Парламентът ще сложи 20% таван на лихвите на бързите кредити, които сега тормозят хората с огромно оскъпяване. Новината е на "Стандарт", за което изданието се позовава на шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев (ДПС) и соцдепутата Кирил Добрев. Повод за инициативата са валящите оплаквания от избиратели, че страдат от нелоялни договори с финансови къщи и прилаганите от тях номера, с които оскъпяват кредитите.
Разработката на вестника е дело на журналистите Йова Апостолова, Валерия Стойкова и Тони Димитрова, които анализират практиката на бързите кредити, заради които някои хора са изгубили и жилището си.
Соцдепутатът Кирил Добрев обяснява как фирми за бързи кредити никнат бързо в бедните райони и дава пример с избирателния си район София-област - Драгоман и Годеч. "Това са новите мутри - ползват пропуска в закона и издевателстват над хората", смята той.
В случай че някой просрочи вноските си, финансовата къща го вкарва в списъка за некоректни длъжници на банките. Така стопира възможността при нужда банка да му отпусне кредит и човекът е длъжен отново да поиска "бързи пари". Парадоксът е, че тези фирми не функционират по закона за банките, а имат право да вкарват длъжници в списъка им, обясни Добрев. Идеята на депутата е да се използва предстоящата промяна в закона за банките и да се въведе режим на контрол и за финансовите къщи.
Добрев ще предложи да се сложи таван на лихвите при бързите пари. Идеята му е тя да е 2.5 на сто от средния лихвен процент на банките, за който води статистика БНБ. В момента той е 8%, което означава, че максималното оскъпяване на бързите пари ще може да е 20%.
Обмисля се и да бъде премахнат прагът от 400 лева, под който не е нужно да се обявява годишна лихва. Именно това е сумата, над която банките отпускат потребителски кредити. А финансовите къщи се възползват от този праг и дават бързи пари под 400 лева.
Най-големите измами
Най-големите измами стават с псевдодоговор, който не се дава на клиента да го прочете предварително. Кредитополучателят попълва само сумата, която иска назаем, срока за изплащането и номера на банковата си сметка. Впоследствие се оказва, че нищо не е каквото е.
Няколко такива случаи показа вчера Нова тв - кредиторът за всички е Профикредит. Еленка Кръстева от Бургас тегли хиляда лева със срок за изплащане една година и внася всеки месец по 100 лв. Тя обаче не вижда договора и той не е предоставен през целия срок на плащане от 12 месеца. Накрая се оказва, че дължи общо 3600 лева, а договорът е за три години.
За закъснение от месец в началото поради постъпване в болница друга клиентка на същата компания, изтеглила 2400 лв., впоследствие трябва да върне близо 10 000 лв. Предупредила предварително за болестта си и поискала отсрочка. Профикредит са се съгласили и казали, че няма да има проблеми, година и половина след това я дават на съдия-изпълнител и сега има опасност да загуби жилището си.
Подлежат само на регистрация в БНБ
Небанковите кредитни институции, както е официалното название на фирмите за бързи заеми, подлежат само на регистрация в БНБ, а не са на разрешителен режим. Те са длъжни само да отговарят на няколко критерия, като например определен размер на собствен капитал, квалификация и професионален опит на ръководството и висшия мениджмънт и пр. Но БНБ не контролира пряко тяхната дейност.
Дружествата от началото на 2012 г. се регистрират и в централния кредитен регистър на БНБ, което означава, че са длъжни да информират централната банка за всеки подписан договор за кредит и условията по него, както и цялото развитие на плащанията. От своя страна имат достъп до кредитните досиета на своите клиенти във всички банки, опериращи на територията на България, което е много важно, защото показва дали клиентът няма и други заеми и дали ги плаща редовно.
Небанковите дружества обаче подлежат на контрола на Министерството на финансите и на Държавната агенция "Национална сигурност" по текстовете на Закона срещу мерките за пране на пари. При заеми над 400 лв. те попадат под ударите и на Закона за потребителския кредит.
Комисията за защита на потребителите пък ги санкционира по тази линия. Въпреки това БНБ приема жалби от недоволни клиенти на фирмите за бързи кредити на сайта си, както и проверки по свой избор. Така например от началото на 2013 г. до 31 август са постъпили над 30 оплаквания от граждани срещу 14 такива фирми.
