Европейският съюз се опитва да изгради щит, за да предпази единната си валута от мощните атаки. Решенията за него бяха взети тази нощ на срещата на върха на Еврогрупата. Целта е да се внесе успокоение до отварянето на пазарите в понеделник.
Брюксел взе и последното решение, необходимо за стартиране на заемите от милиарди евро за изправената на ръба на фалит и гражданско неподчинение Гърция. Освен това договори създаване на фонд, който да помага на страни от еврозоната с финансови проблеми.
В понеделник, при отварянето на пазарите, Европа ще бъде готова да брани еврото, заяви френският президент Никола Саркози. Атаката на пазарите сега е обърната срещу цялата еврозона и срещата на върха на еврозоната прие план за отговор, каза Саркози. Освен това той отново подчерта необходимостта от "общо икономическо управление на еврозоната".
Срещата на върха одобри и активирането на плана за финансова помощ на Гърция, който предвижда на страната да бъдат отпуснати заеми от 110 млрд. евро в следващите 3 години с лихва, по-ниска от пазарната. Лидерите на еврозоната обсъдиха и пакет от решения, които да възстановят доверието в единната европейска валута.
80 милиарда евро ще бъдат отпуснати от членуващите в еврогрупата 16 страни, като около една трета трябва да бъдат осигурени още тази година. Останалите 30 милиарда осигурява МВФ. Германия е най-големият европейски донор със своите 22.4 млрд. евро. След като Конституционният съд в Германия отхвърли жалбата на петима учени срещу приетия закон, разрешаващ гарантирането на помощта за Гърция, отпадна и последната пречка.
Сегашната обстановка е извънредна и изисква извънредни мерки. На срещата си Еврогрупата реши да се създаде фонд за всичките 16 държави, въвели европейската валута. Лидерите искат изпълнителната власт на ЕС, Европейската комисия (ЕК), да създаде „механизми за стабилизиране, които да пазят финансовата стабилност на еврозоната".
Германският канцлер Ангела Меркел определи създаването на фонда като "ясен сигнал" към спекулантите.
Изработването на механизмите ще бъде възложено на министрите на финансите и икономиките на страните от еврозоната, които ще имат среща в неделя в Брюксел. „Този механизъм ще позволи на ЕК да се намесва, за да помогне на страните от еврозоната, които имат финансови затруднения. Финансовите министри ще трябва да постигнат конкретни решения до неделя вечерта, преди пазарите да са отворили", казва дипломатически източник след срещата.
Одобрихме заключителна декларация, която включва две части - за Гърция и за сегашната кризисна обстановка, заяви президентът на ЕС Херман ван Ромпой, по чиято инициатива бе свикан форумът.
Според премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който е и президент на Еврогрупата, драстичният спад на еврото през последните седмици е бил причинен от "глобално организирани атаки" и еврозоната трябва да се бори, за да запази стабилността си. Решено е било да се засили наблюдението върху финансовите пазари.
Според италианския премиер Силвио Берлускони Европейската централна банка е готова да купи по-голямо количество държавни облигации на страните от еврозоната. Това ще позволи поддържането на котировките на ценните книжа и ще осигури на страните от еврозоната допълнителни ликвидни средства.
Удари под кръста
Франция е отпуснала финансовата си помощ за Гърция срещу гаранцията на Атина за изпълнението на договори за въоръжение в полза на Париж въпреки кризата в балканската страна. Това заяви френският евродепутат от партията на Зелените, Даниел Кон-Бендит пред Ройтерс.
Според него френският президент Никола Саркози и премиерът Франсоа Фийон са принудили кабинетът на социалиста Папандреу да изпълни договорите, подписани от предишното правителство на Костас Караманлис. Френското правителство отрече, а Министерството на отбраната на Франция се въздържа от коментар.
В същото време кризата и драстичните мерки взеха и друга жертва в Гърция - знаковата за най-голямата дясна партия в Гърция фигура Дора Бакояни. Опозиционната партия Нова демокрация наказа Бакояни - първата гъркиня, заемала постовете кмет на Атина и министър на външните работи, заради подкрепата й за мерките на социалистическото правителство.
С личното си решение да гласува в парламента за мерките на икономия, предложени от социалистическото правителство, Бакояни загуби мястото си в Нова демокрация, партията, в която членува от три десетилетия и която някога бе ръководена от баща й Константинос Мицотакис, бивш премиер на Гърция.Самата Бакояни се бори до последно със Самарас за лидерското място в Нова демокрация миналата есен.
Експресното изключване на Бакояни от партията съвпадна с нейния 56-ти рожден ден, който беше на 7 май.
Според лидера на Нова демокрация Андонис Самарас действията на Бакояни са проява на "неприемливо непослушание", защото партията смята, че най-новите ходове на правителството и цялата му политика са пагубни за Гърция.
Бакояни обясни своята позиция с убеждението си, че решението на партията да се гласува против мерките на правителството е било "популистко". По думите й тежката ситуация в страната налага да се надраснат теснопартийните интереси и всички граждани да се ангажират за преодоляване на тежката икономическа криза.
