Проверките на българските електроразпределителни дружества, които се държат от три чуждестранни компании - германска, австрийска и чешка, тутакси намериха отзвук в авторитетни издания в Германия и Австрия. Инвеститорите започнаха там и тук офанзива в опит да защитят корпоративния си имидж. Поредният дойде от германското издание на британския FT - "Файненшъл Таймс Германия".
Вестникът публикува статия, цитирана от Дойче веле, в която се казва, че българският премиер прилага груби методи спрямо чужди концерни с цел да постигне приходи за страдащата от хроничен недоимък държава.
"Йорг Золфелнер е възмутен. Управителният директор на ЕВН България, филиал на австрийския енергоразпределител, се чувства като герой от друга опера. Служители на българската ДАНС нахлуват в няколко потребителски центрове на ЕВН, за да търсят материали за инвестициите. "Ако властите се нуждаят от информация за нашата бизнес-политика, можеха с лекота да се обърнат към нашата централа в Пловдив", казва Золфелнер и добавя: "Нямаме какво да крием".
Безцеремонно, грубо, необмислено
Акцията с обиска в ЕВН е засега кулминацията на странното противопоставяне между българския министър-председател Бойко Борисов и чуждестранните енергоразпределителни дружества ЧЕЗ, Еон и ЕВН. Някогашният бодигард Борисов, известен със своята безцеремонност, неотдавна обвини енергоразпределителите в "далавера" (тук авторът Франк Щир използва българската жаргонна дума в кавички и я превежда като "нечист бизнес").
Особено ядосан бе премиерът заради това, че концерните препродават електроенергията от Националната електрическа компания (НЕК) със солидна надценка на потребителите, без държавата да има някаква полза от това. Ако нищо не се промени в това отношение, каза Борисов, можели да бъдат денонсирани приватизационните договори с фирмите.
Правителството, дошло на власт преди година, е под неимоверен натиск, пише по-нататък авторът и продължава така: Само допреди няколко месеца България се бе прицелила в първите си стъпки по посока към еврозоната. Сега обаче бюджетният дефицит излиза вън от контрол, а Борисов трескаво търси нови източници на приходи. Тъй като националната икономика през 2010 г. в най-добрия случай ще отбележи минимален растеж, фискалните постъпления ще са ограничени.
В полезрението се озовават не само енергоразпределителите. По същото време вътрешният министър Цветан Цветанов се заяде със Сименс. След серия от провали при издаването на лични документи с биометрични данни Цветанов открито заплаши, че компанията ще получи заплащането си за доставения софтуер и оборудване, едва след като системата тръгне безотказно.
Критиците предупреждават, че доверието на чуждестранните инвеститори в българската икономика може да пострада от подобни груби атаки. Дори се заговори за "българския Уго Чавес". Предвид на силно намалелите преки инвестиции в България подобна загуба на имидж би могла да се окаже фатална.
Спорът с енергийните концерни е характерен за методите на Борисов. През 2004 г. тогавашното правителство прехвърли на чуждестранните компании 67-процентови мнозинствени дялове от регионалните електроразпределителни мрежи. Държавната НЕК си запази малцинствените дялове от по 33%. Сега обаче електроразпределителите все по-често се сблъскват с властите, които искат да предотвратят силното нарастване на потребителските цени. Концерните използват аргумента, че увеличенията са неминуеми, за да бъде модернизирана остарялата инфраструктура в страната.
В началото бе хаосът...
Борисов обаче оценява това като привиден аргумент: "По времето ми като кмет на София не разбрах много за инвестиции и моите колеги-кметове в страната го потвърждават", каза той. "Готов съм да отида навсякъде, където могат да ми покажат инвестиции." Золфелнер от ЕВН не иска да оставя тези обвинения без последствие. Компанията му била инвестирала за последните 5 години 300 млн. евро в България.
За всеобщото усещане на несигурност допринася и обстоятелството, че при атаките си срещу чуждестранните концерни правителството понякога създава впечатлението за хаотични действия.
Така например заместник-министърката на енергетиката Мая Христова първо заяви, че допълнителните дивиденти, които чуждестранните електроразпределители могат да изплатят на НЕК, биха донесли на държавата до 150 милиона евро. Ресорният й шеф, министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, тутакси коригира цифрата. В най-добрия случай възможни били дивиденти само за 2009 г. и то изразяващи се в едноцифрен брой милиони евро.
