Помпата за пречистване на вода в басейна в Златни пясъци, в който загина 13-годишно германче, засмукано поради липса на решетка, изобщо не е трябвало да работи. Това заяви пред журналисти Лаврентий Силов, специалист по водно спасяване към областния съвет на БЧК във Варна.
Напълно недопустимо е, по думите му, пускането на такива помпи в басейни, пълни с хора. Заради високото налягане може да бъде засмукан дори и възрастен човек. Опасност от такъв инцидент съществува във всички подобни басейни.
Проблемът с пречиствателните помпи в старите басейни би могъл да се разреши с отводнителни шахти, чрез които значително се намалява създаваното налягяне, посочи Лаврентий Силов.
На такава практика е станал свидетел председателят на водноспасително дружество Станислав Цветков, докато е практикувал в САЩ. Той разказа за подобен инцидент, след който всички басейни с помпи са били затворени и са направени реконструкции. При новите басейни нещата са разрешени чрез преливници.
13-годишният летовник от Германия се удави в басейн на хотел "Берлин" в Златни пясъци на 11 юли. Той бе засмукан от тръбите за пречистване на водата. Това е първият случай с фатален край в басейн в областта от 7 години насам, каза Лаврентий Силов. Преди две години при подобен инцидент почина в Разград 13-годишната Ива Христова.
Специалистът по водно спасяване заяви, че едва 1/3 от 220-230 басейна са сертифицирани. Част от останалите са подали молби за разрешение за работа. Сред тях е и злополучният басейн.
Председателят на областния съвет на БЧК във Варна Илия Раев уточни, че и тази година работата на междуведомствената комисия, която дава разрешения за работа на водните съоръжения, е закъсняла и е започнала чак на 5 юни. Той посочи, че повечето басейни функционират още от май месец и за по-голяма ефективност проверките трябва да започват най-късно през април.
Към момента са разкрити 22 плажа в областта и 85 басейна. Около 20 са и неохраняемите плажове. БЧК има по-скоро превантивни функции, а не контролни, и точно по тази причина катер ще следи за нередности по плажната ивица и разположението на спасителните постове.
Проблем се оказва, че дори и да има такава информация, институциите си прехвърлят отговорност и няма кой да осъществява контрол след даване на разрешителни.
Лаврентий Силов посочи, че като цяло тази година има повече спасители, но техният брой все още е недостатъчен. Той допълни, че един от основните проблеми е, че повечето, които работят по плажовете са на възраст над 50 години.
Причината по-младите да не поемат такъв пост е, че обучението за спасители е на две нива и още първото им се дава възможност да работят на басейн, където заплащането е по-високо и работата е по-спокойна, каза Силов.
Според изискванията спасителен пост трябва да има на всеки 100 метра, а спасителна лодка - на всеки 400 метра. Специалистите са единодушни, че при откриването на плажовете повечето от изискванията са спазени, но само дни след това могат да се забележат нередности.
Според Илия Раев един от начините за регламентирането на контрола е като се промени наредбата, която действа от 1996 г.
