Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Заплашва ни най-лошото - авторитаризъм

В група от поне пет европейски страни - Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция, ще бъдем свидетели на възраждането на форма на авторитарно управление Снимка: Явор Николов
В група от поне пет европейски страни - Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция, ще бъдем свидетели на възраждането на форма на авторитарно управление

"Кошмарният сценарий, който си представям, е, че в група от поне пет европейски страни - Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция, ще бъдем свидетели на възраждането на форма на авторитарно управление, подобна на наблюдаваната през 30-те години на миналия век, която аз наричам австро-клерикален фашизъм". Това заявява в интервю за италианското издание "Мулино", цитирано от БТА, професор Клаус Оффе - преподавател по политическа социология в Hertie School of Government в Берлин,

"Съществува традиция на авторитарно управление, което е специфично за Югоизточна Европа и ние се нуждаем от ЕС, за да го контролираме и да му се противопоставим. Свидетели сме как то действа в момента в Румъния и в Унгария, а рискът бе то да надделее и в Австрия по времето на Хайдер," предупреждава професорът.

Печелившите ще печелят, губещите ще губят

"Допуснати бяха редица грешки и първата е в неправилните размери на еврозоната. Страни с различна производителност и различни уединени стойности на труда, които са решаващи променливи величини, не могат да имат единна валута.

Така печелившите ще продължават да печелят, а губещите ще загубят още повече. Германия, Холандия, Финландия, Люксембург и някои други са природно надарени с "излишък по рождение", докато южните страни са неизбежно губещи.

Другата грешка е, че в тази зле планирана валутна зона липсва единна фискална и социална политика. Налице са някои твърде хилави заместители и критериите от Маастрихт, които всъщност нищо не регулират, не могат да заместят един фискален и социален режим, който да е еднакъв за всички страни членки.

Има начин да се реагира на това по нормативен път. Трябва да се зададе въпросът кой спечели най-много и пострада най-малко от допуснатите грешки. Според общоприето схващане именно тези страни би трябвало да заплатят загубите от грешките.

Отговорът на въпроса е: Германия. Диспропорциите в търговията облагодетелстваха Германия посредством превъзходството на износа спрямо вноса, което не би било възможно в отсъствието на единна валута. Еврото е механизъм, който облагодетелства германския износ, защото останалите страни членки са безсилни пред единната валута. Те не могат повече да правят онова, което правеха през 80-те и 90-те години на миналия век, когато "нагаждаха" собствените си парични единици посредством девалвация.

Така и не мога да проумея защо Испания и Италия бяха толкова ентусиазирани за въвеждането на еврото, макар че това за тях означаваше самоограничаване на автономията," отбелязва Клаус Оффе.

Последиците от еврокризата

"Кризата, която избухна през 2008 г., изведе на преден план грешките с цялата им драстичност. Току-що се опитах да дам отговор от морална гледна точка - онези, които извлякоха най-много облаги, сега трябва да компенсират останалите страни или да понесат голямата част от дълговете.

За сетен път обаче, това е неосъществимо от политическа гледна точка, тъй като рискува да загуби изборите всяко правителство, което предложи неравномерно разпределение на дълговете или нещо от сорта на тяхното ипотекиране, на еврооблигации и прочие.

Според мен ще бъде рисковано и дори самоубийствено, ако Социалдемократическата партия в Германия предложи подобна стратегия "на доброволни начала". Изправени сме пред класическо противоречие - онова, което от икономическа и морална гледна точка е абсолютно необходимо или направо задължително, е невъзможно по вътрешнополитически съображения.

Политическите партии в Германия, но и в други страни като Франция и Италия, които не правят изключение, се провалиха и не можаха да поднесат на своите избиратели обяснението, което се опитвам да синтезирам - допуснахме грешки, търсим коректен начин да платим за тези грешки. Задължение на политическите партии, които по най-жалък начин се провалиха, бе да обяснят това на електората.

Състоянието на партиите се влошава и те прибягват до опортюнистични ходове, за да останат на власт. Липсата на ясна политическа линия, на програма и идеология, на стандарти за определяне на кое е справедливо и коректно кара политическите партии да пренебрегват основното си задължение да възпитават собствения си електорат, като упражняват форма на хегемония и изпълняват ролята на лидери в една стратегическа визия за добре организирано общество," подчертава Оффе.

Провалът на партиите

Според него италианският премиер Марио Монти е прав в диагнозата на проблема, но е затруднен да направи прогноза. "Демокрацията и парламентарният режим са несъвместими с онова, което сега трябва да се предприеме, за да се реагира на ситуацията. В известен смисъл кризата унищожава ключови елементи на демокрацията, защото превръща в необходимост действия, които нямат подкрепата на общественото мнение.

Партиите се провалиха във възпитанието на обществото по тази точка и сега са на кръстопът - дали да направят необходимото или да направят онова, което се ползва с народната подкрепа. От политическа гледна точка така се стига до мъртво положение.

Доста съм уверен и смятам, че еврото ще оцелее и Гърция вероятно ще остане в еврозоната. Но ще оцелее по технократски начин, което ще доведе до повсеместно укрепване на крайно десните сили и на антиевропейските настроения. За демократично настроените европейци Европа винаги е била цивилизационна сила, която взема, държи и упражнява контрола върху патологичните тенденции, които познаваме от историята.

Нуждаем се от тази Европа, за да контролираме страстите и патологиите на някои страни членки и особено на Германия. Следователно, имаме нужда от европейска власт, от европейско правителство, от подобие на европейска федерация, която е в състояние да изпълнява тези контролни функции. Поради тези политически съображения в Европа се води мощна историческа дискусия в полза на тази "върховна власт".

Засега я постигнахме, но под формата на бедствена операция. Става дума за ЕЦБ (Европейската централна банка), която е най-малко демократичната от деполитизираните или политически недосегаеми институции в цялата организационна структура на ЕС.

Със своя управителен съвет от 23 души, между които управителите на 17 национални банки от еврозоната, ЕЦБ разполага с повече власт да гради Европа, докато имиджът, който се оформя в очите на искрено демократичните европейци е имидж на дълбоко антидемократичен и технократски съюз," заключава Клаус Оффе

 

 

Най-четените