"В деня на убийството на Мариян ние бяхме заедно. Той ми се обади, а аз отидох до тях. Тогава и двамата бяхме наркозависими. Излязохме навън и решихме да влезем в блок на улица "Чаталджа", за да откраднем нещо", каза приятелят на Мариян, Владимир, пред bTV.
Според думите му Йордан Опиц е застрелял Мариян в лице, без да се замисли. Владимир в момента е се лекува и е на метадонова програма.
Когато стигнали пред блока на Опиц двамата наркомани обаче изпушили по цигара във входа и се отказали да обират апартаменти. Докато си говорили на един от етажите според думите на Владимир се появил мъж на около 30 години, който ги попитал какво търсят в блока. Момчетата му отговорили, че търсят познат и веднага извикали асансьора. На входа вратата била заключена.
"Мариян предложи да излезем през прозореца между етажите. В този момент видяхме 7-8 човека, събрани пред кооперацията", сподели Владимир. Според него непознатият е събрал съседите си, защото ги е помислил за съмнителни.
"Хората застанаха срещу прозореца. Мариян бе пред мен, а Опиц насочи срещу него пистолет. Той заплаши, че ще ни убие, ако скочим", добави момчето. Мариян обаче се е изплашил и е решил да бяга.
"Категорично Опиц застреля Мариян в лице, а не в гръб. Той дори не се замисли дали да го убие. Приятелят ми нямаше никакво оръжие. Предполагам, че след като е избягал, се е скрил някъде и после е починал от раната", добави Владимир.
Според момчето Опиц веднага след това е влязал в кооперацията, блъснал го е в пощенските кутии и му е казал: "Имаш късмет, че нямах пушка, щях да ви направя на кайма".
Владимир е започнал да вика за помощ, дори се е разревал. Полицията е пристигнала и е задържала двамата на разпит. Оттам нататък историята е ясна. Опиц е в затвора, а Мариян е мъртъв.
"Да беше стрелял в краката, той го уби целенасочено", каза Владимир.
Затова не бива да жалим тези, които като нарко-трафиканти ги осъждат на смърт в „по-нецивилизованите” страни. Нищо, че са българи. А този Опиц си е ненормалник. Трябва да си изверг, за да застреляш човек, ей така, като на разстрел. Хора с такава нагласа, предполагам изпълняват смъртни наказания, където има такива.
Нещо много войнствен е станал българинът. Справка случая в Коиловци.
Трябвало е да гръмне и другия метадонов герой. Щяхме да плащаме за един боклук по-малко. Хероиновите наркомани са лишени от всичко човешко. При тях съществува само зависимостта от наркотика, тя ги тласка напред или надолу, все едно. Те са живите мъртви. Нищо добро не излиза от тях, все едно да лекуваш зомби.
ЕЕее хайде сега, та нали от боклук сме направени! Тая мания по отърване от "боклуци" ни превръща и нас в такива, само дето предпочитаме да виждаме това като някакъв вид добродетелност. Безразличието, драги ми съфорумци, е онова, което ни погубва и оставя деца в лапите на зарибители, оставя хора на улицата, оставя на власт тъпанари и т.н. и т.н. Учудваща е човешката постоянност за социалните проблеми винаги да се намират грешните решения. Трябва легализация, за да може да се атакува наистина сериозното престъпление - склоняването към наркозависимост. Това трябва да се наказва и в затвор или изправително трябва да лежат дори непълнолетни склонили някого към употреба на наркотици. Бизнесът с дрогата и последващите проблеми са само следствие на онова срещу, което мерки не се вземат въобще!
Нали основния мотив че Опиц е хладнокръвен убиец беше че го е застрелял в гръб. Сега се оказа че бил в лице ама това било още по-хладнокръвно.
