Законът за енергетиката и наредбата за топлоснабдяването нарушават конкуренцията и лишават потребителите от избор. Това е становището на Комисията за защита на конкуренцията, която предлага на Народното събрание и на министъра на икономиката и енергетиката да измени или отмени глава 10 от закона и наредбата.
Антимонополистите са констатирали, че определени разпоредби от закона и наредбата са в състояние да нарушат или ограничат конкуренцията на пазара на снабдяване с топлинна енергия и на този за дялово разпределение на топлинната енергия и са в ущърб на благосъстоянието на потребителите.
Производството е образувано по самосезиране заради съмнения, че от правните актове са възникнали или биха могли да възникнат проблеми по отношение на конкуренцията.
Съгласно действащата нормативна уредба количеството енергия за топла вода се определя по изчислителен път по формула в наредбата според показанията на общ водомер в абонатната станция.
Неточното определяне на топлинната енергия за топла вода води до некоректно разпределение на разходите за нея между отделните потребители в сградата, смятат антимополистите.
КЗК е установила, че съществува техническа възможност за точно измерване на тази топлоенергия чрез допълнителни уреди в абонатните станции и предлага съответните разпоредби да бъдат изменени и това да бъде направено за сметка на топлофикациите.
Освен това комисията посочва, че липсва ефективен санкционен механизъм, който да принуди некоректните потребители да монтират водомер за топла вода в имотите си, което дава възможност потреблението им да бъде изчислявано на база, което от своя страна води до некоректно разпределение на топлинната енергия между отделните потребители. КЗК препоръчва да бъдат предвидени ефективни санкции за тези некоректни потребители.
Според антимонополистите действащата нормативна уредба за определяне на количеството топлинна енергия за сградна инсталация лишава потребителите от възможността да определят с решение на общото събрание на етажната собственост по какъв метод да бъде определено количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Сградната инсталация по закон е обща част, разходите за която се поемат от всички собственици по решение на общото събрание на етажната собственост. В същото време измененията на Закона за енергетиката от 2006 г. и Наредбата за топлоснабдяването предвиждат количеството на топлинна енергия за сградна инсталация да се определя от топлинните счетоводители по формула в наредбата, а не с решение на общото събрание.
Анализът на КЗК показва, че при приложението на посочената внаредбата формула е възможно да не бъдат отчетени важни топлотехнически характеристики на отделните сгради, които се отразяват на топлинната енергия за сградна инсталация.
По този начин сгради, в които от сградната инсталация се отдава различно количество топлина, биха имали еднакво количество топлинна енергия за сградна инсталация, изчислена по формулата в Наредбата.
КЗК е отбелязала също така и невъзможността друг, освен топлинните счетоводители, например потребителите, независим експерт или контролен орган, да провери коректното изчисляване на топлинната енергия съгласно формулата.
КЗК счита, че нормативната уредба следва да бъде изменена, като бъдат включени всички възможни методи за определяне или измерване на топлинната енергия за сградна инсталация, като общото събрание на етажната собственост трябва да решава кой метод да бъде използван в конкретната сграда.
Комисията анализира и предвидената в Закона за енергетиката забрана за физическо отделяне на радиатори от сградната инсталация. Посочената забрана е в ущърб на благосъстоянието на потребителите, тъй като, ако искат да прекратят подаването на топлинна енергия до своите имоти, могат да го направят само чрез монтираните вентили на отоплителните тела, но в този случай трябва да заплащат цената за отчитане и дялово разпределение за тези отоплителни тела, въпреки че на практика те не излъчват топлинна енергия.
Ефективната конкуренция предполага доставчиците да се стремят да задържат клиентите си и да привличат нови чрез подобряване на качеството на услугите, а не чрез законови забрани и процедури, ограничаващи възможностите за отказ от съответните услуги. КЗК предлага забраната да отпадне, като бъде разрешено демонтирането на радиатори извън отоплителния сезон.
КЗК е на мнение, че кражбите на топлоенергия и нормативно заложената възможност за прехвърлянето на разходите за топлинна енергия от некоректните върху коректните потребители влияят пряко върху благосъстоянието на потребителите и индиректно върху топлофикационните дружества чрез частичния или пълен отказ на коректните потребители от топлоснабдяване. Следва по-активно и целенасочено да се търсят законови възможности за установяване и санкциониране на кражбите на топлоенергия.
В своето становище комисията е установила и други проблеми за конкуренциятоа, свързани с недостатъчна яснота на елементите в някои формули от методиката към наредбата, с разпределението на топлинна енергия, монтирането и поддръжката на контролните топломери и водомери, ограничаване на възможността за отказ от ползване на централно отопление в случаите, когато няколко сгради са присъединени към една абонатна станция и др.
В своето становище КЗК констатира и два основни конкурентни проблема, свързани с услугата дялово разпределение на топлинна енергия - ограничена възможност потребителите да сменят топлинния си счетоводител и ограничаване на конкуренцията между фирмите за топлинно счетоводство.
Другият идентифициран от КЗК проблем е обвързването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия със закупуването на уредите за дялово разпределение от фирмата, предоставяща услугата.
Това ограничава "мобилността" на потребителите при избора им на топлинен счетоводител и създава пречки пред ефективната конкуренция между фирмите за дялово разпределение, вкл. ценовата конкуренция между тях.
Потребителите трябва да могат да закупят уредите, използвани от фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия, избрана от етажната собственост, и от други търговци на такива уреди, а не само от избрания топлинен счетоводител.
Според КЗК, особено сериозен проблем от гледна точка на конкуренцията е преминаването през 2006 г., с изменения на Закона за енергетиката, към модел, при който топлинните счетоводители са "подизпълнители" на топлофикационните дружества.
Липсата на преки договорни отношения между потребители и фирми за дялово разпределение, включително по отношение на цената на услугата, води до сериозни антиконкурентни ефекти, свързани с липса на икономически стимули за топлинните счетоводители да повишават качеството на предоставяната услуга; създават се възможности за злоупотреба с господстващо положение от топлофикационните предприятия, които са регистрирани и като топлинни счетоводители и др.
Комисията предлага съответните разпоредби на Закона за енергетиката да бъдат отменени, като се предвиди вместо това сключването на преки договори между потребителите и фирмите за топлинно счетоводство, като цената за услугата се договаря между тях.
В своя анализ на нормативната уредба КЗК е установила, че тя съдържа ограничени възможности за появяването на алтернативни доставчици на топлинна енергия, които да снабдяват потребителите - граждани и предприятия, и да бъдат реални конкуренти на топлофикационните дружества.
В момента ролята, отредена на доставчиците, е на "посредници" на топлофикационните дружества с цел по-висока събираемост на сумите за доставена от топлофикационните дружества топлоенергия.
Комисията застъпва твърдото становище, че доставчиците следва да бъдат разглеждани като конкуренти на топлофикационното предприятие, както и че насърчаването на навлизането на алтернативни доставчици на топлинна енергия и създаването на условия за възникването на свободен енергиен пазар е от особена важност.
В тази връзка КЗК предлага създаването и приемането, след широк обществен дебат, на ефективна и проконкурентна нормативна уредба, която да отчита както интересите на пазарните участници - реални и потенциални, на пазара на снабдяване с топлинна енергия, така и интересите на потребителите.
