Всяко по-нататъшно отлагане на решението за отнемане на лиценза на КТБ, води до намаляване на масата на несъстоятелността на банката.
Това заяви гуверньорът на БНБ Иван Искров по време на изслушването в Народното събрание при обсъждането на доклада за бъдещето на КТБ.
Искров потвърди, че снощи е получено за първи път конкретно инвестиционно намерение от страна на консорциума между Оманския фонд, виенския консултант EPIC и Gemcorp.
Той обаче предупреди, че писмото изрично уточнява, че не представлява правно ангажиращо намерение. Искров заяви още, че тепърва предстои да се направи проверка за надлежност и пригодност на двама от участниците в консорциума - EPIC и Gemcorp.
Искров описа условията на консорциума, част от които влизат в противоречие с българското и европейското право, изискват удължаване на забавянето на изплащането на гарантираните влогове и които изискват държавна помощ в размер, който е значително по-голяма от заема, който бюджетът би отпуснал на Фонда за гарантиране на влоговете при евентуален фалит на КТБ.
Управителят на БНБ разкри, че консорциумът предлага държавата да вложи 2,3 млрд. лева като участие в съвместно дружество с разпределение на собствеността 50:50 между консорциума и правителството.
Участието на консорциума се предполага да стане чрез активи, които той да получи от мажоритарния собственик на КТБ - Бромак, а участието на държавата - с парична вноска.
В намерението на инвеститора се поставя условие да се отложи изплащането на гарантираните влогове, а негарантираните по закон депозанти да бъдат накарани да приемат намаляване на вземанията.
Облигационерите и другите кредитори на КТБ трябва да бъдат третирани като негарантирани вложители, искат още от консорциума.
Сред изискванията стои още условието недостигът на капиталад да бъде обсъждан и с отстранения мениджмънт на КТБ, който вече заяви, че докладът на одиторите на КТБ изопачава реалната оценка на активите на банката.
Консорциумът поставя условие държавата да се задължи да договори с Европейската комисия изключение при предоставянето на държавна помощ, признавайки, че поставените условия за рекапитализацията на КТБ се отклоняват от българското и европейското законодателство в тази област.
Иван Искров обясни, че ако Народното събрание приеме предложението на Комсията по бюджет и финанси да се задължи БНБ да оздрави КТБ, то трябва да се стартира незабавно разговор с Европейската комисия, за да се види дали това инвестиционно намерение изобщо е приложимо.
"Съгласно с европейското законодателство, което има върховенство, не е лесно, да не кажем - невъзможно да се оздравява банка с отрицателен капитал", заяви Искров, който подчерта, че "не е редно" Народното събрание да записва препоръки или задължения, които са неизпълними от независимата централна банка.
