Президентът Росен Плевнелиев начерта днес национални приоритети, които вече са приоретизирани у нас и ги има записани в стратегията "Европа 2020". По тази стратегия България е подготвила и своя национална програма. Причината е, че поради кризата в Европа все повече се чуват гласове, че поставените цели се нереалистични.
На първото заседание на Съвета за образование и наука по темата: "Визията "България 2020": Националните приоритети в образованието и науката" Плевнелиев предлага като национален приоритет процентът на младите българи, завършили висше образование, да стане 36 на сто, а заетостта в активната възрастова група между 20 и 64 години да достигне 74%.
Няма нужда да се предлага като национален приоритет, защото вече го има вписано в Националната програма за реформи 2011-2015, създадена преди повече от година в изпълнение на целите на европейската стратегия "Европа 2020". Именно там то е посочено като национална цел - до 2020 г. делът на българите с висше образование да нарасне до 36% спрямо 28 на сто.
Що се отнася до заетостта, според стратегия "Европа 2020" заетостта до 2020 г. за целевата група между 20 и 64-годишна възраст трябва да достигне 75%. Защо президентът "извежда" като приоритети един път вече приоретизирани цели, не е ясно.
Според социологически данни, представени на форума, в момента безработните висшисти са 4.5 на сто, докато безработните с основно образование са почти 23%.
Младите хора в България излизат най-късно на пазара на труда в Европа от всички останали държави, каза още президентът. "Средно в България един млад човек излиза на пазара на труда на 22 години, за Европа това става на 20 години. Основната причина за това е, че младежите ни нямат достатъчен практически опит. Често се констатира, че дори на 25 години, завършвайки, студентите в България нямат нито ден стаж в реалната икономика", каза Плевнелиев.
Но имат в сферата на услугите, където работят повечето - като сервитьори, продавачи и консултант-продавачи и други подобни.
Президентът посочи още, че делът на младите предприемачи у нас на възраст между 15 и 24 години е 3,4% - доста под средния за Европа. В Гърция те са 7,8 на сто, в Румъния - 11,3 на сто, изтъкна президентът.
Като много важен той посочи т.нар. триъгълник на знанието - между науката, бизнеса и държавата. "Ако България иска да се развива, тя трябва да се позиционира по пътя на идеите. В 21-ви век най-силният инструмент за производство е човешкото знание", категоричен бе Плевнелиев. Всъщност винаги е бил.
Той открои иновациите като един от ключовите инструменти за генериране на добавена стойност в икономиката. Държавният глава сравни държавата България с компанията Фейсбук (!!!) - как брутният ни вътрешен продукт е 40 млрд. евро, а Фейсбук, основан преди осем години от няколко младежи, е създал стойност от 100 млрд. долара.
"Разликата е очевидна и на дневен ред е изграждането на качествен човешки капитал, а изграждането на личности е необходимо да стане национална кауза. Да създадем новата средна класа - ефективна, гъвкава, технологична", заяви Плевнелиев.
Плевнелиев каза още, че би искал и в България човешкото знание и иновациите да доведат до значими резултати. Не само знанията са важни - да "налеем" нещо в главите на учениците, но и уменията и компетентностите.
