от балкон и да си чупи главата на защитната ограда. Това беше доста неприятно, защото видях неща, които вероятно трябваше да си стоят [в главата му]", кротко споделя музикантът във видео интервю.
Смущаваща история, в тон с любовта му към хоръра.
На изпроводяк, отвъд житейските истории, остава музиката. Ето защо ви сглобихме един кратък плейлист с парчета на Роб Зомби:
