Реформаторския блок е склонен да приеме две от петте условия, които „Зелените" поставиха, за да се върнат в блока преди изборите на 5 октомври. Двете страни са подготвили проект на мемурандум за сътрудничество, преговорите по който продължават да текат.
„Дълбоката политическа и икономическа криза се дължи на разрухата на българското правосъдие, превземането на администрацията и институциите от партийно-икономически интереси, политическата намеса в дейността на регулаторите и медиите. Всичко това ние с Вас заедно, още преди година, нарекохме власт на политическата мафия", посочват реформаторите.
Те намират за лесно постижимо съгласието по отношение на забраната за ГМО в земеделието и недопускане на кадри от ДС в в кандидатските листи, както и предприемане на законодателни инициативи за лустрация.
Относно исканията за забрана на неконвенционалните методи за добив на газ и нефт и спирането на нови ядрени мощности обаче, реформаторите подчертават, че във всички държави от ЕС десните и зелените имат различия.
Реформаторите искат кратък мандат на 43-тото Народно събрание, след който да последват избори 2 в 1 през 2016 година - за президент и за Велико Народно събрание. Дотогава според тях не трябва да се проемат резки законодателни промени в областта на енергодобива, нито да прибързва с големи енергийни проекти, а да извърши преценка рисковете и икономическите ползи.
Във връзка с искането на „Зелените" за забрана на строителството в защитени територии и на 2 километра от морския бряг, реформаторите искат налагането на мораториум за строителството в защитени територии, но посочват, че плановете за строителство трябва „да отразяват трудния баланс" между икономически интерес, правата на собствениците и интереса за запазване на природата.
Преди ден стана ясно, че Реформаторският блок е приел в състава си още две партии - Българска нова демокрация и Християндемократическата партия.
