Храненето, наследствеността, но също и образованието на родителите определят ръста на децата. Това става ясно от интервю на чл.-кор. Йордан Йорданов, шеф на Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН, пред "24 часа".
Макар и храненето с белтъчини, което българинът е намалил през последните 20 години, да е особено важно за растежа, проф. Йорданов изтъква като основен фактор наследствеността.
"От децата на родители, високи около 160 сантиметра, не може да се очаква да пораснат до 180-190. Ръстът е и основен расов белег, в България не сме сменили расовия състав и съответно не може да се очакват резки колебания в размерите. Но след големи катаклизми започват периоди на акселерация - ускорено физическо развитие", казва ученият пред журналиста Любомира Николаева.
"У нас това е документирано като факт в следосвобожденските години, след световните войни. В края на 80-те години на миналия век акселерацията у нас спира. При последното антропологическо изследване на населението, което направихме малко преди новото столетие, средните данни за страната показаха, че българският мъж има ръст малко над 171 см.
Увеличението при мъжете от началото на XX век до 40-те години е 4.5 см, после до 80-те става 6.4 см, за да се установи на 5.1 см в края на столетието. Любопитно е, че при направеното от нас измерване мъжкото население на София се оказа с ръст над средния за страната - 173 см, а на другия полюс, най-ниски - 169 см, бяха мъжете в тогавашната Русенска област. Оттам е и изобщо най-ниският мъж - 150 см, включен в изследването.
При жените най-ниски стойности имаше за Варненска област, а софиянките също се "изявиха" над средното - малко над 160 при средно за България кръгло 158 см. От началото на миналия век до 1940 г. ръстът на българката има увеличение 4.7 см, за следващите 40 г. данните сочат 4.2 см, след което разликата между изходните данни и тези в края на столетието намалява до 2.9 см".
Според проф. Йорданов обяснението е, че във втората половина на века не сме имали такива събития като масов мор, унищожителни земетресения, войни, които да предизвикат биологична "мобилизация" на организма. Според него обаче дълготрайни негативни фактори също моделират човека и водят до намаляване на ръста. Поколението, раснало след блокадата на Ленинград по време на войната, когато гладът е бил хронично състояние, остава като цяло с по-нисък ръст, казва той.
Според учения един от вероятните отговори за по-високия ръст в София се корени в по-добрите битови условия, които като цяло оказват благоприятно влияние върху физическото развитие. Парното, топлата вода, градският транспорт и другите улеснения в бита, по-големите възможности за спорт и грижи за здравето си казват думата.
На въпрос "Как се обяснява теорията, че децата на образовани и интелигентни родители са по-високи?", професорът отговаря така:
"Не е ясно как точно образованието на родителите влияе, но се смята, че е така. Вероятно близкото социално обкръжение, което има повече информация за здравословния живот и благодарение на по-големите си шансове за добра професионална реализация, може да го осигури, създава оптимална среда за развитие на подрастващите, по-често в градовете, където и животът е по-лесен въпреки недостатъците на урбанизацията като мръсния въздух, шума, стреса".
Няма да вървим към прогрес от компютъра, казва ученият.
"Компютрите и електрониката като цяло ни улесняват във всичко, но това води до известно закърняване на адаптивните модели на ниво централна нервна система. Това, че не пишем вече на ръка, а само натискаме едно"копче" на клавиатурата, води до отпадане на етапи от мозъчната дейност, които са свързани с осъзнаването на буквата, регулацията на ръката от кората на главния мозък как да създаде символа, координацията на движенията..."
По думите му това вече се осъзнава от редица учени и школи. "Замислете се защо англичаните например налагат ограничения децата да не ползват компютър повече от 1 час и не редуцират часовете по писане въпреки модернизирането на образователната система", пита реторично той.
Липсата на движения и физическа активност заради работата на компютър води до затлъстяване.
"За да е здрав, човек се нуждае от натоварване не само на езика, но и на мускулите, които пък имат моделиращ ефект върху костите и сухожилията. Без физическа активност се изглажда релефът на костите и се стига до грацилизация, изфиняване на скелета. Отделно - до изкривявания, които деформират и вътрешните органи", казва професорът.
