Президентът Георги Първанов ще сезира Конституционния съд за част от приетите от парламента промени в Наказателно-процесуалния кодекс, съобщиха от "Дондуков"2. Преди два дни парламентът отхвърли ветото му върху текстовете за "резервния защитник" и възможността да бъдат осъдени обвиняеми въз основа на доказателства, събрани със специални-разузнавателни средства (СРС).
Първанов вече е подписал указа за обнародването им, тъй като законово - след като парламентът отхвърли ветото, той няма право да откаже пускането им в Държавен вестник.
Още при обсъждането на промените в парламента от БСП заплашиха, че ще сезират Конституционния съд за тях. Държавният глава го направи преди/вместо тях.
"Дебатът при повторното гласуване на НПК не промени разбирането, че атакуваните разпоредби нарушават основните права и свободи на гражданите, участващи в наказателното производство", заявява Първанов.
От президентството не обясняват кои текстове от Конституцията нарушават промените на ГЕРБ. Единият вариант е, че влизат в противоречие с чл. 31, ал.4 от Конституцията, която казва, че "не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието".
Още при обсъждането на промените в НПК много юристи критикуваха назначаването на "резервния защитник" с аргумента, че ограничава правата на обвиняемия.
В мотивите за президентското вето пък се казваше, че въвеждането на тази фигура в процеса "противоречи на чл. 6, т. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, прокламиращ, че всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право "да се защитава лично и да ползва адвокат по свой избор".
Прясноприетите промени в НПК дават възможност при неявяване по неуважителни причини на упълномощения адвокат и на обвиняемия резервният защитник да предприема процесуални действия без знанието на клиента си. Най-оспорваният момент е, че в рамките на досъдебното производство този адвокат се назначава от прокурора - на практика обвинителят ще назначава противника си в процеса. В съдебната фаза пък "резервният защитник" ще назначава съдът.
В мотивите за ветото си Първанов се позова и на Европейската конвенция за защита правата на човека, че никой не трябва да бъде съден само въз основа на тайни доказателства. Промените в НПК разрешават съдът да осъжда само върху показанията на анонимен свидетел и данни от СРС.
Цветанов: Адвокатското лобиране продължава
"Ако погледнете дневния ред на президента и изказванията му по промените в НК и НПК, те са абсолютно в духа на продължаващото адвокатско лобиране", заяви министърът на вътрешните работи и вицепремиер Цветан Цветанов в Брюксел, предаде БНР.
По думите на Цветанов решението на Първанов да прати поправките в НПК в Конституционния съд показва "съпротивление на реалната борба с корупцията и организираната престъпност и желание за запазване на статуквото от последните 20 години" и е опит да се забавят нужните реформи. Поправките не нарушават конституционните права на гражданите, каза Цветанов.
Вицепремиерът припомни, че зад промените в НПК е застанала цялата дипломатическа общност на Европейския съюз, което показва, че България се движи в правилната посока. Докладът на Европейската комисия, представен на 23 март, отчете промените в НПК като подобрения, които ще осигурят по-кратки и ефективни разследвания и съдебни производства.
Цветанов е в Брюксел за участие в редовния Съвет на министрите на вътрешните работи на ЕС.
