ДПС вече не играе ролята на езичето на везната. Истината е, че ДПС загуби ключовата си роля на балансьор, заяви пред бТВ бившият министър-председател Иван Костов. Той добави, че "България без цензура" завзема тази роля.
Наистина изглежда, че ДПС може да направи коалция с ГЕРБ и да управлява страната, но трябва да чуем и какво ще каже ГЕРБ, допълни той.
ДПС осъзнават, че сегашното правителство не може да управлява страната. "Искам да отдадем заслуженото на ДПС и на БСП, защото те трезво оцениха ситуацията. Те не опитаха да удължат агонията на това управление, на това мнозинство, на този парламент. Взеха разумни политически решения и едната и другата партия."
Ясно е, че правителството не може да управлява страната и извън парламента, и в парламента искат оставката на това правителство. Двете партии си дават сметка, че правителството може да доведе до задълбочаването на икономическата криза в страната, коментира Костов, като определи това като поява на здравомислие в българския политически живот.
Бившият лидер на ДСБ Иван Костов коментира и ситуацията в Реформаторския блок. Той заяви, че не е правил кампания, която да накара хората да гласуват за избрания с преференция Светослав Малинов, вместо за Меглена Кунева. Въпреки това той отново показа недоволството си към лидера на "България без гражданите".
"Ако не беше преференциалния вот, аз нямаше да мога и жена ми да заведа да гласува."
Костов коментира и че е добре за Реформаторския блок да има един единствен лидер. Но според него лидер трябвало да стане този, който се пребори за лидерската позиция, който вдъхнови останалите да го следват.
Не знам защо Костов приказва приказки на едро, след като със сигурност е наясно, че нещата не стоят съвсем така. „ДПС губи ролята си на балансьор“ не е точно казано. Движението губи позицията си на МОНОПОЛИСТ върху политическия баланс в България (какъвто на практика беше през последните 13 години). Роля за баланса обаче ще продължава да играе, и то навярно по-умело от партии с по-силни политически позиции. В допълнение, кликата на Доган разполага с такава мрежа от стратегически разположени свои хора и организации, че е напълно възможно пак да се окаже действителният балансьор – само че този път в още по-дълбока сянка. Основната разлика ще е, че главен инструмент вече няма да бъдат преките (макар и предимно задкулисни) политически пазарлъци, а един още по-задкулисен икономически и социално-политически шантаж. Една от най-големите грешки би била да се отписва ДПС. Както и да се налага някакъв негов по-приемлив, хуманизиран публичен образ – като този, който Местан забележимо и настоятелно започна да гради след изборите. Първо, защото една на практика тоталитарна структура насред една демократична по конституция държава е злокачествено образувание, което няма как да не бъде заплаха. Самото съществуване на подобна структура означава, че демократичните норми не са задължителни в България. И второ, защото дори и да не разполага с възможности да укрепва и разширява още влиянието си, движението продължава (и дълго ще продължава) да е способно да дестабилизира страната по най-различни начини. Да не забравяме, че това е организация, която се изгражда обмислено и последователно вече четвърт век. Комплиментите към БСП и ДПС също са меко казано неуместни. Не може да хвалиш някого, че е отстъпил, след като е видял, че няма друг изход. Какви „разумни политически решения“, какви „трезви оценки“, каква „поява на здравомислие в българския политически живот“? И двете партии са от едно и също котило – това, което разграби страната и безцеремонно овладя основните й ресурси. Те двете са и основните пазители на властта на наследниците на бившата партия-държава БКП. Както и основните причини България днес да е бутафорна демокрация, която още не се е разделила със соц манталитета. Единственото обяснение за подобни изявления (поне което аз виждам), е крайно неприятно: Костов посочва как трябва да се отварят вратите за широка коалиция, включваща БСП, ДПС и десни партии. Има истина в това, че очертаващата се трайна политическа нестабилност у нас може да се избегне само с такъв тип коалиция. Привържениците на тази теза веднага ще посочат за пример Германия. България обаче не е Германия. Родните (с извинение) политици нямат нищо общо с немските, нито родната обществено-политическа среда прилича на немската. Ако в Германия една широка коалиция е плод на политическата отговорност на властта пред нацията, у нас тя би била единствено резултат от неистовия стремеж на политическата прослойка и стоящите зад нея частни интереси да не изпускат властта за нищо на света. Убеден съм, че за България би била много по-полезна една продължителна политическа криза като италианската от миналия век. Наистина, това би било рисково за икономическата стабилност; за сметка на това би спомогнало съществено за нормализиране на обществено-политическата среда у нас в бъдеще – което е многократно по-важно, ако се каним някога все пак да станем нормална демократична държава.