Има шанс до 2020 г. т.нар. "спални на София" - кварталите Люлин и Надежда, в които живее близо една четвърт от софиянци, да станат по-лъскави и с по-добра инфраструктура. Тази част от София е включена в интегрирания план за градско възстановяване и развитие като зона с преобладаващ социален характер, съобщава "Труд" в статия по темата.
"Люлин" и "Надежда", които вече са свързани с центъра на столицата чрез метрото, заедно с почти цялата северозападна част на града ще бъдат излъскани и обновени с близо една трета от 400-те милиона евро, които бъдещата оперативна програма "Регионално развитие" е предвидила за след 2014 г. за столицата, пише авторът Христо Николов.
Авторите на проекта са сдружението между Национален център за териториално развитие и фирмите "Урбитат" ЕООД и "Инфрапроект Консулт" ЕООД. Те са предвидили общо 45 обекта за цялата зона. Тя обхваща комплексите "Надежда", "Люлин", "Връбница", "Обеля", "Толстой", "Свобода", "Модерно предградие", "Захарна фабрика", "Илинден", "Красна поляна", "Факултето", Западния парк и Северния парк. В момента имотите в тези райони са на едни от най-ниските ценови нива в столицата.
Първо транспортът
Заради лошото състояние на транспортната инфраструктура, тя е приоритет в проекта. Предвижда се доизграждането на бул. "Западна тангента", част от който почна да се строи през лятото. Булевардът ще свързва западните жилищни комплекси с южните, без да се налага автомобилният трафик да минава през центъра.
Според плана ще се довърши и реконструкцията на бул. "Ломско шосе" от бул. "Панчо Владигеров" до Околовръстното, което ще направи удобна пряката връзка между "Надежда" и "Люлин". Предвидено е и разширение на ул. "Връх Манчо", която свързва "Люлин" с "Модерно предградие", до размерите на булевард с трамвайна линия върху него.
В проекта са записани все хубави неща: разширение на бул. "Вардар", основен ремонт на надлеза при Захарна фабрика", транспортна детелина на пресечката на бул. "Сливница" с ул. "Хайдут Сидер". Включително и чудо невиждано в столицата - ремонт на всички вътрешноквартални улици в зоната и изграждането им там, където липсват.
Между 2014 и 2020 г. се планират нови детски градини и площадки в "Обеля", "Надежда", "Разсадника", "Красна поляна", "Св. Троица" и "Гевгелийски". Обещанията са да бъдат санирани ...два общински жилищни блока в "Люлин" и над 900 общински апартамента в "Надежда".
"Факултето" е единствената от трите ромски махали на София, включена в плана. В квартала ще бъде доизградена и подменена водопроводната мрежа, ще бъде построен главен квартален колектор за отпадните води. Предвижда се пълна реконструкция на улиците, детски площадки и обновяване на 75-о основно училище със столова. Ще се построи и полицейски участък.
Има и план Б - в случай че този за северозападната част на София не бъде одобрен. Това е североизточната зона с кварталите "Хаджи Димитър", "Сухата река" и "Левски", за която са описани 19 обекта: основен ремонт на бул. "Ботевградско шосе", изграждане на вътрешноквартални улици, улично осветление, канализация в "Сухата река" и "Левски В", велоалеи.
За стадион "Георги Аспарухов" е предвидено пълно обновление и модернизация заедно с прилежащите пространства.
Всеки град може да кандидатства за еврофинансиране с три проекта - социален, икономически и с обществена значимост. Столичното кметство е определило района около източната част на булевард "Цариградско шосе" като район с потенциал за икономическо развитие, а центъра на столицата заедно с Борисовата градина и Южния парк -като зона с обществена значимост. При трасето на "Царигардско шосе" и зоната на север от него най-важният обект, около който ще се развие инфраструктура, е бъдещият "София хай тек парк".
40 обекта в 50 квартала, по 0.8 обекта на квартал... Но пък 40 обекта за 400 милиона /Евро/ - по 10 милиона на обект - ебахти и обектите - явно ще ги построят наново.
"Има шанс до 2020 г. т.нар. "спални на София" - кварталите Люлин и Надежда" Къса ми се сърцето, когато нарекат някои квартали "спални". Ползващите това определение са обикновено "кореняци" софиянци с наследствена къща в Цръклевци, на която за благозвучие казват "вила", пътувайки към нея в петък късен следобед. . Ей на, чете колко са били коренните жители на град София към Освобождението: " София е най-големият град на територията на България. През 1870 г. има около 19 000 жители, докато най-големият град по това време е Стара Загора, която преди опожаряването (1877 г.) e наброявала 25 480 жители. След освобождението на Източна Румелия градът с най-голямо население е Пловдив - 33 032 души, след него се подреждат Русе — 26 163 души, Варна — 24 555, Шумен — 23 093 души, София — 20 501 души, Сливен — 20 000 и Стара Загора с 15 500 души население. По това време етнически София е разделена както следва, 56% са българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.[22] През 1880 г. Константин Иречек отбелязва, че в София има 20 махали с около 5 хиляди къщи. Няколко години след Освобождението градът започва постепенно да нараства с преселници от всички краища на България, но основно от Радомирско, Трънско, Брезнишко, Самоковско, Орханийско и Царибродско. През периода от 1900 до 1946 година населението на града претърпява най-голямото си увеличение - от около 68 000 души до над половин милион души.” Ей ви, линка да си четете в оригинал. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F Значи или написалия това определение е потомец на някой от тия 11 480 жители на града по онова време или не знае по кой свят ходи.