Шумът около помилванията продължава, макар и нищо да не става ясно в мътилката от изявления.
По "Станция Нова" на Нова тв днес вицепрезидентът Ангел Марин заяви това, което каза преди ден и наследничката му на поста Маргарита Попова - няма нищо обезпокоително, че в началото на втория му мандат - 2002-2012, няма нов указ от Първанов.
"Всичко това е изяснено от специалисти юристи в тази област и надали аз съм човекът, който трябва да прави тълкуването на това твърдение. Трябва да бъдем абсолютно спокойни, че всичко е било както трябва и няма никакви опасности и никакви последствия".
Естествено, Марин отрече твърденията, че помилванията са били бизнес и/или начин за купуване на гласове.
Не коментира скандални помилвания, но не го и питаха
В предаването му бяха спестени въпросите за скандални случаи на помилвания, нито пък той ги коментира. Най-скандалният е присъдата за наркотици на Н.А.А., който трябва да е лежал в затвора в Пловдив. Указът за помилването му е издаден на 31 януари 2008 г., а присъдата му е влязла в сила на 15 юли 2008 г., т.е. поне пет месеца по-късно. Има и друг парадокс - Н.Т.Ц, осъден на 2 години и 8 месеца за подкуп, е помилван в година, в която отдавна би трябвало да е напуснал затвора.
От 533-има помилвани за двата мандата, малко над 150 са осъдени за убийство. От справката, разпространена преди дни от БГНЕС, става ясно, че повечето от тях са помилвани, без да са излежали и половината от присъдите си.
По думите на Марин няма как нещо стане задкулисно, скрито и покрито, тъй като "помилването е една процедура, в която участват толкова много хора...".
Министерството на правосъдието: Крайното решение е на президентството
Преди дни обаче от Министерството на правосъдието официално обясниха, че крайното решение дали едно лице да бъде помилвано или не, е изцяло в ръцете на президентството.
Всеки затворник може да подаде молба за помилване. "Министерство на правосъдието няма отношение към самото помилване. Имаме отношение дотолкова доколкото в самата процедура, когато постъпи такава молба за помилване се иска становище от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Тази молба на лицето се препраща към съответния затвор, където има сформирани комисии по помилването, които дават справка кога е влязло лицето в затвора, за какво престъпление, колко време ще преседи там, какви са му до момента проявите на това лице и в тази връзка какви са рисковете за това лице", обясни Пламен Георгиев - зам.-министър на правосъдието.
Тази информация се дава на Комисията по помилванията в Президентството, която е и органът, който прави предложение по всяка конкретна молба за помилване. За двата мандата на Марин са постъпили 9161 молби за помилване - почти колкото са затворниците в България (виж вдясно). От тях 533 са пуснати от затвора.
Защо бил шумът
Според Ангел Марин целият шум се е вдигнал, защото изведнъж някой е казал: "Как така са помилвани 533 престъпника?". "Аз задавам въпроса - каква е нормата за 10 години? Колко трябва да бъдат помилвани и могат ли да бъдат помилвани други, освен престъпници", запита Марин. Той обясни, че от 533-има, които са помилвани, 93 са освободени от затвора, тъй като били накрая на изтърпяване на наказанието си - въпреки че справката сочи други факти.
За разлика от Марин, депутатът от Синята коалиция и член на подкомисията за контрол на службите Димо Гяуров, юрист по образование, е на друга позиция.
"Давам си сметка, че сме изправени пред огромна драма. Ако се окаже, че вицепрезидентът не е имал указ за помилванията, действията му са абсолютно нищожни и всичко, което той е подписал, не е произвело никакво действие", каза той днес в предаването "Неделя 150" на БНР.
Може да се окаже, че хаосът е невероятен, защото помилваните са преустановили изтърпяването на присъдите си. Но всичките действия са абсолютно нищожни и не би трябвало да се случва. Оттук нататък какво се случва, това е питането, заяви Гяуров. Виждам нагласа сред политиците като че ли да не закачат тази тема с цел да се предотврати хаосът, добави народният представител.
По темата за НРС, Гяуров, който е бивш шеф на службата по времето на кабинета Костов, добави, че има извършено договаряне за бъдещото устройство на разузнавателната общност, коя служба кое място да заеме, но няма физическа готовност, защото за пореден път думите изпреварват действията.
"Факт е, че няма готови законопроекти. НРС работи основно за изпълнителната власт, в по-малка степен с президента. Не е вярно, мит е, че това е президентска служба. Тя е такава, доколкото президентът назначава нейния директор и заместник-директорите, нищо повече. Но той ги назначава, защото те имат висши военни звания, друга връзка между президента и службата няма. Най-вероятно г-н Драгомир Димитров ще наследи ген. Киров", каза Гяуров.
Тази седмица президентът Росен Плевнелиев назначи Драгомиров на длъжността "заместник-директор на Националната разузнавателна служба" и му възложи цялостното й ръководство до назначаване на директор на НРС, като го удостои с висше офицерско звание "бригаден генерал".
