Изцяло нов Закон за обществените поръчки и разделяне на Закона за устройството на територията на два закона - за устройството на територията и за строителството, са сред законодателните предложения на Камарата на строителите в България. Това каза пред БТА председателят на организацията Светослав Глосов.
Той припомни, че за разделянето на Закона за устройството на територията има съгласие от предишната комисия по местно самоуправление и регионална политика, както и от предходните ресорни министри.
Сред акцентите в новия Закон за обществените поръчки трябва да бъде връщането на външните експерти в тръжните комисии като присъствието им там да е задължително, както и въвеждането на електронното възлагане на обществените поръчки. По този начин, според председателя на камарата, ще се гарантира публичност и прозрачност на обществените поръчки - не само, когато се възлагат, но и на различните етапи от изпълнението им.
Законът за устройство на територията освен, че е променян повече от петдесет пъти и вече почти никой не си спомня кой е последният му вариант, но и пречи на инвестиционната дейност, смята Глосов. „С разделянето на този обемист закон се очаква инвеститорите да получат по-голяма яснота за всички стъпки, които трябва да предприемат, при изпълнението на един проект в хоризонт например от две години", поясни той.
Ръководството на камарата вече е отправило искане за среща с новите си ресорни министри - на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране.
Според камарата създаването на Министерството на инвестиционното проектиране ще помогне на страната да навакса закъснението в областта на кадастъра." Последните три години една стотинка не е вложена в тази дейност, нямаме подробни карти на Черноморското крайбрежие, подобен е проблемът и с останалата част от територията на страната, коментира председателят на камарата. Знаете, че част от магистрала "Люлин" липсва в кадастъра", допълни той.
По неофициална информация към министерството се очаква да премине и ДНСК.
Искат и Втора атомна
Строителният бизнес възлага надежди на евентуалния рестарт на проекта за АЕЦ "Белене", отбеляза председателят на организацията. „От кризата досега около 150 000 души са освободени от строителството или една трета от безработицата в страна е от този сектор, напомни той. Разчитаме на обществени поръчки и на благоприятна бизнес среда, за да се върнат чуждестранни инвеститори и секторът да се съживи", каза Глосов.
Той напомни, че продължава да стои нерешен въпросът със задълженията на общините към бизнеса, които варират между 170 - 200 млн. лева.
