Лидерите на Европейския съюз се договориха за създаване на единен надзорен механизъм за банките в 17-те страни от еврозоната, който ще влезе в действие от 2013-а. Новината дойде от европейската среща на върха в Брюксел, предадоха световните агенции.
Става въпрос за 6000 европейски банки, на които ще оказва надзор Европейската централна банка.
Споразумението е постигнато след почти 10-часово заседание и е компромис между Германия и Франция, които имат разногласия как би било най-добре да се помогне на изпитващите затруднения банки.
Не беше прието предложението на Германия Европейската комисия да има право на вето над националните бюджети. За неопределено време се отлага и идеята за обща данъчна политика.
Франция искаше до края на годината да бъде създаден единен надзорен механизъм, защото това би позволило на европейския спасителен фонд пряко да отпуска заеми на банките. Решението се тълкува като победа за Париж и стъпка към бъдещ банков съюз.
Германия обаче се противопоставяше на този план, като настояваше, че създаването на надзорния механизъм трябва да се осъществи бавно и внимателно.
Според източници от срещата, европейските лидери са се споразумели правната рамка на механизма да бъде изработена до края на годината и през 2013 г. да започне да действа.
Банковият надзорен механизъм предполага единен контрол от страна на ЕЦБ върху всички банки в еврозоната. В него могат по желание да участват и страни от ЕС извън еврозоната. Управителят на БНБ Иван Искров вече обяви, че страната ни няма намерение да се присъедини към банковия съюз. Същото мнение изказаха и други страни от Източна Европа, които не членуват в еврозоната.
Въпреки че намеренията ни за членство бяха замразени от българските управляващи, това рано или късно ще трябва да се случи, тъй като е записано в договора ни за присъединяване към ЕС.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги се надява, че механизмът ще бъде готов още от 1 януари 2013 г., след което да се започне работа с националните надзорни органи за създаване на системата.
Председателят на Еврогрупата и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер, също като Германия, предпочита по-внимателен подход в надзора. Преди решението на ЕС той предлагаше ЕЦБ да се съсредоточи върху наблюдението на банки, чийто колапс би довел до тежки последици и разпад на цялата система.
