Споразумение за нов таван на държавния дълг на САЩ бе постигнато в последния момент преди страната да изпадне в неплатежоспособност. По традиция Конгресът прие закона няколко часа преди крайния срок, след като още през май бе достигнат максимумът от 16.7 трлн. долара.
Федералното правителство получава възможност на тегли кредити до 7 февруари, а междувременно Министерството на финансите трябва да одобри извънредни мерки, за да се предотврати последващо увеличаване на дълга.
Законът предвижда удължаване на финансирането за федералните служби до 15 януари, които бяха принудени да ограничат или спрат работа.
Сенатът, където мнозинство имат хората на Обама, одобри закона с 81 срещу 18 гласа. По-късно Камарата на представителите, която пък е под влияние на Републиканската партия, стори същото с 285 срещу 144 гласа.
До 17 октомври САЩ трябваше или за пореден път да увеличи тавана на държавния си дълг, или да изпадне в неплатежоспособност.
На фона на 16-дневните преговори между демократи и републиканци хиляди държавни служители бяха принудени да излягат в неплатен отпуск.
Подобно спиране на федерални програми и услуги се случи за първи път от 17 години, а мнозинството от американците са склонни да видят за това републиканците и тяхното упорство.
А след февруари какво?
След февруари вероятно пак. Според мен тия дни цялата тази драма и врява с тавана на дълга е изцяло с политически характер, и то главно защото радикалните елементи и от двете страни стават все по-силни и по-гласовити. САЩ няма сериозен проблем с външния си дълг. Да, $16 трилиона е гигантско число, но все още напълно съразмерно с техните $15.7 трилиона БВП. Съотношението дълг/БВП на САЩ е по-добро от това на Канада и на повечето европейски държави (вкл. Германия, Швейцария, Франция, Австрия). Щатският долар, за добро или лошо, е все още резервната валута и няма изгледи това скоро да се промени, а щатските държавни книжа, поне засега, остават предпочитано и доста сигурно финансово убежище във волатилни времена (спомнете си какво мазало стана, когато инвеститорите се бяха нахвърлили на швейцарския франк преди 2 години), ако и през последните няколко години да предлагат практически почти 0% доход, и независимо, че кредитният рейтинг на САЩ беше вече веднъж понижен. Надали това би се променило особено, дори преговорите по бюджета се бяха провалили, въпреки, че това вероятно щеше да доведе още едно понижаване на кредитния рейтинг. На инвеститорите просто щеше да им се наложи да приемат и свикнат с това като новия стандарт за риск. Добро или лошо няма никакво значение, просто такава е реалността.