Няма значение дали го е застрелял в лице или в гръб, важното е че го е застрелял. Ама какъв избор е имал, след като няколко пъти са го обирали, след като знае, че не го ли простреля на място /може би не е смятал, че ще го убие, оръжието не е бойно/ нито полиция, нито в прокуратура и съд някой ще си размърда задника зада залови и накаже крадеца-наркоман по законен път. Работата е там, че държавата е абдикирала от функциите си, затова хората се оправят по единично - кой както може /и какъвто късмет извади/. /То пък и полицията като се намеси, най много някой невинен да позастрелят и те - да не им е напразно разкарването /
Предполагам, че и други тук знаят какво е да се прибереш у дома, да видиш, че входната врата е разбита, вътре всички чекмеджета са извадени, вратите на гардеробите отворени и всичко е разпиляно по пода. Матраци, възглавниците на диваните – разпрани с нож. Такова ти идва отвътре, че не можеш да се познаеш. Ако ти падне този – жив ще го дереш! Но каквото и да говорите, да застреляш някого хладнокръвно – трябва да си, както каза някой, изверг. Не ми се вярва някой от нас тук да е в състояние да го направи. Виж тези, които „зарибяват” нашите деца, които стават причина те да деградират като тези момчета, тези „хора” трябва да бъдат изтребвани като хлебарки.
На нас миналата зима кварталния циганин ни открадна входната врата. Много хубава градинска врата от желязо. Краде постоянно от всички съседи в квартала - няма къща, от която да не е откраднал нещо. Обикновено обикаля с каруцата и пита имаме ли някакви стари домашни уреди, които да не ни трябват. След като на единия ден те пита съвсем възпитано, на другия ден минава и си свива това, което му е харесало. До сега никой от съседите не го е издал на полицията, защото знаем, че е гладен и има да храни пет деца. По отношение на наркоманите – те също са хора. Опиц не е трябвало да го застрелва. Трябва да се покае и да каже, че съжалява. Не го ли направи, присъдата на бива да я намаляват.
Мисълта ми беше за саморегулацията в обществото. Примера го дадох от гледна точка на това, че в някои случаи, когато се действа с мярка, могат да се правят компромиси. Въпросният циганин работи – препродава стари уреди. Обикновено краде, ако има нещо оставено по дворовете и никога не влиза в къщите. Това е причината обществото да го търпи. По големите квартали картинката е много по-ужасяваща. Там напоследък съм виждала, че почти навсякъде входовете се заключват, което е пак общо решение на съседи – хората, слава богу видяха, че ако всички се изпокрият по дупките, без да общуват, нещата няма как да се решат. По селата в Северна България циганите прииждат на орди и там категорично няма как да бъдат толерирани – съвсем други мерки са необходими, за да се удържи положението. Най-вече да им се даде някакъв поминък. По отношение на наркотиците пак е до саморегулация. Около всеки случай на наркоман трябва да се вдига много шум. На времето, когато един мой съученик започна да се дрогира, всички мълчаха. Гледаха на това като на някаква екзотика едва ли не. Момчето умря от това, че когато започна, целият ни клас мълча. След това беше късно.
Елементарно, Pavur Pezev Този път на разчистване на сметките, който ти предлагаш не води към нищо добро. Защо не си зададеш въпроса, защо я поддържаме тази огромна, за населението на страната полиция, защо им се дават за 2013 година 1 000 000 000 лева, та да се стига до саморазправа? Циганите със своя манталитет са даденост. Накратко казано – циганите са си цигани. Но тях ги има. Не можем да избягаме от тях. Нито можем да ги изгоним. Но те не са безсловесен добитък. Могат да бъдат радикализирани. Не ти ли прави впечатление, че терористите по света са от същата боя? Започна се вече – в пазарджишко. Нормално е такива бабаити като тебе да се хващат за калъчката, но и на другите, нищо не им пречи да направят същото. Вземи помисли малко, защо ти е тази глава?
