Дълги маси, отрупани с вредна и мазна храна. Гигантски халби бира, по които тече леко разлята пяна. Подпийнали посетители и сервитьорки в носии с дълбоки деколтета... Какво ли би казал старозагорецът-еснаф* за Октоберфест, ако се провеждаше в Града на липите?
Сигурно и него би определил като "липса на стил, класа и култура" (дословен цитат от Facebook). Ама пусто, нали е в Германия, ръкопляска досущ като Мадам Злата от "Криворазбраната цивилизация".
Фестивалът на свинските уши, който се провежда за втора година, не на шега възмути някои старозагорци.
Те бяха силно учудени как десетки хора могат да се съберат на едно място с една-едничка не съвсем възвишена цел - да ядат и, евентуално, да пийнат. Макар че в Испания не само ядат, а похабяват тонове домати на своята Ла Томатина.
А в Германия си организират цял фестивал посветен на... лука. Унгарците също се събират през октомври, за да похапват не някое достижение на гурме кухнята, а наденици и колбаси.
Това са събития, които на местна, че и на общоевропейска почва са издигнати до култ, тъй като през вековете е доказано, че храната е мощен обединител на масите. В Стара Загора обаче чувствителни жители побързаха да подчертаят, че "не са от тия, как' Сийке", макар че всяка подобна реклама е добре дошла за града.
И не само е добре дошла, но и трябва да се експлоатира на максимум - с реклама, с постове в социалните мрежи, с медиен шум.
Само така ще преодолеем дребнавия ни срам от българската кухня, част от която са и свинските уши.
Ако човек се огледа из ресторантите ни, ще рече, че сме закърмени с пица и паста и италианската кухня я учим още в първи клас. Само че с пица и паста няма да шашнем нито един турист и това важи с двойна сила в град като Стара Загора.
В опит да се направим на "по католици от папата", започваме да прекалихме.
Бърчим погнусено нос на свински уши, наричаме ги "селски" (пак по Facebook). Колко пък "по-градско" е вместо уши да ядеш пилешки хапки с корнфлейкс? Николко. "По-градско" ли е ушите да ги похапваме в Испания, където също са на невероятна почит?
Сигурно защото там никой не е обременен с излишни комплекси и вместо да се свива сиромашки от специалитетите си с карантия, се фука с тях.
Пък и така или иначе е твърде късно Стара Загора да се срамува от свинските уши - всеки пита за тях.
Те са уникално ястие - или ги обикваш веднъж завинаги, или не опитваш повече. Средно положение няма.
По тази причина често първият въпрос към мен от гости на града е: Къде да хапнем вкусни свински уши? Онези, възхитени от тях, вече няма да спрат да ги търсят всеки път, в който са в Града на поетите.
Ех, само се надявам те никога не разберат колко тесногръдо самият старозагорец се притеснява от местния си деликатес.
___
*Еснаф - тук употребено в преносното си значение; човек, който се интересува прекалено много от хорското мнение (бел.ред.).
