„Всичко, което се случва около референдумите през последните години в България, е просто комично. Това, което правят политиците, е просто смешно. Въпросът е много сериозен, защото става дума за пряко участие на хората в управлението". Такъм коментар направи омбудсманът Константин Пенчев пред Нова телевизия по повод на подписката за народно допитване за избирателната система, предложено от държавния глава Росен Плевнелиев.
Предложението на Плевнелиев бе отхвърлено от Комисията по правни въпроси в парламента, като предстои да бъде гласувано окончателно в пленарната зала."Депутатите могат да отхвърлят предложението на президента, но не могат да отхвърлят референдум, подкрепен от 500 000 души", коментира омбудсманът.
БСП обяви, че събира контраподписка за контрареферендум, тъй като допитването на Плевнелиев щяло да попречи на изборите и новоприетия Изборен кодекс.Константин Пенчев коментира, че това е поредният случай на разделение на българите: "Дайте да направим народ и контранарод тогава".
„Нека си спомним за референдума за „Белене" - имаше спорове дали това е бил истинският въпрос или не. Всички това, което става, е обидно за гражданите", изтъкна Пенчев. Тогава пред урните се явиха 21 на сто от имащите право на глас български граждани.
Той очаква Народното събрание да приеме отново текстовете от Изборния кодекс, които президентът Плевнелиев спря с вето.
„Аз не виждам смисъл да се прави т. нар. контраподписка. Може правителството да внесе предложение за референдум, може пак 1/5 от депутатите да внесат предложение за референдум и да се получи същото размиване на въпросите и на темата", добави Пенчев, визирайки отново референдума за АЕЦ „Белене".
„Тогава управляващите от ГЕРБ внесоха свое предложение за референдум, стигнаха до някакъв общ въпрос", припомни Пенчев, очаквайки в случая с избирателната система отново важните въпроси да се подменят.
Хах, преди година драснах нещо, открийте разликите: Много се радвам на традиционното разделение на народа ни. То не бяха „сини“ – „червени“, граждани – селяни, столичани – провинционалисти… Изобщо оставам с впечатлението, че за нашего брата не е важно да избере нещо и да го следва, а да се раздели. И да няма по кой признак да го направи, ще си измисли. Важното е да имаш враг сред себеподобните си. Делихме се на „сини“ и „червени“ през 90-те. „Кой не скача е червен“ стана най-популярния рефрен в началото на прехода. Малии, до бой се стигаше, ако някой дядо с артрит не можеше да скочи. После се оказа, че те ония сините били пребоядисани червени, но за българина това няма значение. Щото си има достатъчно други поводи да се раздели. Щом един повод се обезсмисли, ще си измислим друг. В затишието между изборите придобиват актуалност тезите „Кой е столичанина в повече“, мъжете или жените са по-умни, кокошката или яйцето се е пръкнало първо… На фона на тези дълбоко философски дилеми, неминуемо присъства вечната битка „Левски“ – „ЦСКА“, то в последно време отборите хич ги няма, но агитките им продължават да се множат, а противоборството да се изостря. Тук-там се промъква, умело пробутана от властимащите в момент на управленско безсилие, така, за отклоняване на вниманието, и не толкова изострената борба „държавни служители – частен сектор“. Не че и двете фракции не са на символични заплати и под непрекъснатата заплаха от уволнение, ама нали трябва да разделяш за да владееш, за да не ти надничат в канчето. Сега е модно разделението „гербери – комунисти“, макар за всички да е повече от очевидно, че и двете фракции изповядват една религия – „Искам властта, само властта и то цялата власт, а за какво я искам, вас не ви интересува“. Не че и двете фракции за двата поредни мандата не показаха кадрови недоимък, управленска импотентност и политическа арогантност, но за нас е по-важно да ги смачкаме ония другите, инакомислещите. Не че не осъзнаваме, че „ония другите“ не са същите тези двете заедно, ама щото са недостижими във високата си позиция и не можем лесно да ги стигнем, къде по-лесно е да оплюем равния нам обикновен гражданин… просто вярващ в друга илюзия, не в нашата такава. Важното е, че нашата илюзия е единствено и безспорно правилната, а неговата е абсолютно и безсъмнено погрешната. Ъхъ, кой не скача е червен!!! Важното е, не да намерим прегрешилите от високите етажи, не да ги накажем, а да обвиним някой на нашето ниво, за да си тънем в блажената илюзия, че ние сме правите… щом сме намерили сгрешилия. Което пък е толкова удобно за властимащите, че даже ако забравим за момент да се делим по между си, те с бащинска загриженост ни пускат нови теми за разделение. И ние като кучета хукваме подир пръчката, пък те спокойно си гризкат кокала.