Нямам какво да добавя към думите на МакАлистър
Това с краденето на храна по гробището съм го виждала, както и група циганета и млади цигани да нападат бабетата и да ги тормозят докато не им дадат всичката храна, която са приготвили да раздадат. Отделно някои най-директно и нахално си искат пари,цигари, а даже и ако те видят с чанта , ще искат да бръкнат и да вземат нещо...то държавата, държавата, ама като си абдикира от функциите и хората не виждат друг начин до това се стига-саморазправа.
Малко системата на управление ни е сбъркана. Индивида няма сигурност в тази държава и се опитва да си я създаде самостоятелно, но като липсва компетентнност в деиствията се стига до такива проишествия. 1. Няма сигурност за утрешното ти финансово състояние; 2. Няма сигурност за твоето физищеско състояние; 3. Няма сигурност за твоят духовен мир; 4. Няма сигурност за ничие бъдеще. Как да запазиш ценостите си, като тази дето дават пример на обществото не спазват елементарни правила приети от тях. Как един родител да каже на децата си, че това не е правилно като той го прави. Личния пример е водещия за едно общество, който липсва напълно в българската действителност. Какво да очакваме от една конституция дето не търси никаква отговорност на законодателна, изпълнителна и съдебна власт, и да искаш да спазиш закона не можеш да се защитиш, не можеш да си потърсиш конституционните права. Нямаш право да избираш представители на изпълнителната власт или съдебната власт, тези от които зависи твоя живот. Не можеш да да уволниш пресрочно ако някой не си върши работата от тези които избираш. Цялата система е в ущърб на гражданина и в голяма полза за имащия власт.
Значи стигнахме до много ценен извод. Първо да отбележа нещо за законите. Преди седмица ми се наложи да чета един закон за водите. Залутах се в дебрите му и на първи прочит открих толкова противоречия, че направо се учудих как може въобще да функционира такъв закон. Оказа се, че законът работи, но разбира се, има все още толкова пролуки в него, че се нарушава системно. Замислих се, че всъщност стоте страници на този закон са били плод на цели 23 години усилия да се вкара в порядък нещо толкова обширно като собствеността и правата върху българските води (най-общо казано) и тепърва ще има да се работи много по него. Връщам се на една много стара тема. За хайките срещу тютюнопушенето (беше нещо, което мислех да пиша още тогава, но ми спря интернета). Темата беше за това, че на някои места се организират хайки срещу пушенето в заведенията и тогава говорихме, че това е плод на остатъците от нашето милиционерско мислене. С риск пак да се отнеса, ще дам малко по-общи примери, защото илюстрират едно и също нещо. В Западна Европа има практика, когато някой е паркирал неправилно, съседите да го издават. Те не са обременени с нашите милиционерски методи. Това е един принцип за саморегулация сред хората, който работи приемливо. Стига всеки принцип да се прилага с мярка и да не е насочен срещу личността. Ако например собственик на заведение, който едва крепи бизнеса си, бъде хванат и издаден, че вътре се пуши, това може да го разори и да вгорчи много живота му. Ако е човек с много малки доходи, една глоба може да му въздейства така психически, че да го отчае от живота напълно и да го тласне по много лош път. Т.е. опира се до това, според мярката, да се изправят нередностите. Според мен димната завеса по заведенията и офисите не беше нещо приемливо. Не знам колко е научно доказано, но смятам, че една изпушена цигара не е като да вдишваш дим постоянно. От тази гледна точка е добре самото общество да има нагласата да не го допуска.
Същото нещо важи за практиката да се преписва в училище. Ако едно дете по начало има проблеми и се затруднява, защото материята е много трудна и няма как да мине в по-горен клас, ако не препише, не следва друго дете да го издава. Ако обаче случаят не е такъв, както става често, а нещата опират до желание да се правят бели, редното е да бъде казано. И ако това единодушно се наложи в българското училище, ще даде много добри резултати, защото знам, че сред днешните деца е мода да преписват. Т.е. въпросът е, че всеки гражданин трябва да бъде активен – сред приятелите си, сред съседите си, сред колегите си и околните да му действат като коректив.